В обжалваното решение и в самата жалба липсва запознаване на Съда с това що е Християнство и Църква в България. Единствено се говори за БПЦ след 1949 г и се предава подчертано политически отенък на свещената за всеки българин институция. Жалко ,че в състава на съда е имало и българин. Ето кратка история по родолюбие и за него: . ……………..1.Още със
създаването на българската държава през 681 година се оформят два основни етноса – славяни и прабългари. Те обаче не могат да се слеят в един народ, тъй като между тях има съществени различия – племенни, етнически, културно-религиозни, битови. Такова сливане би станало възможно само ако има единна религия и за двете етнически общности, която да наложи общи норми и ценностна система. Християнският монотеизъм, с идеята си за единен Бог, укрепва самодържавието и единовластието, заложени и в религията на българите.Към средата на 9 век България е могъща държава, но и липсва равнопоставеност по отношение на другите европейски държави, тоест тя се излага на международна и културна изолация. Тя е считана за варварска държава и страна на езичници и варвари. Нуждата от приобщаване към процеса на развитие на европейската духовна и материална култура, изградени върху християнството налагат приемането на новата вяра.Непосредствено преди покръстването княз Борис I има предложения да приеме юдаизма или исляма, но той предпочита християнството, тъй като той осъзнава неговите предимства. Съдът „разбива” тази историческа идея – за единство на народа и християнския монетеизъм и приобщаването ни към останалия православен свят ………………2. В исторически аспект, не бълг.владетели/Държавата / са признавали Патриарха, А обратно – Патриарха е слагал корони на техните глави и ги е интронизирал. И това е бил Единствения Патриарх, а не Алтернативния.
3. По време на турското робство единствено църквата е била Вярата и Упованието на народа ни. Неслучайно първо се възстановява Екзархийската Патриаршия, през 1870г със Султански ферман, а осем години по-късно – Българската държава. Решението на Страсбург като че ли иска да отмени този Султански ферман / не повлиян от БКП, СДС, ДС, КГБ и др/ и да зачеркне българската история.
4. В момента слабостта на Бълг.държава се използва и срещу Свещената Църква.
Жалбите на Алтернативните са от 2003 - 2004г, а съдът ги разглежда 5 години след това, когато в България са спрени еврофондови, критичните доклади от ЕК по глава Вътрешен ред и съд.система следват един след друг, упрекват ни основателно за корупция, конфликт на интереси и т.н. Какво да се очаква от една подобна Държава – че тя и религиозните права потъпква. Но не следва да се мери „с един аршин” – Църквата няма вина за политиката.
4. Самозванци винаги и навсякъде е имало .
На някой, му са се приискали 107 църковни имота, а останалите - ??? Или ще се прави делба – на имущество, вяра и бог. Един психиатър би приел проблема с разбиране и медикаменти, едни съдии в Страсбург обаче са подведени.
Какво е редно да искаме от Председателя на съда:
- да приеме тезата, че предходния състав не е бил запознат с църковно-историческите аспекти на проблема.
- Да се приеме делото за разглеждане от Горната камара.
- Да се даде възможност и на БПЦ да представи доказателства – писма от Патриарх Кирил, Вартоломей и т.н.
- Да се ангажира и международно авторитетно становище по канонично право
- Да не се политизира съдебното решение.
- Да се обърне внимание, че съда в Страсбург не може да отменя закони /З. завероизповеданието/ и да прави критичен анализ дори на Конституцията.
- Ако се спази всичко това – да се реши по съвест и убеждение и ние вярваме, че ще се стигне до правилния извод.