Следващата среща на върха ЕС-Латинска Америка ще се проведе на 18 май 2010 г. в Мадрид, предшествана от среща на министрите на външните работи на 17 май. Темата на срещата ще бъде: “Към нов етап в дву-регионално партньорство: иновации и технологии за устойчиво развитие и социална интеграция”. В Мадрид срещата на върха има за цел да обедини не само държавните глави и правителствените ръководители от Латинска Америка и Карибския басейн и в Европа, но също така и важни неправителствени организации.

Предприемачеството е ключов фактор за конкурентоспособността на една нация и капацитета й за иновации, като и за икономическия й растеж. Но отговорното корпоративно поведение, насочено към задоволяване на социалните и екологични стандарти и увеличаване на социалния капитал не е ли нищо повече от лукс, който предприятията могат да си позволят само, когато времената са добри? Или се прави с цел създаване на трайно конкурентно предимство и насърчаване на иновациите, особено по време на криза? И какви са основните условия, които са необходими, за да постигането на максимален ефект от отговорното корпоративно поведение (тук се имат предвид най вече отговорно по отношение на опазването на околната среда и прилагането на добри социални условия за работниците)?

Това са само някои от въпросите, които ще бъдат обсъдени от участниците във форума в Мадрид. Други теми ще включват текущи определения на отговорното корпоративно поведение (ОКП) - например ISO 26000 стандартите и тяхната приложимост, както и прилагането на ОКП в малки и средни предприятия. Диалогът между представители на различни сектори ще гарантира по-оживен дебат, а възможността да се придобие представа за икономическата конюнктура на Европа и Латинска Америка и перспективите ще помогне за идентифицирането на нови области, в които двете страни имат какво да научат както и възможностите за бъдещо сътрудничество.

Защита на малцинствата в Европа и Латинска Америка

Международният натиск върху латиноамериканските правителства да се защитят правата на местното население се е увеличил. Докладите, представени съгласно Международната конвенция за премахване на расовата дискриминация от страна на Аржентина, Боливия, Бразилия, Чили, Колумбия, Коста Рика, Еквадор, Ел Салвадор, Гватемала, Мексико, Никарагуа, Панама, Перу и Венецуела се преразглеждат. В тях са подчертани националните политики за интеграция и запазване на местната култура, но се пренебрегват ефектите от урбанизацията.

От 70-те години със страните от Латинска Америка съществуват засилени договорни отношения, които първоначално са залегнали в споразуменията на Европейската общност за непреференциални търговски отношения. В резултат на това контактите в рамките на политиката за развитие, търговската политика и политиката за сътрудничество се разширяват и към други области. Наред с разширяване на сътрудничеството през 90-те години договорните задължения се обвързват със зачитането на демокрацията и човешките права под формата на клаузи за демокрацията ( политика за човешки права).
Наред с това през 80-те години със страните от Латинска Америка се осъществява по-оживен политически диалог, който започва през 1984 г. с процеса “Сан Хосе” (с Никарагуа, Салвадор, Хондурас, Гватемала, Коста Рика, както и с Мексико, Венецуела, Колумбия и Панама като членки на групата “Контадора”). От тези дейности се зараждат контактите с групата от Рио, които от 1990 г. биват развивани с почти всички държави от Латинска Америка в годишните срещи на министрите.
През 90-те години политиката на Европейския съюз към Латинска Америка постепенно се диференцира. Съществен стимул за това трябва да се търси в отново укрепналите регионални процеси на интеграция и сътрудничество на континента, които намират израз в образите на НАФТА (North American Free Trade Area: тя се състои от САЩ, Канада, Мексико) и Меркосур (Mercado Comun del Sur: в него влизат Аржентина, Бразилия, Парагвай, Уругвай; Чили и Боливия са асоциирани членки), както и в съживяване на Андеанската общност (Боливия, Еквадор, Колумбия, Перу и Венецуела) и на централноамериканския пазар (Салвадор, Гватемала, Хондурас, Никарагуа, Коста Рика, Панама). Освен това с нарастващото демократизиране на Латинска Америка се разширява и стабилизира и общата ценностна основа с ЕС. Но преди всичко чрез икономическия успех и внушителния растеж на някои страни от Латинска Америка през изминалите години за ЕС се очертаха атрактивни икономически партньори. На първо място тук трябва да се споменат Мексико, страните от Меркосур и Чили, с които ЕО е сключила споразумение за подготовка за либерализиране на движението на стоки. Отношенията към Централна Америка обаче продължават да се характеризират като политика за подпомагане на развитието, докато политиката спрямо Андеанската общност по проблемите, свързани с наркотиците, има важна допирна точка. Куба не е договорно обвързана с ЕС; тук като основа на политиката на ЕС се възприема приетата през 1996 г. Обща позиция.
Първата среща на върха между държавните и правителствените ръководители на страните от ЕС, Латинска Америка и Карибския басейн през юни 1999 г. в Рио де Жанейро изтласква на преден план концепцията за “стратегическо партньорство” между двата региона и поставя в перспектива засилено сътрудничество по международни въпроси и проблемите, засягащи двата региона. При това бяха идентифицирани три големи полета, в които трябва да бъдат разположени акцентите на действията в сътрудничеството между двата региона: политическата сфера, икономическия и търговско-поли-тическия сектор, както и отделни полета за действие като култура, образование и наука.Европейският парламент е одобрил и Директива,която има за цел да хармонизира условията за експулсиране на нелегални имигранти в страните от ЕС.

Кратък анализ на ситуацията в Централна и Латинска Америка

Глобалното богатство е сила, а срещу нея неразвитите държави имат много малко шансове да се съпротивляват. Старите отношения между “меча и плуга” се изместват от нови, често трудноразбираеми за неглобално мислещите хора. Това което е разбираемо и видимо за милионите обедняващи хора в развиващите се държави са негативите от глобалните принципи на преразпределение на глобалните капитали.
Специфичното развитие на държавите в Латинска Америка е много ценен опит за съвременното разбиране на света. Те не изживяват естествения ход на историята си - той е прекъснат от испанските нашественици. Наложеният чужд ред оказва своето травмиращо влияние върху местното население. Държавите не изживяват естествения развой на младите републики в началото на ХІХ век. Икономическият и финансов натиск на развитите страни създава специфична икономическа база за капиталистическите отношения. Преходът към демокрация през ХХ век носи отпечатъка на чужди интервенции, провокирани конфликти и войни, скрити и открити намеси във вътрешните работи. През 70-те години се смята, че националната промишлена буржоазия е “загубила жизнеспособността си” в условията на ТНК (транс национални компании) и не е в състояние да взема “фундаментални” решения. Борбата на чужди и национални интереси на местните пазари довежда до най-тежките диктатури на континента. Съществуващите десетилетия на репресивни режими унищожават за дълго възможностите да се реализират истински граждански свободи. Годините на насилие деформират гражданските институти и намаляват до минимум възможностите на обществата да се развиват чрез саморегулиране и самоуправление. В такива условия се формират гражданските нагласи на латиноамериканците, които трябва да направят прехода към демократично общество.
Демокрацията не може да се изнася. Тя трябва да е естествена потребност за хората в една държава. Само тогава, когато демокрацията бъде отговорност на всеки гражданин, може да е стабилна. Глобализирането “на всяка цена” не се приема от държавите в Латинска Америка. И опитите да се съхранят основните функции на държавата не са “антиглобализъм”, а естествена необходимост да се извърви естествения ход на държавата, да се използват нейните функции за трансформация на обществото в гражданско и едва след това да настъпи естественият процес на глобализиране на глобалномислещите граждани.
Демокрацията предполага стабилна икономическа система, за благото на всички поданици или поне на половината. Въпреки че 90-те години минават под знака на масовите приватизации, латиноамериканските икономисти констатират огромните проблеми, последвали процеса. Първо, защото се увеличава безработицата и остават нерешените социални проблеми. Второ - дефицитът в държавния бюджет не намалява, защото при приватизацията, съгласувана с МВФ, се продават печелившите предприятия, а губещите остават да тежат на държавата. Анализирайки ситуацията, в-к “Тайм” отбелязва: “В преживяващите трудни моменти икономики, разпродажбата на държавни предприятия стана велика надежда на министрите на финансите от Сан Пауло до София” . Провеждането на кардинални промени в икономиките на развиващите се държави без програми за защита в социалната сфера подкопава сериозно демократичните процеси.
Цели отрасли, като горите и химическата промишленост, се поделят между две, три фирми. Глобализацията решава проблемите на богатите, а кой ще решава проблемите на бедните?!
Сянката на външния дълг прави невъзможно провеждането на дългосрочни икономически програми, които биха стабилизирали страните след време, защото всичко е подчинено на изплащането на задълженията в момента. Политическото значение на външната задлъжнялост е в това, че дългът се превръща в постоянно действащ фактор за задълбочаване на зависимостта. Мексико, например, изплаща 34 млн. долара във вид на проценти по дълга, който междувременно е нарастнал с 11,6 млн долара. Плащанията “по плана Брейди” предвиждат опрощаването на част от дълга и покриването на друга негова част с облигации, изкупвани от САЩ. Този подход е приложен в Коста Рика през 1990 г. , и после във Венецуела, Уругвай, Боливия и Еквадор. В средата на 90 -те години се разбира, че ефектът от подобни операции е незначителен. Тогава САЩ се принуждават да опростят част от външния дълг на Хондурас, Никарагуа, Ямайка и Гвиана от 20 до 25 % .
Новото хилядолетие показва, че цели групи развиващи се държави остават извън глобалната конкурентна среда; в най-добрия случай те имат достъп до ниши, зони, пазари, области, дадени или разрешени от глобалните гиганти в световната икономика. Глобалното мислене на транснациналните пазарни лъвове не се вписва в мисленето на обикновените хора, не отговаря на техните нужди. Преди глобалното адаптиране трябва да се реши първо проблемът с регионалното оцеляване на милиони хора. Латиноамериканският континент много лесно руши пространствата на отделните нации и това дава изключителни предимства на държавите от субрегиона, не само заради общия език, да се обединяват в икономически съюзи и блокове. На тази база исканията на много лидери за формирането на субконтинента в отделен център на икономическа и дори политическа власт имат своите основания. Регионалните ценности са добра основа на латиноамериканските държави за формиране на общи цели и преживяване на обща съдба и те са много по-реални, отколкото “глобалните” ценности.
Благодарение на своите исторически, културни и икономически връзки, но и на все по-голямото сближаване на ценностите Европейският съюз (ЕС), Латинска Америка и Карибите (ЛАК) стават естествени партньори. Те споделят общ ангажимент към човешките права, демокрацията, доброто управление, многостранност и социално сближаване, и те си сътрудничат за постигането на тези цели.
През последните десет години, отношенията между ЕС и Латинска Америка и Карибския басейн са значително по-строги с подкрепата и особено твърд ангажимент от Европейската комисия, още от първата среща на върха в Рио де Жанейро през 1999 г., в двата региона започват да си сътрудничат в съвместна програма за дву-регионални, двустранни, многостранни и специфични за сектора форуми по въпроси като изследванията, науката и технологиите и социалното сближаване. През последните десет години, Европейската комисия е финансирала повече от 450 проекти и програми, обхващащи повече от 3 милиарда евро.Стратегическите цели на ЕС за политика за Латинска Америка, които ръководят действията през последното десетилетие са:
засилване на политическия диалог на регионално, под-регионално (Меркосур, Андската общност, Централна Америка) и двустранно равнище, провежда се среща на върха на всеки две години;
цели се регионална интеграция, където е възможно, водят се преговори за сключване на споразумения за асоцииране (АА) с под-региони, за да допълнят укрепването на двустранните отношения и да се обърне повече внимание на разнообразието.
насърчаване на социалното сближаване - т.е. борбата срещу бедността, неравенството и социалната изолация - което е приоритет за развитие на сътрудничеството.
Тези стратегически цели са били подкрепени от конкретни действия и ще продължи да се търси диалог и сътрудничество, за да се адаптират регионите към променящите се глобални условия, това е очертано в програмата „ Европейски съюз и Латинска Америка: глобални партньори “(2009).
След оценка на десет годишното ЕС-ЛАК стратегическо партньорство, е важно да се подчертаят основните постижения и резултати.

Напишете отговор