- Г-жо Николова, вече стана ясно, че до момента имаме договорени около 30% от разполагаемите евросредства. Какви са предизвикателствата?

- Премиерът поиска до края на годината да изплатим  10%. Причината е, че имаме договорени 30%, а изплатени малко под 5% не ни е достатъчно. От друга страна, тепърва се учим. Предизвикателството е да договорим не само 100% от парите, а да постигнем 100% от поставените цели. А това означава  в резултат от тези пари да имаме една по-конкурентоспособна икономика, която се основава на по-работеща инфраструктура, както и да имаме  по-високо качество на живота. Не трябва само да сме изхарчили парите, а да сме постигнали конкретни цели. В тази връзка за София най-видимо е метрото. Aко има добра инфраструктура, ако администрацията работи добре в резултат на тези пари, така, че да не я забелязваме, значи сме си постигнали целите. Това е по-голямото предизвикателство за нас. - Колко реалистично е изпълнението на тези цели?- Бих отговорила, че не са неизпълними. Но определено ще бъде трудно. Все пак хората се учат от опита си. Спомняте си как през предишните години си спирахме програми, създавахме специални закони, за да няма Батко и Братко. Сега сме натрупали толкова много контроли, толкова много се проверяваме и проверяваме всички около нас, че практически сме си вързали краката и вървим трудно. И сега другото предизвикателство според мен е, ако можем, така да намалим контролите, че да вървим напред без злоупотреба на парите на европейския данъкоплатец. Тоест разумният риск и разумното облекчаване на процедурите да не водят до злоупотреби. И това не е предизвикателство само за нас. Знаете ли, че ЕК реши да облекчи правилата за отчитане на т.нар. режийни разходи и се оказа, че почти няма държава, която иска да прилага тези облекчения. Причината е, че процедурите са толкова сложни, че им е по-лесно да вървят по старите. - Да разбирам ли, че този затегнат контрол донякъде пречи?- Да, при всички положения. Има случаи, в които едно нещо се проверява по три пъти. Това не е нужно. По този начин се губи излишно време, инерция. Сложно е, когато имаш 1000 проекта, да изпращаш три екипа да проверяват един и същ проект. Ако имаш надеждна система, която гарантира, че нито едно евро не е изразходвано нецелесъобразно, ще е много по-лесно. Съгласете се, че администрацията ни е с ограничен капацитет. Администрация, която проверява 1000 проекта, ако го прави по три пъти, ще бъде три  пъти по-малко ефективна. - Доколко администрацията ни е виновна за провалите ни, когато става въпрос за усвояване на европари? И как ще коментирате случая с уволнения служител от Министерството на икономиката, участвал в схеми за изготвяне на финансови обосновки на проекти с европари по програма „Конкурентоспособност”?- Нека да изчакаме проверката, не ми се иска да говорим предварително. Предпочитам случаят да се изясни и тогава ще видим какво ще коментирам. Ще извлечем поуки и ще предприемем допълнителни стъпки. Винаги съм твърдяла, че администрацията е виновна само частично, доколкото отговорността е преди всичко политическа. Отговорността е на високите нива, затова те трябва да умеят да организират държавните служители. На места се показва, че администрацията може много успешно да саботира политическите нива. Но за това има съответните политически инструменти да бъде поправено. За съжаление всички сме наследили мнението, че, видите ли, администрацията е виновна за всичко. И всеки смята, че най-безболезненото решение е да съкратим държавните служители, да орежем заплатите, да ги накараме да се чувстват виновни. Само че всяко едно такова говорене създава допълнителен смут. Според мен сега дойде моментът, в който е важно да се разбере, че не трябва само да се наказваме. Трябва да стимулираме онази част от работещите, да бъдат насърчавани да поемат отговорност. Беше се надигнал голям вой защо на някои им орязаха вторите заплати, а никой не разбра защо се получават двойни заплати. Не трябва ли да има свършена работа? Преди ми казаха, че едно и също писмо на бюрото на конкретен чиновник се е връщало осем пъти за корекция. Трябва ли за това нещо той да вземе заплата осем пъти? Затова там, където има слаби места, трябва да се установи дали чиновникът е виновен, да се променят изискванията. Според мен администрацията трябва да бъде отглеждана. Тя е паметта на държавата, затова трябва да бъде развивана, за да може  да понася отговорността за взетите или невзетите решения. Крайно време е да се разбере, че администрацията и гражданите са от един отбор, те не са врагове. Затова казвам, че имаме съвършена администрация, когато гражданите не я забелязват. Най-добрият урок се извлича от опита. - Как се отнасяте към идеята държавни служители да помагат на бенефициентите при изготвянето на проекти?- Да вземем пример от земеделската програма. Имаме такива служители, които са различни от тези, които участват в процеса на оценка и възлагане на парите. Вече съществува такъв опит. Въпросът е да се оцени доколко в държавната администрация е целесъобразно да се създава консултантски капацитет. И доколко този консултантски капацитет не е по-необходим на пазара на консултантски услуги. Имаме и други примери, оперативна програма „Конкурентоспособност”, промениха се правилата за допустимост на разходите. Разходите за консултантските услуги за написването на проект след неговото одобрение се възстановяват на бенефициента и  е ясно кой е писал проекта, може да се провери дали въпросният консултант е в конфликт на интереси с някой от управляващия орган. Имаме по-голяма прозрачност, а и се развива консултантски капацитет, чието място, по мое лично мнение, не е в администрацията.- Смята се, че най-големият ни недостатък е темпът на усвояването на европарите. Коригират ли се вече нещата?- Към 1 юли 2009 година сме изплатили 73 милиона евро. Сега вече сме на 383 милиона евро, но това не е достатъчно. Работим върху проект на акт, който да каже как и в какви срокове се верифицират разходи, за да можем да вървим нататък към ускоряване на плащането на тези верифицирани разходи. Темпът зависи от времето, през което се подготвя проект, подават се документи, проектът се одобрява и първите пари вече са достигнали до бенефициента. Наистина темпът на усвояване е проблем, защото парите достигат бавно. Затова подготвяме акт за опростяване на правилата за възлагане на вече спечелили проекти. Например, ако аз съм спечелила проект и не съм възложител по Закона за обществените поръчки, как възлагам. Тези правила трябва да се опростят, за да не правим грешки по тях. Тук искам да вметна, че излезе докладът на Европейската сметна палата за 2008 година с извод, че 58% от грешките са грешки на обществените поръчки. Тоест такива грешки  стават и на европейско ниво, не само в България. Трябва да направим така, че правилата да са еднакво приложими, да дават достатъчно увереност, че не се злоупотребява с пари. - Напоследък се заговори за опростяване на процедурите, това обаче няма ли, от една страна, да занижи контрола?- Нали си спомняте онзи прекрасен филм Yes, Minister, където администрацията казваше: „Искате да опростите процедурите, но ще е малко сложно.” Затова трябва, като опростяваме процедурите, да не става сложно. Според мен няма да се занижи контролът. Затова разчитаме все пак и на активността на другите заинтересовани страни, не само на администрацията. Например въведохме в изменен акт на Министерския съвет изискването насоките за кандидатстване да се публикуват в проектовариант 10 дни преди да бъдат отворени процедурите за кандидатстване, за да може всеки, който е забелязал някаква грешка или неравнопоставени условия, да се обади на съответния управляващ орган и нещата да се коригират навреме. - Всъщност около 7 пъти са се увеличили плащанията по оперативните програми. Колко оптимистично звучи това?- Това едва ли е от такова значение, защото трябва да са повече. Трябва да сме изплатили около 500 милиона евро. Само за седмица бяха изплатени 13 милиона лева  и пак не е достатъчно. Трябва да се ускорят както договарянето, така и плащанията. - Наскоро казахте, че спешно се нуждаем от правила за финансови корекции. Ще бъдат ли изготвени такива?- Приети са, вървят на междуведомствено съгласуване. Просто трябва да се съгласуват със Закона за обществените поръчки.- Промени ли Брюксел отношението си към нас, какво е вашето мнение?- Знаете ли, аз нямам усещането, че ни се говори отвисоко. Казвам го откровено. Имаме нужда от повече ангажираност върху големите проекти. От Брюксел ни казват, че са достатъчно гъвкави, за да посрещнат нашите нужди. Но не мога да твърдя, че съм срещала назидателно говорене.- Орязването на бюджета ще окаже ли влияние върху стартирането на проекти в общините?- Сигурно ще окаже, защото се иска ресурс за подготовка. Вярно е, че оперативните програми и в по-голямата си част програмите, финансирани от ЕС за държавите членки, изискват предварително финансиране на проектите от бенефициентите и парите се възстановяват после. От друга страна, сме предприели мерки влиянието на орязването на бюджета да се минимизира. Например  в Програмата за развитие на селските райони има 50% авансово плащане за общините, т.е.  общините получават достатъчно ресурс за изпълнението на проекта. По този начин инвестициите, които са орязани от кризата, могат да бъдат възстановени с европейски пари. С общините имаме много  добър диалог. Увеличени са авансовите плащания за тях и по оперативните програми и това дава известна свобода да не се чувства недостиг. Затова нямам усещането, че по отношение на предварителното финансиране общините срещат трудност.   - А подготвени ли са вече всички общини за изготвянето на проекти?- Броят се на пръстите на ръцете тези общини, които не са кандидатствали и нямат проекти. От 264 са около 10. А има някои, които са с повече от десет проекта. Националното сдружение на общините много добре ги подготвя и подпомага. Според мен на местно ниво по-скоро съществува проблемът за управление на проектите. Това е дефицитът, който аз отбелязвам.

Напишете отговор