Ваши Високопреосвещенства,
Ваше Превъзходителство,
Уважаеми дами и господа,

Едва ли много от хората днес си дават сметка в колко знаменателно време на преход живеем. Построяването на една обща Европа като единно семейство на различни нации, а не картел от различни държавни и партийни администрации, е вероятно цивилизационна задача, сравнима само с християнизирането на Европа.
Използвам това смело определение, защото ми се ще да вярвам, че проектът Европейски Съюз наистина цели създаването на едно европейско семейство, в което на моята държава – България, а и на моята политическа сила – българските родолюбци, е отредена ролята на лошото дете. На блудния син, който трябва да се поправи, да поиска прошка, за да се завърне…

Това би следвало да накърнява усещането ни за историческа справедливост, защото българска държава в Европа е имало повече от 1300 години, а цели столетия тя е била и една от основните държавни сили на континента, мерейки ръст и амбиции с Византия и държавата на франките…

Но аз си давам сметка, че има основание във всички критики, които напоследък България получава от Европейския съюз – особено в областите на сигурността, борбата срещу корупцията, правосъдието и цензурата. И всичко това е свързано с една особеност на българския преход, която е знаменателна, горчива, по особен начин криминална и пряко свързана с чудовищното отродяване на българите от църквата, продължило повече от 50 години. Отродяване, за което в най-голяма степен вина има комунистическото управление на страната, продължило повече от 45 години!

Последвалите след 1990 година 18 години на преход напълно объркаха и без това смутената душа на българите. Налаганите с насилие, атеистично образование и псеводформи на политически и обществен живот норми на социалистическия морал и социалистическото семейство, внезапно рухнаха буквално за една нощ, подобно на Берлинската стена и в създадената празнота се настани едно голямо …. Нищо.
Настани се безкритично възприеманата ценност на материалната придобивка, насилието - вместо смиреността, тарикатлъкът, служенето на себе си, вместо живот в името на другите и Бога. Въпросът „Да имаш или да бъдеш” не бе зададен изобщо, не само в плана на Ерих Фром, но дори и на битово ниво. Много хора престанаха да „бъдат”, подлудени от стремежа си да „имат”. Да притежават онези материални придобивки, които комунизмът им отказваше….

Темата е безкрайна и безкрайно болезнена. Представете си едно общество в преход на пазарна икономика, което не е имунизирано дори с десетте Божи заповеди само.
Това не е преход, това е стремително нападение на огладнели индивиди върху плътта на развитата европейска цивилизация, което дори не може да бъде сравнено с превземането на Рим от варварите. Защото варварите все пак са имали своя ценностна система, обредност и ритуалност, вяра в техните богове и представа за добро и зло…
Знаете ли, че в България дори не се начена, камо ли да се състои, дебатът „за” или „против” абортите. Представяте ли си, че това е възможно в страна, която повече от хиляда години е християнска?!

Представата за добро и зло в България е рухнала, а Църквата – въпреки усилията, които полага, трудно може да компенсира с 15 години, половинвековната си собствена подчиненост на държавата….

В един момент социалистическата държава се оттегли, новите демократични политици избраха най-лесното изявление – казаха: Църквата е отделна от държавата - да се оправя, а те се заеха с разграбването на руините на комунистическата икономика. Възцари се почти апокалиптично царство на липса на всякакви морални устои, а представата за добро и зло, не само че не е близка до християнския морал, а направо е сведена до сетивни понятия – ситост-глад, горещо-студено, изгодно-неизгодно…

Българското общество бавно идва на себе си след близо 18 години състояние на морална клинична смърт. То беше водено от елит, който механично прие европейските ценности, просто защото не му бе предложено друго нещо,” по-изгодно” за самия него. Строенето на развито социалистическо общество се трансформира в пропагандната мантра – европейски ценности, Европейски съюз, европейски пари. Но – ако може със старите правила, т.е. - без правила…

И тук българските родолюбци /от АТАКА/ и Българската православна църква се изправят пред необходимостта да възстановят, да слепят парченцата на раздробената българска идентичност.

Да възстановят кризата на българското семейство.
Да върнат в оборота на обществения живот християнските ценности, върху които – в крайна сметка, е изградена цялата модерна европейска етика.
Да възстановят правилата на почтеността, уважението към родителите, почитането на авторитетите, служенето на обществото и другите.

И – моля ви да ме чуете внимателно уважаеми госпожи и господа - това, че Европейският съюз в дебата си за нова европейска конституция никъде не говори за християнски ценности, никак не помага – нито на мен, нито на моите сънародници, да намерят себе си в посткоматичните условия на прехода. Ние се нуждаем от християнските ценности, от изричането им на глас в документите на нова Европа, защото те и без това са залегнали в етиката на нова Европа. Искаме или не - трябва да го признаем…

И – много важно – споменавайки християнските ценности, трябва да споменем и най-висшата им ценност – християнското семейство. Това, в една бъдеща европейска конституция, в никакъв случай не е обида за друговерците, не е пренебрежение към инакомислещите. Защото името на нашия Бог е Любов и Състрадание, Разбиране и Прошка. И ако ние истински вървим по неговите стъпки, то по никакъв начин не можем да обидим или унизим онези, които са избрали друг път. Напротив: длъжни сме да им простим, защото прошката е в основата на нашата вяра, че човек е Божие създание, което е господар на съдбата си и носи отговорност за постъпките си.

Аз съм български архонт. Последните български архонти са били избити при падането на Търново през 1393 година. Това са хора светски, политици и войни, учени и администратори, които са обрекли живота си на съединението на църквата със светския живот в името на християнските добродетели. Това са хора, които вярват, че християнското семейство е както пристан за личността, така и модел на държавността. Модел, който трябва да се пренесе върху политическата архитектура на Обединена Европа, основан на разбирателство, мир, уважение и самоуважение между членовете на семейството, така както в едно истинско семейство всички са еднакво важни, защото са от една кръв, сплотени, и от една любов родени.
Аз съм сред неколцината български архонти, които се опитват да възстановят традиция, прекъсната за повече от 600 години. И това, което ме удивлява днес, е фактът, че след 6 столетия назначението на архонтството е същото, като през Средновековието. Какво по-голямо доказателство за трайността на ценностите на християнското семейство? Какво по-голямо прозрение, че човек – колкото и да постига в стремежа си към звездите, е осъден да минава до всяка истина все по онзи стръмен и трънлив път, който Спасителят извървя по Виа Долороса, носейки сам кръста си.

Смисълът на нашето събиране днес и тук е да говорим за ролята, която Православието играе на Балканите и в проекциите на Обединена Европа. Аз не бих искал да налагам моето разбиране за света, бих искал да чуя хора – безспорно по-мъдри и по-опитни от мен. Мога само смирено да заявя, че за мен Обединена Европа и християнско семейство са синоними. Искрено се надявам да е така.

Благодаря ви за вниманието.

Напишете отговор