Централни теми на заседанието бяха докладите на Scicluna относно „Приемане от страна на Естония на единната валута на 1 януари 2011 г.” и на Sánchez Presedo относно „Контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията”. Доклада на Scicluna констатира, че Естония изпълнява необходимите условия за приемане на еврото и присъединяването към еврозоната трябва да се извърши на 1-ви януари 2011.

Вторият доклад представлява промяна на институционална рамка.  С Договора от Лисабон (наричан по-нататък „новият Договор“), който влезе в сила на 1 декември 2009 г., значително се изменя рамката за изпълнителните правомощия, които законодателят е дал на Комисията. За разлика от разпоредбите на Договора за създаване на Европейската общност – т.нар. „Договор за ЕО“, съдържащи се в член 202 от него, в новия Договор се прави ясно разграничение между правомощията, делегирани на Комисията, за да може тя да приема незаконодателни актове от общ характер, които допълват или изменят определени несъществени елементи на законодателен акт (делегирани актове), от една страна, и правомощията, дадени на Комисията, за да може тя да приема актове за изпълнение, от друга страна.

– При делегираните актове законодателят делегира на Комисията правомощието да приема мерки, които самият той би могъл да приеме. Поради тази причина именно законодателят контролира упражняването на тези делегирани правомощия от страна на Комисията.

– При актовете за изпълнение контекстът е много различен. По принцип държавите-членки са отговорни за прилагане на правно обвързващите актове на ЕС. Когато обаче за основни актове са необходими еднакви условия за изпълнение, Комисията трябва да упражни изпълнителни правомощия. Поради тази причина държавите-членки отговарят за контрола върху упражняването на тези изпълнителни правомощия от страна на Комисията.

– При делегираните актове законодателят делегира на Комисията правомощието да приема мерки, които самият той би могъл да приеме. Поради тази причина именно законодателят контролира упражняването на тези делегирани правомощия от страна на Комисията.

– При актовете за изпълнение контекстът е много различен. По принцип държавите-членки са отговорни за прилагане на правно обвързващите актове на ЕС. Когато обаче за основни актове са необходими еднакви условия за изпълнение, Комисията трябва да упражни изпълнителни правомощия. Поради тази причина държавите-членки отговарят за контрола върху упражняването на тези изпълнителни правомощия от страна на Комисията.

Също така разпоредбите на новия Договор поставят съвместните законодатели в равностойно положение по отношение на делегираните и изпълнителните правомощия. Съгласно Договора за ЕО Съветът можеше да дава изпълнителни правомощия на Комисията. Също така в специални случаи Съветът можеше да запази изпълнителните правомощия за себе си.

Съгласно разпоредбите на новия Договор като пряко задължение, произтичащо от Договора, актовете трябва да предоставят изпълнителни правомощия на Комисията, когато това е необходимо с оглед еднаквото прилагане на тези актове. В специални и надлежно обосновани случаи и в случаите, предвидени в членове 24 и 26 от Договора за ЕС, тези актове могат също така да предоставят изпълнителни правомощия на Съвета вместо на Комисията. Това обаче не означава, че Съветът има роля при контрола върху упражняването на изпълнителните правомощия, когато те са дадени на Комисията. В новия Договор ясно се посочва, че единствено държавите-членки контролират изпълнението от страна на Комисията, когато такъв контрол се изисква съгласно правно обвързващ акт на Съюза

Напишете отговор