Бавен икономически растеж, висока безработица, застаряването на населението, климатични промени и предизвикателства пред сигурността по границите на Европа са едни от най-важните приоритети в европейския дневен ред още от началото на 1990-те. ЕС се опитва да се справи с тези въпроси, именно чрез свойте задължения за намаляване на парниковите газове и Лисабонската стратегия за икономически растеж. Но предлаганите решения често са били недостатъчни, до голяма степен поради липсата на политическа решителност. Европейските лидери често на се склонни да прозрат някои трудни и скъпоструващи политики, необходими за гарантиране бъдещето на европейската сигурност и растеж. Икономическата криза, която обгърна света ще направи за ЕС по-трудно справянето с много от тези дългосрочни предизвикателства. За европейските правителства ще бъде по-трудно да отговорят на структурните слабости на своите икономики в период на рецесия. Те също така рискуват да отделят по-малко внимание на неикономическите предизвикателства. Единният пазар дори може да бъде поставен под заплаха, тъй като подкрепа за по-голяма държавна намеса се разраства. Ако държавите-членки започват да подкрепят икономиките си за сметка на други, ползите от единния пазар могат да намалеят.

Заплаха за единния пазар

Има какво да се тревожат онези, които виждат единния пазар от ключово значение за бъдещия просперитет на Европа. На първо място, надеждата, че влиянието на финансовата криза върху “реалната икономика” ще бъде ограничено се изпари. На фона на огромния спад в промишленото производство през миналата и тази година и перспективата за няколко години на слаб икономически растеж, много европейски промишлени предприятия ще фалират. Субсидиите за заплати и намаленото работно време, както и всички други стратегии в момента се прилагат, за да се компенсира спадането на търсенето, могат само да се поддържа толкова за това време. Правителствата от ЕС са под огромен натиск да се намесят в защита на страдащите компании. Начинът, по който те ще се намесят ще бъде от решаващо значение. Комисията ще води истинска борба, за да гарантира, че конкуренцията не се нарушава. Тя трябва да бъде достатъчно силна, за да наложи спазването на правилата. Но държавите-членки ще трябва да подкрепят Комисията през следващите няколко години. Те също трябва да гарантират, че комисарите за конкуренцията и вътрешния пазар имат волята да защитят целостта на единния пазар.

На второ място, на ландшафта на европейската банкова се е промени из основи през миналата години и политиката на конкуренция в този сектор е ефективно спряна. Някои от най-големите банки от ЕС бяха национализирани и правителствата предоставиха обществени гаранции за банковите заеми. Правителствата също се намесиха за рекапитализиране на банките. Повишаването на потенциалното влияние на правителствата върху процеса на отпускане на заеми ще трябва да се обърне, за да се избегне сериозно нарушаване на финансовите пазари. Има риск, че банките ще бъдат поставени под натискът да поддържат финансирането на националните компании-шампиони като едновременно избегнат отпускането на кредити за компании, базирани в други държави на ЕС. Такова политизирано кредитиране би засегнало ефективното разпределение на капитала в рамките на ЕС, като защитава неефективните фирми и намалява наличните средства за по-конкурентни фирми. След като финансовият сектор се стабилизира и нормалните нива на финансовото посредничество се възстановят, Комисията ще трябва сериозно да се ангажира, за да гарантира, че ЕС не е деградирал в такъв вид протекционизъм.

Трето, по-нататъшно задълбочаване на интеграцията на единния пазар може да бъде спряно. От голямо значение са по-бързите действия за либерализиране на сектора на услугите в ЕС. Достатъчно трудно беше де се постигне консенсус в полза на радикални действия, с цел премахване на пречките за интегриране на сектора на услугите преди кризата, и ще бъде невъзможно с оглед на враждебната реакция срещу либерализацията. Това е лошо. На сектора на услугите се падат около две трети от икономическата активност в целия ЕС. В сектора на услугите производителността е изключително слаба в продължение на няколко години, задържайки икономическия растеж. Повече конкуренция, както на национално така и на европейско равнище ще направи много за да промени това и да стимулира икономическия растеж.

Правната основа на единния пазар изглежда стабилна. Но през следващите няколко години, ще има истинските причини за безпокойство. Стабилният напредък в намаляването на държавните помощи е спряно и има вероятност да бъде обърнат в обратна посока. Частичното повторно национализиране на банковото кредитиране е неблагоприятно за появата на единен капиталов пазар. И прогреса към задълбочаване на единния пазар в сферата на услугите има основание да спре. Всичко това чертае лоши перспективите за растежа в Европа и стабилността на еврозоната. Всички правителства от ЕС твърдят, че се ангажират с поддържането на единния пазар. Следващите няколко години ще определят силата на този ангажимент. Държавите-членки ще трябва да уважават правото на Комисията да налага спазването на правилата, в противен случай единния пазар може наистина да попадне под заплаха.

Еврозоната

Финансовата криза подчерта ползите от членството на една икономика в еврозоната. Малките държавите-членки, особено тези с големи банкови сектори като Ирландия щяха да срещнат още по-големи трудности ако не бяха членове на еврозоната. Ако националните валути бяха запазени, някои от по-малките държави-членки, почти със сигурност щяха да понесат тежки кризи на обмения курс на върха на всичко останало. Еврото имунизира своите членове от този род нестабилност и позволи на фискално слаби страни-членки да заемат заеми по-евтино, отколкото ако не бяха членове на единната валута.

Старите държавите-членки се опасяват че новите държави-членки на ЕС могат да повторят грешките на южноевропейките членки на еврозоната: Гърция, Италия, Португалия и Испания. Откакто са се присъединили към единната валута, тези икономики са претърпери огромна загуба на конкурентоспособноста си, защото заплатите са се увеличили по-бързо от производителността. Сега те са изложени на риск от трудни за финансиране дефицити на текущите сметки и стагнация, освен ако не успеят да си възвърнат загубената конкурентоспособност. Много от настоящите членове на Еврозоната ще се противопоставят на членството на страните от Централна и Източна Европа, докато не е ясно, че те могат да се развиват във валутния съюз. Следователно е малко вероятно, критериите за присъединяване да бъдат
разводнени, за да се улесни влизането на нови членки.

Миграцията и демографското развитие
Застаряващото население на Европа и намаляването на раждаемостта, предизвикват загриженост в ЕС в идните години. В демографските “бомби със закъснител” може да има сериозни финансови последици за социалните системи и може да навреди на конкурентоспособността на Европа. Но предизвикателството пред демографските промени не е непреодолимо и през следващите няколко години ЕС и националните правителства могат да въведат поредица от мерки, за да допринесат за смекчаване на последиците.

Енергетика и изменение на климата

Европейските правителства правилно признават изменението на климата като един от основните приоритети на политиката. ЕС, който е отговорен за едва 13 % от емисиите на CO2 в света, не може да се справи с изменението на климата самостоятелно. Но има и морални императиви за развитите страни да са лидери в тази насока, както с пример, така и чрез партньорство с развиващите се страни. Така че, през следващите десет години, ЕС трябва да се стреми да бъде лидер в пост-въглеродната икономика - една икономика, в която цялата стойност на въглерод ще бъде взета под внимание при финансовите операции. ЕС разполага с редица мерки, които може да използва за промяна на поведението на бизнеса и потребителите. Те включват данъци, подкрепа за научни изследвания в нови водещи пазарни технологии, както и субсидии, които насърчават прехода в областта на транспорта от автомобилния към железопътния транспорт.

ЕС и останалата част от света произвежда повече автомобили, отколкото са нужни на пазара. През следващото десетилетие, производството на моторни превозни ще беде изправено пред нарастващ натиск да се свие и да се преструктурира. Европейските правителства направляват тази промяна, така че автомобилната индустрия на Европа да оцелее в посока устойчиво развитие. За да подпомогне този процес, ЕС трябва да намали тавана на позволените емисии за нови леки коли от сегашната цел от 95 г / км. И по време на рецесия, държавна помощ на производителите на автомобили трябва да се дава, само за да развиват екологични модели.

Отношения със съседите на изток
Източните съседи на ЕС - Русия, Украйна, Беларус и Молдова - са източник на загриженост за  държавите-членки. Те са много бедни в сравнение с ЕС. БВП на глава от населението на Украйна, Беларус и Молдова е по-малко от 10% от средния за ЕС. Освен това източните съседи на ЕС са силно засегнати от глобалната икономическа криза. БВП на Украйна намаля с 4,5%  през 2009 година. Беларус взе на заем $ 2.5 милиарда от МВФ през 2008 година. Икономиката на Русия се очаква също да спада.

ЕС трябва да увеличи значително размера на финансовата помощ, която той дава на своите източни съседи, въпреки натиска за намаляване на бюджетите за развитие, дължащ се на икономическата криза. Източното партньорство предлага 600 млн. евро в периода до 2013 г., но това няма да е достатъчно от гледна точка на размера на предизвикателствата. ЕС трябва да съсредоточи усилията си върху подобряването на качеството на управлението на средствата. Финансирането трябва да бъдат насочено към подпомагане на изграждането на независима и ефективна съдебна система, която има ресурси да гарантира, че нейните решения се превеждат в сила. Помощ е необходима също и за подобряване на качеството и независимостта на държавните услуги. Ако тези два стълба на демократичното общество не са изградени, всички бъдещи реформи могат да се сгромолясат.

Заключения
Глобалната икономическа криза ще вещае трудни времена за ЕС през следващите години. Тя ще постави под натиск вътрешния пазар и еврозоната. Тя също крие риско от отклоняване на вниманието от дългосрочните неикономически предизвикателства пред Европа като изменението на климата и външната политика. Единният пазар е областа, най-силно засегната от икономическата криза. Темпото на реформи е вероятно да се забави в някои области, по-специално напредъка за либерализиране на услугите. Вместо задълбочаване на единния пазар през следващите няколко години ЕС вероятно ще трябва да съсредоточи вниманието си върху запазване на печалбите направени досега.

Напишете отговор