1.ЕС има приет План за възстановяване от кризата. Той се материализира през националните програми на страните членки. В кои направления могат да се използват тези средства? Какви суми са предвидени в бюджета на ЕС за 2010 г.и през кои програми на европейско ниво (ако има такива) ще се реализират?

Плана за икономическо възстановяване предвижда контрациклични макроикономически мерки в подкрепа на реалната икономика и обхваща незабавен бюджетен импулс от € 200 милиарда (1.5% oт БВП на ЕС), от които € 170 милиарда (около 1.2% oт БВП на ЕС) ще бъдат предоставени от държавите-членки, и  € 30 милиарда (около 0.3 % oт БВП на ЕС) - от бюджета на ЕС. Чрез представения пакет от мерки ще се цели да се ускорят реформите, свързани с изпълнение на целите в Лисабонската стратегия за икономически растеж и увеличаване на трудовата заетост. Планът е огромен конюнктурен пакет, в който са залегнали 10 конкретни инициативи, сред които засилване на инвестициите в инфраструктурата, строителството, подпомагане на автомобилната индустрия, разработване на чисти енергийни технологии, повишаване на енергийната ефективност на жилищата, увеличаване на достъпа до широколентов интернет. Държавите-членки могат да поставят своите акценти в зависимост от техните специфични проблеми (балон на недвижимите имоти в Испания и Великобритания, финансов сектор във Великобритения и Ирландия, спад на експорта в Германия, конкурентноспособност в Италия). Приноса на ЕС, оценен на 30 милиарда евро, следва да се разпределят в следните сектори: 5 милиарда евро за трансевропейски енергийни връзки и високоскоростен интернет посредством преразглеждане на многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2007-2013 г. и мерки за прегледа на състоянието на Общата селскостопанска политика; авансови плащания по структурните фондове и Кохезионния фонд; няколко инициативи в областта на научните изследвания и иновациите като европейската инициатива за “зелени” автомобили, инициативата за фабрики на бъдещето и инициативата за енергийноефективни сгради; увеличение на предварителното финансиране за проектите за трансевропейски транспортни мрежи на най-напреднал етап, както и за инициативи в полза на малките и средни предприятия (МСП) или общностната програма за иновации и за финансиране, което вече е предоставено посредством текущи или нови заеми и средства от ЕИБ. От 5-те млрд. EUR за финансиране на големи европейски проекти в областта на енергетиката и широколентовите инфраструктури след първото вливане на 2,6 млрд. EUR през 2009 г. още 2,4 млрд. EUR ще бъдат добавени към бюджета за 2010 г. В рамките на тези средства България и Гърция получават 45 милиона евро, за да свържат газопреносните си системи. За същата цел България и Румъния получават 8 милиона 929 хиляди евро. Страната ни ще получи финансиране и за газопровода “Набуко“, който ще пренася газ от Централна Азия към Европа. За началното финансиране на проекта са предвидени 200 милиона евро. Парите ще бъдат отпуснати на страните, през които той ще премине - България, Румъния, Унгария, Румъния, Австрия и Унгария. Сумата трябва да бъде усвоена от изпълнителите на проектите през следващата година и половина.
Бюджетът на ЕС за 2010 г. ще бъде 141.453 милиарда евро в ангажименти и 122.937 милиарда евро в плащания. Основното предизвикателство в бюджетна процедура тази година беше намирането на средства за програмата за икономическо възстановяване, която ще струва на ЕС 2.4 милиарда евро за тази година. ЕП одобри и отпускането на 75 милиона евро за 2010 г. като помощ за закриването на реактори 1-4 в централата в Козлодуй.
Бюджетът на ЕС за 2010 г. изглежда по следния начин:

*Бюджетът за 2009 г. (за разлика от 2010 г.) включва и предприсъединителна помощ за България и Румъния в размер на 209 милиона евро, която е включена в общия бюджет за 2009 г.

2.Кажете нещо по-конкретно за мерките, насочени към МСП. Специални фондове, насочени към тях, и конкретното им действие в България.

Европейският съюз предоставя подкрепа на европейските малки и средни предприятия (МСП). Тя се предлага в различни форми като грантово финансиране, заеми, а в някои случаи и като гаранции. Подкрепата се предоставя пряко или по линия на програми, управлявани на национално или регионално равнище, например такива по линия на Структурните фондове на Европейския съюз. МСП могат да се възползват и от серия мерки за оказване на нефинансово съдействие под формата на програми и услуги за подпомагане на бизнеса. Подобно финансиране в по-голямата си част е тематично с оглед на специфични цели – околна среда, научни изследвания, образование – замислено и прилагано от различни отдели на Европейската комисия. МСП или други организации обикновено могат да кандидатстват пряко по програмите, при условие, че представят устойчиви, транснационални проекти с добавена стойност. В зависимост от програмата, кандидатите могат да бъдат индустриални обединения, търговски сдружения, организации в подкрепа на бизнеса и/или консултанти. Като основно правило се прилага принципът на съфинансирането: подкрепата, оказана от Европейския съюз, обикновено се състои от субсидии, които покриват само част от разходите по проекта. Структурните фондове (Европейският фонд за регионално развитие [ЕФРР] и Европейският социален фонд [ЕСФ]) представляват най-мащабните инструменти за финансиране на Общността, от които МСП могат да се възползват по линия на различни, изпълнявани на регионално равнище, тематични програми и инициативи на Общността. Бенефициентите на Структурните фондове получават пряк принос за финансиране на своите проекти. Управлението на програмите и селекцията на проектите се осъществяват на национално и регионално равнище. По-голямата част от финансовите инструменти са достъпни единствено непряко, посредством национални финансови посредници. Значителен брой се управляват от Европейския инвестиционен фонд. В по-широк план те включват предоставянето на помощ на посреднически организации и/или на публични власти в сферата на интернационализацията, с цел да окажат съдействие на МСП в достъпа им до пазарите извън територията на ЕС.

3.Регулирането на работата на бизнеса по отношение на изискванията за безопасност, опазване на околната среда и т.н. става основно на европейско ниво. Сред повечето от фирмите се шири мнението, че това регулиране е прекомерно, че намалява конкурентоспособността на европейските фирми спрямо тези от трети страни. Това води донякъде и до евроскептицизъм. Как съгласувате своите позиции с фирмите от България при приемане на такова законодателство, за да защитите българските интереси?

Още от началото на първия си мандат през 2007 г. аз обявих, че една от приоритетните задачи в моята работа ще е да се поддържа постоянен жив контакт с бизнеса и да се работи за поставянето и решаването на неговите проблеми пред европарламента. В рубрика НАЦИОНАЛЕН РЕФЕРЕНДУМ на моя сайт аз поех ангажимент ежедневно се допитвам до всички български граждани по най-важните въпроси, обсъждани в ЕП и да искам тяхното мнение и позиция за абсолютно всеки проблем, подлежащ на гласуване в Брюксел и Страсбург. Правя това, тъй като съм убеден, че пряката демокрация е най-верният път да си вършим работата, за която са ни избрали хората. Затова и съм поел ангажимент, който спазвам без изключения – моята позиция се определя именно от забележките и мненията на хората, които всеки ден изразяват своето становище в нашия национален референдум.
Аз защитавам модела на социална пазарна икономика - като пример за цяла Европа. Особено във време на криза нашите малки и средни предприятия (МСП) се нуждаят от подкрепата на Европа. МСП са гръбнакът на европейската икономика. Те представляват 99% от предприятията и създават 80% процента от работните места. На тях може да се помогне чрез намаляване на бюрокрацията (усъвършенстване на административното обслужване) и бързо и пълно прилагане на Закона за малките предприятия. От друга страна, МСП страдат особено от ограничени възможности за финансиране. Трябва да им се осигурят такива възможности - например чрез създаване на европейски гаранционни фондове.
Българските фирми и българската държава трябва да инвестират значителни средства, за да постигнат стандартите на ЕС за опазване на околната среда. От това в голяма степен зависи какви ще бъдат възможностите за успех в общото европейско пространство. Фирмите трябва да инвестират в технологии, оборудване и знания, за да могат да се впишат в регулативната рамка по успешен за тях начин.
Както показва опитът на Ирландия, членството в ЕС не гарантира автоматично условия за бърз просперитет. Успехите са в следствие на комбинацията от отваряне на пазара, благоприятни предпоставки за привличане на чужди инвестиции, местна политика, основана на принципите на минимална държавна намеса в бизнеса, и ефективно използване на фондовете на ЕС. Възприемането на регулациите на ЕС дава начало на либерализиране на пазарите и създаване на стимулираща конкуренция. Страните, които най-леко преодоляват кризата в момента, правят всичко възможно да се помага, или най-малкото да не се пречи на бизнеса. Много от общините в България, както и държавата, не се разплащат с частния бизнес, а в същото време изискват прецизно и бързо внасяне на осигуровки, такси и данъци, като налагат при неплащане наказателни лихви.

4.Каква оценка бихте дали на лобирането в Европейския парламент в полза на националните интереси на по-големите страни-членки или на големи мултинационални компании? Доколко това има влияние при приемането на един или друг регулативен режим?

Лобирането е част от процеса на демократичното изграждане на мнението и волята. Затова аз нямам отрицателна нагласа и не страдам от предразсъдъци по отношение на лобирането. За мен то е неразделна част от работата на Парламента. Най-добре информираният човек в Брюксел е Еврокомисарят, защото има зад себе си стотици служители. Вторият по информираност човек е министърът, който идва в Съвета, тъй като има на разположение между 100 и 1000 служители, в зависимост от съответното министерство и страната. Един евродепутат обаче има само неколцина сътрудници, обикновено между един и трима. Като член на Европейския парламент Вие се нуждаете от известна мрежа и затова мисля, че лобистите са важни, защото предоставят информация, въпреки че евродепутатите са интелигентни и добре разбират, че тази информация е субективна. От тази гледна точка лобистите са необходими с оглед на осъществяване на законодателния процес. Ако например се занимавам с тема, свързана със скоростомерите на двуколесни и триколесни моторни превозни средства, би било смешно да кажа, че съм специалист по темата. За всеки евродепутат,и не само за тях е обаче много важно, да знае за кого работят лобистите, както и източника на всяка информация, предоставена или получена със съдействието на лобистите, и същността на интересите, които представляват. Справедливото лобиране изисква прозрачност. На 8 май 2008 ЕП прие Доклад за нови правила за лобизма. Документът предвижда създаване на общ задължителен регистър на лобистите към ЕП, Комисията и Съвета, който да включва и информация за финансовите им източници. Предвиден е и общ кодекс на поведение и санкции при неспазването му. В доклада се съдържа и предложението за т.нар. “законодателни отпечатъци”- всеки от докладчиците по дадена тема ще може да приложи към доклада си списък с лобистите, които са го консултирали и са имали значителен принос при подготовката на текста.
В България дейността лобиране е сравнително ново явление, което тепърва започва да се развива. Голяма част от обществото все още не е достатъчно добре информирано, както за значението и влиянието на лобистката дейност, така и за различните лобистки методи, техники и практики. В допълнение към това, един от основните проблеми в нашата страна е, че на лобирането все още се гледа с недоверие. Много хорадори смесват понятието “лобиране” с корупция. Именно поради тези отрицателни нагласи, на българска почва все още няма достатъчно добре развити лобистки практики.
В рамките на Европейския съюз областите, в които се лобира за промяна на законодателството са най-често земеделие (освен всичко друго земеделието е около 50% от законодателството на ЕС), околна среда, енергетика, защита на потребителите, както и други в зависимост от подготвяното законодателство, макар че като цяло е валидно правилото, че лобирането е най-силно в областите с най-развито задължително европейско законодателство (регламенти и директиви). Много силно е лобирането в областта на конкуренцията и антимонополното право – съответно сливането и поглъщането на компании в рамките на ЕС, отпускането или не на държавни помощи, скрито субсидиране, налагането или не на антидъмпингови процедури при внос и т.н. Причина за силното развитие на лобирането в това политическо поле е и споменатият по-кратък цикъл на вземане на решения – в тези области Европейската Комисия притежава и по-засилена законодателна тежест и може директно да взема определени решения без да се “разиграва” класическият законодателен цикъл в рамките на ЕС с трите му основни институции – Комисията, Съвета на Европейския съюз и Европейския Парламент.
Лобирането в Европейския парламент стана наистина по-привлекателно след нарастване на броя на политиките, по които се прилага процеса на съвместно вземане на решения. Тоест след нарастване на ролята на ЕП в процеса на вземане на решения. Поради липсата на инициатива на Парламента, контакти с неговите членове предлагат на сдруженията единствено възможността да се предотвратят, регулаторни предложения, направени от Комисията или Съвета. Особено по-слабо организирани групи се опитват да формират алианси с ЕП по въпроси, които засягат главно широката публика. Често стратегията на тези групи е да се лобира в Комисията и Съвета като крайни цели чрез Парламента. Икономически групировки и мултинационални компании от своя страна разполагат с далеч по-добри условия за лобиране. Политически ангажимент за определен индустриалан сектор се организира по-лесно отколкото представянето на интересите на например данакоплатците, родителите или притежателите на кучета. Това е така защото колективното действие на по-малки групи се организира по-лесно. Освен това всеки член е мотивиран да се ангажира с общата цел, която често му носи и голяма полза. Затова лобистите на мултинационални компании се концентрират главно върху Комисията, която резполага с инициативни, изпълнителни и контролни права едновременно. Практически Комисията е единственият постоянно действащ орган на ЕС, с най-голям брой служители, многофункционална институция, с монопол върху законодателната инициатива и оттам силен потенциал за промяна на законодателството. От другите, не толкова известни причини за силното лобиране пред Комисията е това, че Комисията много често е силно критикувана по различни поводи от страна както на националните правителства, така и от страна на другите институции в рамките на ЕС, а също от страна на многобройните заинтересовани групи или “групи за натиск” (“pressure groups”). От тази гледна точка Комисията се стреми много често към подкрепа или легитимиране на своите действия чрез активни контакти със заинтересовани групи, както и към натрупването на достатъчно количество информация в различни области, което би предоставила за нейната работа по-широк обществен консенс. Съветът на ЕС от своя страна, освен че е основният законодателен орган на ЕС е с ясно изразена вертикална структура, силен и влиятелен секретариат, с възможности за интервенция както директно в Брюксел (чрез работните групи и постоянните представителства), така и чрез националните правителства и администрации. Като форум на националните дискусии Съветът и постоянните представителства се интересуват главно от информация относно срецифични за съответната страна интереси, които се предоставят главно от национални сдружения. Европейският парламент от своя страна, иска да избегне разделяне и блокади чрез национални конфликти и се опитва да събере пълна информация за европейските интереси. С оглед на политическата му роля в представляването на гражданите на ЕС Парламентът изисква институционални структури за осигуряване на прозрачност и изграждане на стабилни мнозинства.
От тази структура на търсенето се обяснява защо мултинационални компании с техническа информация имат достъп най-вече до Комисията, докато европейските сдружения поддържат тесни контакти с Парламента и Комисията, но не и с постоянните представителства, които си сътрудничат с национални асоциации.

5.Усвояването на средствата от европейските фондове в България се смята за една от антикризисните мерки. Как образът на България влияе върху оценката ни за работата ни по оперативните програми и отпускането на средствата за тях? Не се ли гледа по-строго на нас, отколкото на старите страни-членки? Как всеки от Вас може да допринесе за промяната на този образ?

Има една обща нагласа на старите държавите-членки на недоверие и умора за отваряне към новите членове, но в крайна сметка репутацията си я създава всяка страна за себе си. Евродепутатът от ЕНП и бивш докладчик за България в ЕК Джефри ван Орден определи корупцията в България като „ендемична”. Местното население вече не прави разлика между приемащите пликове с пари футболни съдии и магистратите от съдебната власт, то не разграничава т.нар. ”лобиране” в парламента от откровенното катаджийско: „Кво правим сега?”.  Германската евродепутатка Ингеборг Гресле, членка на комисията по бюджетен контрол в Европарламента, говори за „отровен политически климат” в България, който не позволява ефективна борба с корупцията и кара хората да се фокусират в борбата за власт, а не върху изкореняването на проблема, както и за „порочния кръг”, в който корупцията се смесва с нефункционалното правосъдие, а администрацията се ръководи от нефункционираща политическа система. При всички вълни на разширяване новите членки са се намирали много под европейските стандарти в икономическо отношение, но са наваксали изоставането именно защото са станали членки.

6.В контекста на горния въпрос, макар че пряко не зависи от Вашата работа: Всички действия, свързани с рестрикциите на бюджетните плащания през 2009 г.в България, бяха насочени към това България да изпълни критериите за кандидатстване за влизане в еврозоната. Стана ясно, че това ще ни бъде отказано по независещи от нас причини. Как гледате на това?

Аз съм оптимист и не мисля, че не можем сами да повлияем на процеса. Нека първо напомня, че България има право и задължение да влезе в еврозоната съгласно договора за присъединяване към ЕС и ако ЕЦБ продължава да отлага приемането ни, това ще бъде нарушение на договора. Причината за отлаганито е че през 2004 г. с голямата вълна новоприсъединили се страни към ЕС започна по-рестриктивно тълкуване на Маастрихтските критерии. (За да се приеме еврото като официално платежно средство, има определена процедура, през която България трябва да премине:
1.да стане член на Европейския съюз;
2.да влезе в т.нар. Валутнокурсов механизъм 2 (ERM II)
3.да остане в ERM II поне за 2 години;
4.да изпълни Маастрихтските критерии, докато е в ERM II;
5.приемане в еврозоната.
Маастрихтски критерии : За да приемат еврото, страните кандидатки трябва да поддържат бюджетен дефицит в размер на 3% от БВП, дълг до 60% от БВП и средното равнище на инфлацията в продължение на 12 месеца да е в рамките на 1.5% от средните нива на инфлация в три европейски страни с най-бавен ръст на потребителските цени. ) От петте критерия, страната ни вече изпълнява четири – за бюджетния дефицит, за държавния дълг, за лихвите и за валутния курс. Защо ги изпълняваме – най-вече заради стабилността, създадена от валутния борд, който както знаем фиксира българския лев към еврото. Има, обаче, един критерий, който не изпълняваме – това е критерият за инфлацията. Опитът на Балтийските държави, които са членове на Валутния механизъм ІІ (ERMІІ) от 2005/2006 показва, че основният критерия за равнището на инфлацията е най-проблематичен. В момента инфлацията в България е ниска, понеже кризата доведе до спадане на икономическата активност. Това обаче може да се промени в бъдеще и тук не може да се каже с яснота колко дълго инфлацията ще остане ниска.
Към видимата умора у старите страни членки да се отварят към всички нови, трябва да прибавим и специфичният български случай. Бързото влизане на България в ERM ІІ още през 2007 г. не се състоя заради лошата репутация на страната и лошото водене на преговорите. През пролетта на миналата година управляващата тогава Тройна коалиция направи опит да уговори ЕК за натиск върху Европейска централна банка да даде съгласие за българската кандидатура в евровалутната чакалня, но удари на камък. Просто председателят Барозу и тогавашният комисар по валутните въпроси  и сегашен негов заместник Алмуня казаха на Станишев, че е неприлично този въпрос да бъде поставян от държава-членка с блокирани еврофондове, масова корупция и тежка престъпност. Сега ние полагаме усилия да изчистим този имидж и получаваме добри сигнали. Към това възникна обаче един нов проблем, върху който наистина ние не можем да повлияем – задлъжнялостта на нашата южна съседка Гърция. Счита се, че България е сред страните най-силно застрашени от разпръскването на гръцките проблеми. Нашата страна е по-податлива на риска от заразяване отколкото съседна Румъния или Турция, защото гръцките банки контролират 28 процента от банковия пазар у нас, Гърция има значителен дял в осигурителния, застрахователния и индустриалния бизнес в България. Основните опасения на ЕК са, че ако България стане член на еврозоната и валутния борд отпадне, от там може да отпадне и натиска за самодисциплина. Това може да доведе до сътресения, каквито се наблюдават в Италия и Гърция. Воденето на преговорите от българска страна трябва да се съобрази именно с тези нагласи. Както казах в началото аз съм оптимист. Положителен сигнал бе даден и от германската канцлерка Меркел, която при срещата си с Бойко Борисов заяви, че кандидатурата за членство на всяка страна в еврозоната ще бъде разглеждана поодтелно, тоест извън контекста на гръцките сътресения. Ако България представи добри оценки на нея не може да бъде забранено да влезе в еврозоната, но нашето поведение да изпълняваме формално всички критерии на еврозоната е особено важно.

Напишете отговор