Банковата система в България е съставена от 32 различни частни банки, всяка със своята отделна политика и позиция на “пазара” и върху тях по никакъв начин не се налага политика на държавна намеса при определянето на размера на лихвения %.
В САЩ например, институции /банки и др./, даващи повече от 5% лихви подлежат на федерално разследване и проверка дали не са пирамидални структури, в Европейския Съюз лихвата е 2%, в Япония – 0.05%, а лихвените проценти в “Българските” банки варират между 10% и 20%. По този начин клиентите на банката, подмамени от изгодните условия, влагат парите си в нея, без да вземат предвид дали предложената лихва е реална и до какви последствия води тяхното решение, а държавата гарантира техния влог и така косвено подкрепя тази неразумна лихвена политика. Подобна нереално висока лихва по депозитите обаче неминуемо води и до една рекордно висока лихва по кредитите, което всъщност довежда до влошаване на ликвидоността поради по-високите лихвени плащания, които банките от своя страна следва да извършат. Единственото разумно обяснение на високия лихвен % по депозитите в България остава да е, че банките не разполагат с пари и по този начин се опитват да привлекат капитали.