Неотдавнашните събития на пазара, и по-специално тези около гръцката криза, трябва да сигнализират органите за спешната необходимост от смели решения, ако искама де избегнам пропадане във финансовата криза. В действителност, вероятностите за това нарастват: обаче няма да има повторение на първоначалния сценарий, произлизащ от избухване на “рисковите” балони, а по-скоро ще се стигне до частично прехвърляне на прекомерната частна и банкова задлъжнялост към публичния сектор.

Относително малък напредък беше отбелязан за повторно установяване на подходящо устойчиво равновесие между стойността на активите и задлъжнялостта, която ги подкрепя или между тях и публичните разходи или данъчните приходи. Следователно е напълно ясно, че тези усилия и придружаващите ги жертви тепърва предстоят.

Следвайки ефективните мерки, прилагани от властите, за да се избегне срив на финансовата система през есента на 2008 г. вниманието бе основно насочено към избягване на “повторение” на грешките, които доведоха до кризата, чрез проектиране на дълбока реформа на световната финансова архитектура.

Без да се забававят вече предприетите усилията, непосредственият приоритет следва да бъдат насочен към предотвратяване на срив на доверието на инвеститорите в способността на правителствата да управляват обществените финанси. Ситуацията, която се развива изглежда далеч по-сериозна, отколкото преди две години, защото, за да се противопоставят на първата фаза от финансовата криза, властите не се поколебаха да мобилизират всички ресурси на свое разположение: неограничено предоставяне на ликвидност на банковата система и по-голяма гъвкавост за рефинансиране от централните банки, както и директна подкрепа за отделни институции (капиталови инжекции, гаранции и т.н.) и изпълнението на “стимулни програми”, финансирани чрез държавна задлъжнялост. Изразходмайки тези инструменти, силно ограничавайки способността им да се намесят, властите се оказват изправени пред много несигурна ситуация, при която всеки знак за нерешителност или несъгласие, е незабавно преведен в спекулативни движения на пазара.

Аз, почти една година, привличам вниманието за неадекватността на предложенията разглеждани в момента целящи откриване и управление на “системния риск”, защото те не вземат под внимание системен аспект на публичните финанси, а оттам и на риска, който самата държава представлява за финансовата система. Както се вижда от гръцкия случай, увеличената премия, платена от правителството влошава дефицитът още повече: може да се появи лавинообразен ефект, където по-висока рискова премия се счита за сигнал, поставящ платежоспособността на кредитополучателя под въпрос, както и - косвено – на стабилността на еврото. Въпреки недвусмислените изявления на президента на ЕЦБ Трише, потвърждаващ абсолютното си доверие в ефикасността на мерките, договорени от 27-те държави-членки, той се оказва донякъде изолиран, не получаващ решителна политическа подкрепа, без която пазарите ще продължат да тестват многократно политическата воля на правителствата.

В случай че Гърция не може да изпълни задълженията си, основните жертви ще бъдат всички държави-членки на еврозоната и това ще доведе бързо до ситуация, която може да излезе от контрола на властите. От една страна неизпълнение на задълженията по подразбиране ще постави в опасност крехката консолидация на европейския банков баланс, който носи над € 200 милиарда гръцки ценни книжа и чието рефинансиране от ЕЦБ би станало невъзможно, а от друга страна, демонстрацията на неплатежоспособност от страна на членка на еврозоната, ще насърчи спекулациите да се ориентират към други цели, чието състояние на публичните финанси е почти същото и чиито общи европейска банкова експозиции са многократно по-големи от тези на Гърция.

Крайно време е да се поеме изцяло управлението на кризата. Това включва преоценка на мандата на ЕЦБ, тъй като облагодетелствани от едно все още до голяма степен непокътнати престиж, тя има единствено право да контролира ефективно “стратегията за излизане от кризата “. Задължение е за всички участници да избягват липсата на институционална гъвкавост ще доведат до катастрофален двубой между ЕЦБ, ограничена до изпълнението на своя мандат за”ценова стабилност”, и правителствата на държавите-членки на еврозоната, които, с цел насърчаване на икономическото възстановяване, избягват необходимите бюджетни мерки.

Нова финансова криза ще има икономически и социални последици от най-малко подобно - ако не и по-голямо - значение, отколкото тежката депресия от 1930. За да се премахне такъм вариант, трябва сериозно да се обърне внимание на отстраняването на структурните дисбаланси, които просмуква глобализирания свят: това означава толериране на “контролирана мярка на инфлацията”, за да се намали значително с течение на времето тежестта на натрупаните задължения. Освен това е наложително единната европейска валута да обхване всички държави-членки и да се въведе задължително съгласувана икономическа рамка. При тези условия “валутния курс” може да стане отново един полезен инструмент за смекчаване на последиците от инфлацията, като се има предвид необходимостта от умереност в употребата му, за да се избегне образуване на по света на разрушителен протекциониски климат.

Тези спешни решения трябва да бъдат придружени от незабавното адаптиране и повторно активиране на старото “съоръжение на платежен баланс ” в полза на членовете на еврозоната. Ето защо, ЕС, сега ползващ се с правосубектност, би могъл да действа като посредник за набиране на средства на пазара. За да се избегне дискусията по проблем за “субсидиране” на недостойни кредитополучатели, те могат да бъдат задължени да плащат в бюджета на Общността премия над реалните разходи по заема, изчислена в съответствие с вноските на съответните държавите-членки в бюджета на ЕС. Реактивирайки бързо този механизъм ще допринесе значително за премахване на несигурностите по отношение на солидарните ангажименти на държавите-членки за подкрепа на закъсали държави-членки.

Възползвайки се от доверието в нея, Управителният съвет на ЕЦБ трябва, вместо да се ограничава умишлено със стриктно прилагане на мандата си, да поеме инициативата и да направи предложения до Европейския съвет, за изменение на мандата си, за да може да управлява ефективно, в партньорство с правителствата на ЕС, необходимите стратегии за изход от кризата.

Показване на лидерство в изпълнението на основните реформи на ЕС, изискани от ситуацията, също трябва да улесни в голяма степен приемането от гражданите на ЕС на необходимите жертви, която всяка страна ще изисква чрез комбинация от по-високи и по-справедливи данъци, по-ниски социални права, както и такива промени в начина на живот, които опазването на околната среда и застаряването на населението изискват.

ЕС трябва сега да покаже постоянна политическа воля, защото, след като “адската машина” тръгне в ход, ще бъде почти невъзможно тя да се спре. Такъв сценарий най-вероятно би довел до разпадане на еврозоната, ако не и на самия ЕС. Социалните и икономически разходите от което са твърде високи, за да се обмислят. В такива времена, политиците ще бъдат призовани да обяснят на техните избиратели неспособност им да предвидят криза, предпоставките за която са били, този път, видими и разпознаваеми.

Напишете отговор