В сряда Парламентът отново предупреди за възможни пречки пред междуправителственото споразумение за по-тесен икономически съюз, което се договаря в момента. В резолюция той изрази дълбокото си съмнение в нуждата от подобно споразумение извън системата на ЕС. Документът настоява за подобряване на демократичния контрол и изтъква необходимостта едно подобно споразумение да насърчава растежа, а не само да налага фискални ограничения.
В изказванията си преди гласуването представителите на политическите групи изразиха сходни мнения, макар и с различна аргументация, по отношение на липсата на необходимост от подобно споразумение и дори заплахите, които то крие.
Elmar Brok (ЕНП, Германия) заяви: “Това споразумение не би било първия ни избор на подход към проблема. Ние трябва да избегнем едно разделяне на ЕС, както и да гарантираме, че правомощията на всички институции на ЕС ще бъдат уважени.”
Roberto Gualtieri (С&Д, Италия) заяви: “Резолюцията ни е ключова, защото създаването на междуправителствена система можеше да бъде избегнато. Парадоксално е как, още преди да изсъхне мастилото под пакета от шестте мерки, някой държави членки искат да го променят посредством междуправителствено споразумение.”
Guy Verhofstadt (АЛДЕ, Белгия) заяви: “Междуправителственото споразумение е опасно упражнение. Трябва да ограничим максимално обхвата му (…) Най-много до пет години цялото му съдържание трябва да се превърне в част от договорите на ЕС.”
Daniel Cohn Bendit (Зелени/ЕСА, Франция) заяви: “Това международно споразумение е напълно безполезно - ние не се нуждаем от него. Дори пазарите не са убедени в неговия смисъл, защото това което те искат е последователна икономическа политика. То не е отговора на предизвикателствата на кризата.”
Martin Callanan (ЕКР, Обединено кралство) заяви: “Споразумението няма нищо общо с актуалните проблеми. То разсейва вниманието ни от истинските усилия за справяне с кризата. Равнищата на дълга на някои държави членки са критични и те се нуждаят от сериозни реформи и впоследствие от обезценяване.”
Soren Bo Sondergaard (ЕОЛ/СЗЛ) заяви: “Не бихме могли да постигнем стабилност за еврото с това споразумение и фискалните ограничения няма да доведат до растеж. То засилва европейската интеграция без да се допита до гражданите. Ние не можем да подкрепим това.”
Nigel Farrage (ЕСД, Обединено кралство) заяви: “Фискалната дисциплина, сама по себе си, няма да проработи. Вие водите държавите към депресия само за да спасите еврото. Южните страни трябва да излязат от еврото и да извършат обезценяване.”
Нов договор с малко реални ползи
Резолюцията поставя под съмнение нуждата от подобен междуправителствен договор при положение, че заложените цели могат да се изпълнят по-ефективно в рамките на системата на ЕС. Нещо повече, според декларацията, единствено посредством изпитаната система на ЕС може да се постигне истински икономически и фискален съюз.
… и множество заплахи
Резолюцията откроява и потенциалните проблеми свързани с новото споразумение, в актуалната му редакция, като например липсата на демократичен контрол. В тази връзка, според резолюцията, националните парламенти и Европейския парламент трябва да бъдат включени във всички аспекти на бъдещата икономическа координация и управление.
Междуправителственото споразумение крие и заплаха от създаването на Европа на две скорости. За да бъде предотвратено подобно развитие резолюцията предлага съдържанието на подобно бъдещо споразумение да се инкорпорира в правото на ЕС в рамките на петгодишен срок.
В заключение, резолюцията предупреждава за опасността от вземане на едностранчиви решения в справянето с кризата, поставящи прекалено силно ударение върху фискалните ограничения. Споразумението, в този смисъл, трябва да включва ангажимент от страна а държавите членки за общ погасителен фонд, европейски проектни облигации, данък върху финансовите транзакции и план за въвеждането на стабилизационни облигации.
Процедура: Предложение за резолюция на политически групи
Приетия текст (ще бъде достъпен на 19.01.2012)