Програмата включва обсъждането на 8 проектодоклада и 3 проектостановища. Първият доклад представлява преработка на Регламент (ЕО) № 1798/2003 на Съвета относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на ДДС. От 6 до 10 милиарда евро се губят годишно от несъбиране на ДДС. С предложението си Комисията има за цел да предостави на държавите-членки средства за по-ефективна борба с трансграничните измами с ДДС. Освен това предложението допълва и изменя някои аспекти от настоящия регламент, като най-значимият от тях е създаването на структура, която позволява сътрудничество, насочено към борбата с измамите — Еврофиск. По отношение на Еврофиск се предлага да се изясни общностният характер на новата структура, както и ролята на ЕК в този контекст. Също така докладчикът предлага да се направи ясно описание каква информация трябва да събират държавите-членки и каква да предоставят на други държави-членки. Въвеждат се общи стандарти за събиране на информация. Трябва да се съобщава адреса на лицата, които имат регистриран данъчен номер.

Вторият проектодоклад касае предложението за директива на Съвета за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на ДДС по отношение на правилата за издаване на фактури. Комисията предлага опростяване на правилата за изискуемост на данъка при вътреобщностни доставки. Целта е да се определи една-единствена дата, на която данъкът става изискуем. Това ще бъде датата на възникване на данъчното събитие, която се определя в съответствие с датата на доставката. Данъчно задължено лице, извършващо доставки, за които данъкът е дължим в друга държава-членка, би трябвало да се съобразява с изискванията за фактуриране в посочената държава-членка, а тези правила могат да се различават от условията, прилагани в държавата-членка, където е установено лицето. Предложението има за цел да се разреши проблемът чрез създаването на пакет от хармонизирани правила за фактуриране на доставки „от предприятие за предприятие“, в резултат на които данъчнозадължено лице, което издава фактура от мястото, където е идентифицирано за целите на ДДС, ще разполага с правна сигурност, че фактурата е валидна навсякъде в ЕС. С предложението се цели създаването на система за издаване на два вида фактури. На първо място, това е пълната фактура за ДДС, която съдържа голям брой реквизити и е задължителна при доставки „от предприятие за предприятие“, при които съществува вероятност клиентът да упражни право на приспадане. На второ място, съществува възможност, или в някои случаи изискване, да се издават опростени фактури. Друга промяна се отнася за обменния курс, който се използва за изразяване на размера на ДДС, който трябва да бъде платен или върнат, в националната валута на държавата-членка, в която се извършва доставката на стоки или услуги. Комисията предлага да се използва обменният курс, публикуван от Европейската централна банка. Бе коментирано, че това е много обремениелно за бизнеса и не трябва да представлява единствената възможност.

В третия проектодоклад се прави оценка на годишния доклад на Европейската централна банка (ЕЦБ) за 2008 г. и действията на ЕЦБ във връзка с продължаващата й реакция на финансовата криза. Той е съсредоточен основно върху дейността на ЕЦБ във връзка с финансовата и икономическа криза, различията между икономиките в еврозоната, изострени от кризата, стратегията на ЕЦБ за изход и управлението на ЕЦБ. Докладчикът би желал процедурата по консултиране на ЕП при избора на ръководни органи на ЕЦБ да бъде укрепена, по-специално чрез изискването кандидатите, предложени от Съвета, също да подлежат на одобрение чрез гласуване от Парламента.

В проектодоклада относно Годишния доклад относно еврозоната и публичните финанси за 2009 г. се визират голям брой елемнти като подобряване на координацията и сътрудничеството в областта на икономическата политика, справяне със зависимостта от ресурси и разкриване на нови „зелени“ работни места. Доклада е писан през ноември, т.е. без да се вземе предвид развитието в Гърция. Съответно той трябва да се актуализира. Присъстващита коментираха, че еврото трябва да се пази с фискална дисциплина, а липсата на механизъм против процикличността е това, което ни тревожи.

В проектодоклада относно доклада за политиката на конкуренция за 2008 г.Sophia in ‘t Veld счита, че трябва да се прецени внимателно отпускането на всеки цент, даден като държавна помощ. Бързо растящите стойности на публичния дълг ще бъдат бреме за бъдещите поколения и пречка за икономическото възстановяване и растеж. Друг повод за безпокойство са силните националистични и протекционистки реакции, предизвикани от кризата. Всяка държава предприе собствен набор мерки, които не бяха съгласувани и в някои случаи потенциално биха могли да доведат до обратен ефект. Европа следва да се научи от тази криза как да реагира чрез единни пакети. Протекционизмът и раздробяването на единния пазар няма да са от полза за никого, а само ще отслабят позицията на Европа в глобалната икономика. Един добре функциониращ единен пазар е ключът към здрава икономика и със сигурност ключът към икономическото възстановяване. Следователно антиконкурентните практики трябва да бъдат премахнати. От съществено значение е строгото прилагане на правилата на конкуренцията. Въпреки че ЕК има изключителна компетентност, европейските политики в областта на конкуренцията се нуждаят от повече легитимност чрез по-голяма роля на ЕП, в крайна сметка чрез процедурата на съвместно вземане на решение. Беше отправена критика към ЕК, защото тя налага глоби за монопол, а после по монополен начин самата тя разполага с тях. Трябва да се намери механизъм за връщане на парите обратно в държавите-членки.

Проектодоклада относно предложението за директива на Съвета относно взаимната помощ при събиране на вземания, свързани с данъци, такси и други мерки има за цел да подобри взаимната помощ при събиране на данъци с оглед засилване и подобряване на помощта при събиране, която си оказват държавите-членки. Досега броят на молбите от държави-членки за взаимна помощ при събиране на вземания, свързани с определени данъци е нараснал от 3 000 през 2003 г. до над 8 000 през 2008 г. Със своето предложението Комисията иска да подобри системата за помощ при събиране в рамките на вътрешния пазар, като въведе промени в четири области: разширяване на обхвата на взаимната помощ при събиране на други данъци и такси, включително задължителните социалноосигурителни вноски; Осигуряване на: а) единни инструменти, които позволяват да се предприемат мерки за изпълнение или обезпечителни мерки, за да се избегнат проблемите, свързани с признаването и превода на инструменти, издадени от друга държава-членка. б) стандартен формуляр за уведомяване относно документи, свързани с такива вземания на територията на друга държава-членка. Освен това Комисията иска да предостави възможност на длъжностни лица от една държава-членка да присъстват в административните служби или да

участват активно в административните разследвания на територията на друга държава-членка. И на последно място, молбите за помощ и документите се изпращат в електронен формат и чрез електронна мрежа.

По отношение на предложението за директива на Съвета относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане докрадчикът смята, че предложението за директива на Комисията представлява стъпка напред както в качествено, така и в количествено отношение - количествено, понеже въвежда нови задължения, и качествено, понеже разширява и уточнява съществуващите задължения. Основните мерки за постигането на напредък, които Комисията предлага, са: разширяване на приложното поле на директивата, като се установява обща клауза, включваща всички данъци. За първи път се определя, че административното сътрудничество, в обхвата на директивата, се прилага спрямо всички преки и непреки данъци, включително вноските за задължително социално осигуряване, с изключение на ДДС и акцизите, тъй като за тях има отделна нормативна уредба, която е и по-развита; уточняване на автоматичният обмен, като общо правило, при споделянето на обичайно използваната информация между данъчните администрации. Докладчикът конкретизира и уточнява приложното поле чрез определяне на редица категории за доход и капитал, за които този автоматичен обмен би се оказал задължителен. Освен това се предвижда възможността да се установи двойно ограничение – спрямо категориите, за които се предава информация, и/или спрямо сумата, над която механизмът трябва да се активира; въвеждане на по- изчерпателно регламентиране на присъствието в администрацията на дадена държава-членка на представители на друга държава-членка и на тяхното участие в административните разследвания; най-важната законодателна новост на предложението е премахването на банковата тайна, която може да се разглежда като главната нормативна пречка пред административното сътрудничество. Докладчикът счита, че Парламентът би следвало да изпрати на Съвета послание, изразяващо явна подкрепа за тази мярка.

Проектодоклада относно предложението за директива на Съвета за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на незадължително и временно прилагане на механизма за самоначисляване във връзка с доставки на някои стоки и услуги, при които съществува риск от измами се позволява на държавите-членки, до 31 декември 2014 г. и за минимален период от две години, да въведат и прилагат системата за самоначисляване за доставки на определи категории от стоки и за квотите за емисии на парникови газове. Механизмът за самоначисляване позволява на регистрирано по ДДС предприятие, което продава стоки на друго регистрирано по ДДС предприятие, да не начислява ДДС. Данъкът се събира единствено от предприятието, което продава продукта на крайния потребител или на предприятие, което не е регистрирано по ДДС. Целият дължим данък за продукта се концентрира при последния търговец. Поради факта, че потребителят не заплаща ДДС, той не може да изисква неговото възстановяване, което от своя страна премахва възможността за верижни измами. Предложението ограничава до три категориите стоки и услуги, които могат да бъда обект на този механизъм. Докладчикът смята, че самоначисляването следва да бъде задължително за квотите за емисии на парникови газове.

В проектостановището относно годишния доклад за 2008г. на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) – докладчикът Enikő Győri признава, че Групата на ЕИБ реагира бързо и без отлагане на икономическата криза като самофинансира увеличаване на капитала си и следователно повиши обема на заемите в подкрепа на Европейския план за икономическо възстановяване. Győri приветства новото степенуване на приоритетите на ЕИБ в отговор на кризата и по- специално обръщането на по-голямо внимание на заемите за МСП (малки и средни предприятия) и отбелязва осъвременения списък с банки, които посредничат при заеми от ЕИБ за МСП. Тя приветства също така факта, че тези банки са договорно задължени да предоставят информация на бенефициерите за произхода на средствата и да отпускат заеми за МСП две пъти по-големи от заема, предоставен от ЕИБ, за да се гарантира, че част от ползите, които банките получават чрез финансирането от ЕИБ, се прехвърлят на МСП по подходящ начин. По мнението на докладчика сегашният лихвен процент по договор за отдаване на по-нататъшен кредит от 20 базисни пункта е много нисък и следва да бъде повишен.

Във второто проектостановище относно въздействието на глобалната финансова и икономическа криза върху развиващите се страни и върху сътрудничеството за развитие Jürgen Klute счита, че политиката за развитие на ЕС не следва да налага на развиващите се страни интересите на ЕС, като например отварянето на пазарите за износ и инвестиции от страна на ЕС. Той отбелязва, че външни фактори допринасят за проблемите с корупцията в развиващите се страни, по-специално в контекста на публично-частните партньорства (ПЧП) и изисква от Комисията да превърне предоставянето на микрокредити на МСП и на дребните земеделски стопани в приоритет за сътрудничеството за развитие, като насърчи по този начин устойчивите регионални икономически структури. Докладчикът изисква още от Европейската инвестиционна банка да гарантира, че нейните гаранции и инвестиции не се предоставят чрез т.нар. зони на „данъчен рай“.

Накрая на заседанието се обръща внимание на третото проектостановище, което се се занимава с предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно мерките за гарантиране на сигурността на доставките на газ и за отмяна на Директива 2004/67/ЕО. Чрез този регламент Комисията се стреми да очертае ясно ролите съответно на газовата промишленост, на държавите-членки и на общностните институции, с цел да се противодейства на смущенията в краткосрочен и в дългосрочен план, които се наблюдават в доставките на газ. Комисията е предпочела да изготви регламент, а не на директива, по съображения за неговата непосредствена и бърза приложимост от компетентните органи на държавите-членки и на предприятията, извършващи дейност в сектора на природния газ. Предложението за регламент има за главна цел да увеличи сигурността на доставките на газ, като създаде стимули за инвестиции в необходимите междусистемни връзки, с които да се изпълни показателят N-1 и обратните потоци. Под показател N-1, Комисията разбира „Техническият капацитет на всички останали налични инфраструктури за доставка на газ в случай на прекъсване на най-голямата инфраструктура следва да бъде поне равен на общото търсене на газ в района на изчислението в течение на период от шестдесет дни на изключително голямо търсене на газ по време на най-студения период, настъпващ статистически веднъж на двадесет години“. Регламента поставя акцента върху разпоредби, които целят предприятията за природен газ да могат да захранват клиентите си в цялата Общност максимално дълго време и без ограничения на национално равнище; възможността за прибягване до непазарни мерки, решение за които взема компетентният орган, единствено като последно средство при извънредни ситуации, когато всички пазарни мерки са изчерпани, и засилената роля, възложена на Комисията, за да бъде тя в състояние да гарантира нормалното функциониране на вътрешния пазар.

Напишете отговор