Водещ: Евродепутатът Слави Бинев е в студиото. Искам да спомена конкретен повод за неговото пребиваване в студиото на Хоризонт. Той е неговото измерване, позоваващо се на изследване 113 журналисти, които признават, че в България има цензура. И тъй като това писмо и тази важна информация ще бъде предоставена също така на важни европейски институции, нека да спомена заключенията в тази анкета. От това, че медиите не са нищо повече от една нищо повече от една икономически зависима от подаянията на министерствата обслужваща прослойка и също така, че анкетираните журналисти говорят пряко за намеса от политически лица и висши кадри на администрацията в редакционната политика чрез телефонни обаждания с указания за подбор на новини, гневни обаждания по телефона до издателите или главния редактор от страна на засегнати министри и дори забрана репортери да задават неудобни въпроси. И г-н Бинев споменава в своето обръщение за случая в Германия, когато президентът, който бе уличен в подобен опит за въздействие над една медия, бе принуден да се извини. Как това се случва в България? Г-н Бинев, когато правите това съобщение, вие не разчитате на реакция във вътрешността, вътре в България? Какво трябва да се случи според вас?

Слави Бинев: Разбира се, че отдавна съм се разочаровал от действията във вътрешността и които биха могат да подтикнат нещо добро да се случи в България. Смятам, че да се действа в България е кауза пердута и като че ли политическият елит в момента се съобразява единствено с нареждания отвънка или въобще с норми, които се препоръчват отвънка. За жалост е така, казвам го с болка на сърцето. Верните действия, които биха могли да се предприемат в една посока са едва след като се изчерпат абсолютно всички останали несъстоятелни действия. Винаги съм се опитвал да бъда алфа теста на демокрацията, в смисъл такъв, върху мене да бъдат тествани законите и въобще съществуването на демокрацията. Затова си позволих да засегна една тема, която винаги и всеки я избягва, битката с медиите. Но тук не става дума за битка със самите медии, а става дума за битка със собствениците на медиите, които се превърнаха в така да ги наречем „новите рекетьори”, става дума за хората, които се опитват да осребрят своето влияние поради невъзможността да печелят от самите медии. Тъй като медийния пазар в България е изключително ограничен няма как да носи печалби както това се е случвало в чужбина. Имайте предвид, че на хората, които се занимават с медии навън им се гласува високо признание въобще да дават информация, с която да бъде формирано общественото мнение и им е забранено да имат други бизнес начинания. Тук това не се случва и се получава така, че гордата професия на журналистите се превръща в…

Водещ: Слугинаж.

Слави Бинев: …и прилича много на професия на куртизанките, с подобни пози. Това е изключително лошо, и най-лошото е, че сделките се извършват от собствениците на медиите, което прави и тях еднакви със всички които се подлагат на този слугинаж . Трябва да е абсолютно ясно, че истината трябва да излезе наяве. Не може примерно премиерът да бъде освиркан пред 12, 15 или 18 хил. души в залата, която заслужено или не е негова гордост, и това да излезе от новините на българските медии…

Водещ: Чрез мрежата, по интернет…

Слави Бинев: По никакъв друг начин, извън уличното говорене, извън домашното говорене, извън интернет мрежата, по никакъв начин журналистите не посмяха да кажат истината. А всичко това се случва няколко пъти. Изследването за свободата на словото бе провокирано от едно мое предишно отворено писмо отнесено до премиера, което също не бе отразено и след което аз отнесох въпроса към европейските институции. И всъщност това изследване беше провокирано именно от европейските институции, които, за жалост се убедиха в това, което казвам, но и бяха разочаровани, че се оказа че съм ползвал доста слаби думи. В България има цензура, а цензурата е другата дума на диктатура. Две са нещата в България по които се характеризира диктатурата и по които може да бъде разпозната. Първо, това е посягане към свободата на словото, и на второ място е липсата на пари. Ще ви кажа защо е така. Не защото много от диктаторските режими не разполагат с това, а просто защото диктаторите обикновено са алчни хора, които искат по някакъв начин да нахранят своя комплекс за малоценност. И поради тази причина са се превърнали в диктатори. Това е един от големите проблеми. Ние в момента сме една голяма жертва на една патология, която, за жалост, може да ни коства изключително скъпо. Ние трябва, и журналистите, и собствениците на медии трябва да повярват, че българските граждани са доживяли да получат истината и да могат следващите избори да ги проведат на светло, а не на тъмно.

Водещ: Не от икономически зависими, които, както вие казвате, само чрез благоволението на министерствата съществуват…

Слави Бинев: Да, диктатурата е финансова, просто диктатурата не е с…

Водещ: И правите това предупреждение заради унгарския пример?

Слави Бинев: Разбира се. Оказа се, че нещата при нас стоят доста по-зле. Виждате как се получава така – например президента, които си избрахме. Хората обикновено внимават дори когато си викат плочкаджия, гледат какъв опит има, колко опит има и т.н., а ние си назначихме президент, който бърка може би магистралата с президентството или нещо такова.

Напишете отговор