“Християните на арабския свят са поставени под натиск!”
Ирак, Сирия, Ливан: Десетки хиляди християни от арабските страни са се стекли на стадиона в Аман, за да участват на отслужена от Папата литугрия. В своя багаж те носят истории от тежкия живот като малцинство под мюсюлманска власт.
Цял живот Сахер Искандер страда заради своята религиозна принадлежност: Съпругът на иракчанката е изчезнал преди 16 години в един багдатски затвор. Тя никога повече не чува нещо за него.” „Убиха го защото е християнин”, казва тя. Нейната зълва също е убита, защото вярва в „грешната” религия. „Убиха я бандити нахлули в къщата й щом разбраха, че е християнка.”
Доброто й настроение днес, въпреки ударите на съдбета се дължи на посещението на Папата. Той пристигна през уикенда в Йордания – там където тя е потърсила убежище заедно с двамата си сина. По пътя за папската литургия няколко йорданци я наругали, защото носи иконки на врата си, но това сега е забравено, казва тя. „Тук днес мога да кажа на висок глас, че вярвам в Исус Христос. Това е най-важното.”
Стадиона в йорданската столица Аман е пълен наполовина. Въпреки че има още свободни места, стълпотворението от 20 000 арабски християни, дошли да излушат папската литургия, е рядка демонстрация на християнско самочувствие в иначе доминирания от Исляма регион.
Дали в Ирак, Сирия или Палестина често християните считат за благоразумно да не показват открито религиозната си принадлежност. Затова пък толкова по-въодушевлени са те от посещението на Папа Бенедикт XVI. Часове преди неговото пристигане мнозинството скандира „Баба, Баба!” – неговото име на арабски.
“Ние християните трябва да се подкрепяме, особено в арабския свят, където сме подтиснати”, казва Натали. Тя и нейната сестра са пристигнали от сирийският град Алепо, за да видят Светия отец. От своята работа в енорията тя знае колко тежко е за много християни в Близкия изток. „ Най-много страдат иракските християни, които са преследвани в родината си.”
На християните се гледа с недоверие, казва Натали и показва ясно, че чувствата са взаимни „Мюсюлманите са изостанали и ограничени. Никога няма да се омъжа за мюсюлманин, защото ще бъда нещастна.”, заявява Натали.
Апел към християнската солидарност
Папата пристига, и ежедневните грижи биват забравени. В папския автомобил с номер “SCV 1″ (Stato Citta’ del Vatican – Държава Град Ватикана) Папата обикаля стадиона. После са качва на олтара, изграден върху футболния терен. „Салаам Алейкум”, поздравява той вярващите, „Мир вам”. Мнозинството ликува. По късно зачита верою пригласян от мнозинството.
Двата дни от неговото едноседмично поклонение в светите места в Йордания и Израел са официално посветени на задружието между християни, юдеи и мюсюлмани. Единствено в неделя Папата си позволи малък политически коментар: “Католическата общност тук е многотежко засегната от трудностите и несигурността, които разтърсват народите на Близкия изток” казва Бенедикт, в своето слово на английски. „Арабските християни трябва да си спомнят за достойнството, което съпътства тяхното наследство. Вярващите от цял свят са солидарни с християните в арабските страни. Не го забравяйте!” окуражи Папата вярващите.
Латинският патриарх на Ерусалим, Фуад Твал, бе още по-конкретен: Той сподели кризата, която църквата изживява в Светата земя. „ За първи път в историята” клирът страда от липса на млади кадри – и то най-вече, защото семинарията се намира в Ерусалим. „Ерусалим е напълно окупиран”, критикува той израелската окупация на Светия град. Засилената имиграция на християнски араби доведе до там малките енории в Светата земя да се обезкървяват.
Какво точно значи това, се вижда в западната част на стадиона. Хиляди азиатки са изпълнили трибуните: филипински и шриланкски домашни прислужници, които преждевременно са станали мнозинство в християнските енории в Близкия изток. “В нашата църква местните са малцинство „ казва Рошани Котале, която работи от три години като прислужница в едно мюсюлманско семейство. Свещеника е йорданец и молитвите са на арабски, но иначе неделната утрин в в църквата в Аман е досущ като тази в Шри Ланка.”
Йорданските членове на енорията са мили и отзивчиви. „ Те са радостни, че ние чужденките пълним църквите„, казва Котале. Въпреки това нейните съмишленици са подтиснати „ Един ден всички ние си отиваме вкъщи, а те остават тук и ставайки все по-малко. „
Ниска раждаемост при християнските вярващи
Не само ниската раждаемост намалява броя на вярващите н Светата земя. Натали разказва за това, че арабските християни желаещи да имигрират биват третирани превилигировано при даването на визи. Офицялно западните страни оспорват, че християните се третират превилигировано. Но неофициялно тази практика е потвърдена от техните дипломати.
Най-масивна е имиграциято от Ирак. Войната и нарастващити гонения на християните са прогонили стотици хиляди християни – между тях и Сахер Искандер. След като тя се е убедила, че няма никога да намери гроба на мъжа си, е имигрирала в Йордания. И останалата част от нейните роднини е междувременно на сигурно място.
“Около 50 роднини сме, повечето са сега в Канада или Германия „ казва тя. От 1,2 милиона християни преди войната, сега са останали едва 600 000. Другите са или избити или в имирация. Сахер осъзнава историческото измерение на имиграцията:„ Ние сме най-старата християнска общност в света и тя е в процес на изчезване”
Сега тя разчита единствено на Папата. “Папата трябва да упражни политически натиск, за да можем да се върнем в родината си”, казва Искандер. Ако това не помогне, тя се е подсигурила с друг план. „ На 22 февруари подадох молба за политическо убежище в немското посолство в Аман”, казва тя. Сега иракчанката се надява скоро да се събере с роднините си живеещи в Германия. „Всеки ден се моля за това ако стане то Папата е сътворил чудо.”

списание Шпигел

Напишете отговор