ПРОЕКТОСТАНОВИЩЕ
на комисията по икономически и парични въпроси на вниманието на комисията по правни въпроси относно взаимното свързване на търговските регистри
Докладчик по становище: Hans-Peter Martin
Комисията започва консултации относно възможните алтернативни начини за усъвършенстване на трансграничния достъп до информация относно предприятията в ЕС. Налице е все по-голяма необходимост от такъв достъп и е
наложително усъвършенстване на мрежата на търговските регистри на държавите-членки. Подобно европейско решение трябва да е икономически ефективно и да допринася за намаляване на бюрокрацията.
ПРОЕКТОДОКЛАД
относно дългосрочната устойчивост на публичните финанси за възстановяваща се икономика
Комисия по икономически и парични въпроси
Докладчик: Liem Hoang Ngoc
В следствие на кризата в течение на 2009 г., дефицитите и процентът на задлъжнялост на всички държави-членки се увеличиха значително. Дефицитите са поносими дотолкова доколкото тяхното финансиране не упражнява натиск върху лихвените проценти на държавния заем и не води до прехвърляне на непоносима тежест върху данъкоплатците. Значителният дефицит може да финансира икономически подем, източник на фискални приходи и възвръщане към равновесие. Такава е логиката на „неконвенционалните стимули“, препоръчани от Комисията. В замяна на това, не добре премерени фискални стимули могат да имат незначително въздействие за растежа. Тези фискални разходи увеличават още повече публичния дълг. В този случай става въпрос за рецесивни дефицити. Тежестта на лошия дълг се поема от домакинствата, които нямат склонност да спестяват, като тези домакинства изплащат без да забележат това лихвите по дълга. Тъй като дефицитите оказват натиск най-вече върху домакинствата, които почувстваха в най-остра степен кризата, е наложително спешно да се идентифицират рецесивните дефицити, като те се неутрализират.
ПРОЕКТОДОКЛАД
относно ефективни, сигурни и стабилни пазари на деривати: бъдещи действия
Комисия по икономически и парични въпроси
Докладчик: Werner Langen
Дериватите са финансови договори, чиято стойност се извежда от стойността на един т.н. “базисен актив”, напр. цена на стока, курс на акции, обменен курс, лихвен процент, и които дават на единия партньор по договора при настъпването на предварително определено събитие правото на изплащане или правото на покупка, респ. продажба. За да се повиши прозрачността, участниците на пазара се задължават да регистрират в депозитар позициите и транзакциите, които не се осъществяват през клирингова къща- централен контрагент, а депозитарите, от своя страна, също подлежат на регулация и надзор. За стандартизираните деривати следва да се предвиди да се търгуват на борсите или други организирани места за търговия. С преработването на директивите за финансовите пазари за всички пазари на деривати, включително дериватите върху стоки, следва да се увеличи прозрачността на търговията. Дериватите на предприятия не предизвикват съществен системен риск за финансовите пазари за разлика от чисто финансовите продукти на финансовите пазари, които се търгуват между банките, ето защо един диференциран подход е крайно необходим. Предложеното регулиране не бива да довежда до осезаемо влошаване при хеджирането на рисковете на предприятията.
ПРОЕКТОДОКЛАД
относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейски банков орган
Комисия по икономически и парични въпроси
Докладчик: José Manuel García-Margallo y Marfil
Действителната цел на този доклад е да се проучи възможността за създаване на истински европейски орган с ясни правомощия и същевременно да се създаде механизъм за преодоляване на бъдещи кризи, което ще намали вероятността европейските данъкоплатци да се налага да се справят с последиците от срив във финансовата система. „Европейското” решение би означавало да се даде на колегиумите на надзорните органи правото да диктуват правилата, чието спазване ще бъде задължително, когато националните надзорни органи не могат да постигнат споразумение. Европейския банков орган трябва да отговаря за надзора на финансовите образувания, чиято несъстоятелност може да застраши стабилността на системата. Органът ще действа винаги чрез националните органи, които в този случай ще действат в качеството на упълномощени органи и ще следват инструкциите на Органа. Националните стандарти (FSA, МВФ, BIS) ще бъдат взети под внимание при определянето на институциите с европейско измерение. Преминаването от един модел към друг би могло да стане постепенно, като се започне с образуванията, където има най-голям риск, и се премине към останалите в рамките на разумен период от време.
ПРОЕКТОДОКЛАД
относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейски орган за ценни книжа и пазари
Комисия по икономически и парични въпроси
Докладчик: Sven Giegold
През февруари 2009 г. председателстваната от г-н дьо Ларозиер група представи своя доклад и на 23 септември 2009 г. Комисията представи конкретни законодателни предложения с цел:
– Създаване на мрежа от национални органи за финансов надзор, работещи съвместно с новия Европейски надзорен орган (ЕНО). Този орган има три стълба. Всеки стълб се гради върху Европейските комитети на надзорните органи1, което води до стълб за банковата дейност (ESA (B)), стълб за застраховането и професионалното пенсионно осигуряване (ESA (IOP)) и стълб за органа за ценни книжа и пазари (ESA (SMA)), а Съвместният комитет на европейските надзорни органи осигурява подходящо консолидирано регулиране и надзор на европейските финансови пазари.
– Създаване на Европейски съвет за системен риск (ЕССР), който да следи и да оценява потенциални заплахи за финансовата стабилност, породени от макроикономическата конюнктура и от промените във финансовата система като цяло. За тази цел ЕССР осигурява ранно предупреждение за евентуални системни рискове и, когато е необходимо, издава препоръки за предприемане на действия по отношение на тези рискове.
ПРОЕКТОДОКЛАД
относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване
Комисия по икономически и парични въпроси
Докладчик: Peter Skinner
В контекста на горния проектодоклад се предлага регламент за създаване на Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване - стълб за застраховането и професионалното пенсионно осигуряване (ESA (IOP)).
ПРОЕКТОДОКЛАД
относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно пруденциалния надзор на макроравнище върху финансовата система от страна на Общността и за създаване на Европейски комитет за системен риск
Комисия по икономически и парични въпроси
Докладчик: Sylvie Goulard
Първата цел на това законодателство е създаването на условия, даващи възможност за стабилно финансиране на икономиката и гарантиращи устойчиво развитие и работни места. Втората цел е опазването на целостта на единния европейски пазар. Или от този момент нататък на ЕС ще се предоставят средства за гарантиране, на европейско равнище, на качествен финансов надзор, или единният пазар ще се разпокъса. ЕКСР зависи от Европейската централна банка; централните банки в целия ЕС са призовани да играят важна роля, тъй като са кредитори от последна инстанция. ЕКСР няма обвързващи правомощия; в крайна сметка, може би е необходимо да се иде по- далеч. На този етап неговият председател трябва най-малкото да бъде добре известен и уважаван. Ето защо предлагаме председателството на ЕКСР да се повери ex officio на председателя на ЕЦБ, в съответствие с доклада „дьо Ларозиер”.
ПРОЕКТОДОКЛАД
относно предложението за регламент на Съвета за възлагане на специфични задачи на Европейската централна банка във връзка с функционирането на Европейския съвет за системен риск
Комисия по икономически и парични въпроси
Докладчик: Ramon Tremosa i Balcells
Лихвеният процент беше ефективен за контролиране на инфлацията, но не помогна да се избегне разрастването на кредитирането и балонът на недвижимите имоти в определени държави. Нужен е нов инструмент и през последните две години се достигна до широк консенсус, че този инструмент следва да бъде регламентиране и надзор на банковите и финансовите системи на равнище ЕС. Интегриран финансов пазар на равнище ЕС, доминиран от голем паневропейски групи в повечето от държавите-членки, не може да функционира правилно, ако надзорът остава раздробен на национално равнище. ЕС се нуждае от нова финансова структура с интегриран микропруденциален надзор, включително прехвърляне на компетентност на ЕС. Ще бъдат създадени нов орган за макропруденциален надзор - Европейският съвет за системен риск (ЕССР) и нов орган за микропруденциален надзор - Европейската система за финансов надзор (ЕСФН). Тяхната ефективност ще бъде резултат от престижа на ЕЦБ, тъй като новият ЕССР няма да може да налага мерки или санкции на държавите-членки или финансовите институции, а отправяните от него предупреждения няма да са обвързващи. Тяхната ефективност зависи от високата репутация на Европейската централна банка (ЕЦБ) и признатия експертен опит на нейния персонал. Ролята на ЕЦБ ще бъде от основно значение за макронадзора на европейско равнище.
ПРОЕКТОДОКЛАД
относно предложението за директива на Европейския парламент и на
Съвета за изменение на Директиви 1998/26/ЕО, 2002/87/ЕО, 2003/6/ЕО,
2003/41/ЕО, 2003/71/ЕО, 2004/39/ЕО, 2004/109/ЕО, 2005/60/ЕО,
2006/48/ЕО, 2006/49/ЕО и 2009/65/ЕО във връзка с правомощията на
Европейския банков орган, Европейския орган за застраховане и
професионално пенсионно осигуряване и Европейския орган за ценни
книжа и пазари
Комисия по икономически и парични въпроси
Докладчик: Antolín Sánchez Presedo
Успоредно с предложенията за създаване на интегрирано равнище на надзор, както на микроравнище чрез европейските надзорни органи, така и на макроравнище чрез участието на централните банки в ЕССР, Европейската комисия предложи един първи пакет за преразглеждане на секторни директиви, главно в областта на банковото дело и ценните книжа, с оглед тяхното адаптиране спрямо новата структура на финансов надзор. Единайсетте секторни директиви, изменени чрез т. нар. „Омнибус“ I , са следните:
· 1998/26/EО: Директива относно окончателност на сетълмента
· 2002/87/EО: Директива за финансовите конгломерати
· 2003/6/EО: Директива относно пазарната злоупотреба
· 2003/41/EО: Директива относно институциите за професионално пенсионно
осигуряване
· 2003/71/EО: Директива за проспектите
· 2004/39/ЕО: Директива относно пазарите на финансови инструменти
· 2004/109/ЕО: Директива за прозрачността
· 2005/60/ЕО: Директива срещу изпирането на пари
· 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО: Директива за капиталовите изисквания
· 2009/65/ЕО: Предприятия за колективно инвестиране в прехвърлими ценни
книжа (ПКИПЦК)
В допълнение, предмет на „Омнибус“ II ще бъде най-вече проектът
„Платежоспособност II.“
Докладчикът предлага изменения към единайсетте горепосочени директиви с оглед тяхното привеждане в съответствие с наскоро влезлия в сила Договор от Лисабон.
ЕП ИЗБОРИ 2009
