1источник: Посолството на Беларус в София

Неофициален превод от полски

Според статията президентът на Полша Лех Качински и партията му “Закон и ред”, както и министър-председателят, следвани от повечето полски медии обвиняват беларуските власти в преследване на малка група около г-жа Aнджелика Борис (погрешно окачествена от медиите като “полското малцинство”). Конфликтът е изкуствено създаден и представлява удобна възможност за президент на Полша и за министър-председателя, да се възстановят от загубите, понесени в Украйна.

Парадоксално е, че въпреки анти-полските нападки от страна на администрацията на украинския президент Виктор Юшченко, както политиката за противодействие на полянизирането в Литва, Лех Качински и партията му са мълчали. Вместо това те с плам и радикализъм, които според автора на статията са фалшиви и лицемерни, обвиняват Минск в преследване на полското малцинство. Групата на Борис представлява последния бастион на така наречената полска източна политика. Парадоксът се състои също във факта, че Беларус е единствената страна, източен съсед на Полша, която не се опитва да унищожи следите на полското културно наследство. Сериозни средства се отпускат за възстановяване на замъци-музеи на някогашни полски аристократи на територията на Беларус. (Пример е замъкът на Radzivill в Niesvizh, за въстановяването на който са взети копия от всички портрети на Radzivills от Националния музей във Варшава). Беларуските власти поддържат много добри отношения с католическата църква, очаква се визита на Бенедикт XVI в Беларус.

Всичко това остава напълно незабелязано във Варшава, която продължава да изпълненява политическия план, датиращ от управлението на Джордж Буш, когато американската администрация с властния глас на Кондолиза Райс е поръчала да се води борба за демокрация в Беларус. В линия с това политическата неутралност на Съюза на поляците в Беларус (UPB) е неприемлива, тъй като от UPB се е очаквало да подкрепи рахитичната и невлиятелна “демократична опозиция” в Беларус. UPB отказва. За да се реализира този план ръководството на UPB е трябвало да бъде лишено от контрол и групата на Борис да се заеме със задачата. От този момент тя е активна в нищо друго освен интриги, разделяне и сплашване на поляците, които не искат такава “политика”. Борис се чувства уверена, тъй като се е сдобила с финансови средства (това е строго секретно и никой не знае за колко и какви средства става дума ). Тя има също голямо влияние върху поляците - определя кой от тях ще бъде включен в черния списък на лицата, на които се отказва достъп до Полша, въпреки че тази група напуска и се връща в Беларус, когато пожелае. Това е изключително злодеяние. В резултат на това, голям брой беларуски граждани от полски произход не искат да имат нищо общо нито с легалния UPB, нито с групата на Борис. Обикновените хора не искат да получат отказ за влизане в Полша, за да посетят например близките си (около 200 активисти на UPB са били лишени от такава възможност - никой не знае на какво основание и как точно черния списък е изготвен).

Действията на властите на Беларус не трябва да обърква никого - Минск не се управлява от идиоти, и е отлично осведомен за това как сегашната криза се е появила и какви са целите на тази операция. Минск е напълно наясно с факта, че 90% от поляците гласуват за Лукашенко и групата на Борис не се ползва с реална подкрепа. Предполага се обаче, че дейността на групата на Борис е от полза за някои фракции в Минск, тъй като те на практика девалвират полското малцинство и парализират дейността на легалния UPB. Доказателства за това могат да бъдат намерени в изключителната толерантност към Борис, която, въпреки изявленията си в Страсбург, където като гражданин на Беларус е обвинила властите на държавата си във всичко най-лошо и се е завърнала свободно в страната, за да продължи скандалната се дейност. И все пак Минск би могъл да каже следното: „Варшава отрича незаконно достъп до нейна територия на наши граждани от полски произход, така че ние забраняваме достъп на мадам Борис.” Нищо подобно на се е случвало.

Може да се твърди с увереност, че групата на Борис е реликт на „неоконсервативната” политика водена от САЩ след края на Студената война. Преди една година, министър-председателят на Полша Радослав Сикорски е предложил и двете страни - Jozeph Luchnik, председателства на легалния UPB и Анжелика Борис на непризнатия UPB да напуснат едновременно постовете си. Той предлага да се проведе избор на нов ръководител на UPB, еднакво изгоден за Минск и Варшава. Планът е добър, но Борис вдига врява, а Сикорски, страхувайки се от загуби на рейтинга си и от гнева на медиите, спира изпълнението на този план. Днес ние жънем горчивите резултати, а Сикорски е разиграван от президента и партията „Законност и Ред”. Това са “скечове” преди президентските избори. Скандално е, че поляците в Беларус са само пионки в тази политическа игра. Според автора сегашното положение е доказателство за това, как общественото мнение може да бъде манипулирано в привидно плуралистична и демократична държава.

Напишете отговор