/ петък 4 юни 2010

Сигурност на енергийните източници в България:

Енергийната сигурност означава снабдяването да задоволява търсенето в условията на екологично устойчива среда и по начин и на ценови нива, които не пречат на икономическото развитие. Енергийната сигурност е неразривна част от националната сигурност на страната. Съответно заплахите, които произтичат или се генерират от енергийния сектор, са и заплахи пред националната сигурност. България не разполага с достатъчни собствени енергийни ресурси, за да задоволява собственото си потребление. Разполагаме единствено с ниско качествени лигнитни въглища като собствен енергиен ресурс. Качеството на този ресурс позволява използването му единствено чрез преобразуване до електроенергия и в малка степен обогатяването до брикети. Другият вътрешен ресурс е хидроенергийния, който осигурява 0,83 Мтне. Ядрената енергетика в рамките на ЕС е вътрешен ресурс и като такъв осигурява още 5,22 Мтне към родното производство. Като добавим и малките количества нефт и газ, България задоволява малко над половината от потреблението си със собствени енергийни ресурси – 54%

Приоритетно за България е осигуряването на диверсификацията на вида ресурси, диверсификация на източниците, на доставчиците и на маршрутите за доставка. Националните цели са обвързани с дългосрочните количествени показатели, приети на европейско ниво. Националните усилия на страните-членки на ЕС, отчитат нивото на икономическо развитие, очаквания икономически ръст и текущото състояние на показателите в страните. В съответствие с общоевропейските цели към 2020 г. тези, поставени за България, са достигане на нива от 16% от възобновяеми енергийни източници ВЕИ за крайното потребление, намаляване на въглеродните емисии с 20% и подобряване с 50% на енергийната ефективност.

1. Разнообразие на енергийните ресурси по техните доставчици

• Всеки монопол, включително и на енергийния пазар, би създал проблеми с енергийните доставки и би ограничил възможностите за конкурентно ценообразуване, понеже монополистът налага цени каквито той пожелае.
• Сигурността и енергийната диверсификация са от решаващо значение за развитието на икономиката и за постигането на устойчив растеж в дългосрочен план. Условията и темповете, в които се развива енергийният сектор, предопределят и нивото на развитие на конкурентоспособността на цялата ни икономика.
• Диверсификацията на енергийните доставки ще подпомогне създаването на конкуренция между основните енергийни доставчици и стабилизирането на цените на първичните енергоресурси.
• Засилване на партньорството и сътрудничеството в енергийната сфера с основните доставчици на ЕС и региона на югоизточна Европа като Русия, Близкия изток, Северна Африка и Каспийския регион, както и с основнити страни-потребители като САЩ, Япония, Китай, Индия и особено диалога с транзитиращите страни като Украйна, Беларус, Турция и страните от Южен Кавказ е ключова предпоставка за осигуряване на баланс на търсенето и потреблението при ясни и устойчиви правила за транзит.
• Формирането и провеждането на съгласувана и координирана външна енергийна политика на ЕС е едно от важните предложения на ЕК. Това ще допринесе за изграждане на необходимата нова енергийна инфраструктура, за гарантирана сигурността на доставките, както и за по-изгодни условия при транзита и цените на енергоресурсите за ЕС.

2. Разнообразие на енергийните ресурси по техните видове– горивен микс

Делът на въглищата в първичното потребление на енергия достига 33,7 % през 2006

Делът на нефта достига 23,7 % в първичното енергийно потребление на България

Делът на ядрената енергия в първичното потребление на България е 23,5 % през 2006.

Делът на природния газ в първичното потребление на България е 13,7 % през 2006.

Основният възобновяем източник у нас е биомасата, с дял близо 4 % от първичното потребление Делът на водната енергия е близо 2 % от първичното енергийно потребление.

• Държавите-членки трябва да имат свободата да избират източниците си на ел. енергия.
• Колкото повече диверсификация имаме, колкото повече разнообразяваме горивата за експлоатиране на нашата икономика, колкото повече са източниците, толкова по-добре за нас. Трябва да има портфейл от мощности в България, който да позволява гъвкавост.

• За България проблемът с високите разходи за внос на енергийни ресурси, високите цени на горивата и сигурността на енергийните доставки е свързан на първо място с вноса на нефт и потреблението на нефтопродукти. Затова усилията трябва да се насочат с приоритет към спестяване на нефтопродуктите и замяната им с алтернативни местни горива и ВЕИ.
• Дори и при постигане на предложената в новата проектодиректива на ЕС оптимистична цел за 16 % дял на ВЕИ в крайното енергийно потребление на България до 2020, потреблението на енергия от конвенционални енергийни източници се очаква да нарасне от 8,5 до 14,2 Mtoe.
• От гледна точка на осигуряването на минимални цени на енергията и гарантиране на сигурността на енергийните доставки, предимството на ядрената енергия и въглищата пред останалите конвенционални източници (нефт и природен газ), е очевидно.
• Ядрените централи осигуряват по-ниски цени на произвежданата енергия и несравнимо по-малко емисии на вредни вещества и парникови газове от централите на въглища.
• Възобновяемите енергийни източници не могат да осигуряват снабдяването с електроенергия на потребителите през по-голямата част от годината. Следователно, изграждането на енергийни мощности на ВЕИ не може да замени използването и изграждането на електроцентрали, използващи конвенционални горива.

3. Разнообразие на енергийните ресурси по техните маршрути

А) Национални проекти

• Приоритетни национални мерки оставят също разширяване на капацитета за съхранение на газа - Чирен и на изграждане на второ хранилище евентуално в Галата.

• По отношение на газовия пазар, освен спецификата, свързана със зависимостта от един доставчик – от Русия през Украйна, и наличие само на едно хранилище с относително малък капацитет (това в Чирен), основно предизвикателство е развитието на по- широка по мащаб мрежа за разпределение на природен газ на територията на страната.

• АЕЦ Белене

Б) Международни проекти

· Малките страни трябва да се свържат с цел икономия от мащаба. Тоест, те трябва да обединят своите национални електропреносни мрежи. Там, където имаме една обща енергийна мрежа, когато страните от Югоизточна Европа са свързани в обща енергийна мрежа, те заедно могат да постигнат повече диверсификация, отколкото всяка една по отделно.

· При наличието на интегрирани пазари може да има обмен на места, обмен на източници за внос и износ на газ и електричество. Но не по командно-административен начин, а по един естествен начин, който възниква от естественото нарастване на регионалния пазар, а не зависи от някоя отделна страна.

· Изграждането на междусистемни връзки връзка с газопроводната мрежа на Гърция по трасето Димитровград-Комотини

· Изграждането на междусистемни връзки с газопроводната мрежа на Румъния при Русе-Гюргево

· Свързване с междусистемната връзка Турция-Гърция-Италия

· Продължават обсъжданията за изграждане на регионален регазификационен терминал с Гърция, както и на възможностите за ползване на съществуващите терминали в наши съседни страни като Гърция и Турция.

Януарската газова криза през 2009 година показа необходимостта от осигуряване на свързаност на газовата ни система с тази на Гърция, Турция и Румъния. Изграждането на междусистемни връзки с газопроводната мрежа на Румъния при Русе-Гюргево, и на връзка с Гърция по трасето Димитровград-Комотини и свързване с междусистемната връзка Турция-Гърция-Италия, са заложени и ще се финансират по плана за икономическо възтановяване на ЕС. Отчитайки стратегическото си географско положение и нуждите на страната, България стартира в последните години и редица стратегически проекти, които имат значение не само за националната енергийна сигурност, но и за сигурността на региона и на Европейския съюз. Това са проектите за изграждане на газопроводите Набуко и Южен поток, втората атомна централа Белене и проектът за нефтопровод Бургас-Александруполис. Европейската комисия одобри стартирането на проектите за свързване на газопреносната ни мрежа с Гърция и Румъния. България и Гърция получават 45 милиона евро, за да свържат газопреносните си системи. За същата цел България и Румъния получават 8 милиона 929 хиляди евро. Страната ни ще получи финансиране и за газопровода “Набуко“, който ще пренася газ от Централна Азия към Европа. За началното финансиране на проекта са предвидени 200 милиона евро. Парите ще бъдат отпуснати на страните, през които той ще премине - България, Румъния, Унгария, Румъния, Австрия и Унгария. Сумата трябва да бъде усвоена от изпълнителите на проектите през следващата година и половина.

• Има противоречиви данни по големите енергийни проекти и липса на независима експертна оценка в голяма част от тях.

• Проект „Набуко”. Той е приоритетен за Европейския съюз и за България, тъй като с него се решават всички въпроси на диверсификацията, източниците и маршрутите чрез изграждане на нова система, даваща възможност за осигуряване на доставки от Каспийския регион и Близкия изток.
• Проект „Южен поток”. Той осигурява нов маршрут за доставка на газ от Русия и ще задоволява нуждите и на други европейски страни. Проектът е все още в начален етап, но основното е ясното виждане на всички участници в него, че трябва да бъде структуриран на проектен принцип.
• Петролопроводът Бургас – Александрополис е под въпрос. България е замразила проекта в българската му част заради екологични въпроси. Тя отказва да внесе и паричната си вноска от 5,5 млн. евро в международната проекта компания, които изнерви другите двама партньори – Гърция и Русия.

4. Достъпност на енергията и конкурентност на икономиката

• За осигуряването на устойчиво икономическо развитие, с високи темпове (до 6 %), ще са необходими нарастващи количества енергийни ресурси, нуждата от които не може да се компенсира само от подобряване на ефективността на използване на енергията. Дори при оптимистичен вариант на намаляване на КЕИ, крайното енергийно потребление се очаква на нарасне от 9,7 Mtoe през 2006 до 16,9 Mtoe през 2020
• Всяка година – от 2001-2002 г. Международната агенция по енергетика прави своите прогнози. Нито една от тези прогнози не се е сбъднала. Колкото и да се мъчим да разгадаем бъдещето, то винаги ще се изплъзва. И каквито и механизми да построим за мониторинг и ранно предупреждение, много по-важно и единствената печеливша политика е да уплътним своята реакция, да усилим еластичносттана икономиката, на публичните институции, на гражданите.
• Енергийната сигурност е неизменна и непрекъсваема обществена потребност, което прави публичните институции в последна сметка отговорни за нормалното функциониране на пазара и за наличието на достатъчно енергия за покриване не само на текущото, но и на бъдещото потребление.

5. Инвестиции в бъдещи енергийни проекти – околна среда

• АЕЦ „Козлодуй”. ЕС ще удължи финансирането на програмата за извеждане от експлоатация на блокове 1-4 на АЕЦ „Козлодуй” до 2013 г. с допълнителни 300 милиона евро. Това бе гласувано от ЕП на 20 май тази година. Финансирането допълва 210-те милиона евро помощ от ЕС за периода 2007-2009 г., които бяха договорени по време на преговорите за присъединяване на България. От тази сума 180 милиона евро трябва да се използват за подпомагане на програмата за същинското извеждане от експлоатация, а останалите 120 милиона евро за финансиране както на мерки за повишаване на енергийната ефективност, така и на мерки за спестяване на енергия. Поради това, въпреки че финансирането се отпуска „предимно” за извеждането от експлоатация на блокове 1-4, средствата от програмата ще се използват и за подобряване на околната среда, модернизиране на секторите на производството, преноса и разпределението на електроенергия в България, както и за „повишаване на сигурността и по-висок стандарт на доставките, енергийната ефективност и използването на възобновяема енергия в България”. Размерът на заделените за програма „Козлодуй” средства - 300 милиона евро - ще се преразглежда в периода 1 януари 2010г.-31 декември 2013 г., за да се вземе предвид напредъкът, постигнат при прилагането на програмата, както и дългосрочните отражения върху околната среда, икономиката и сигурността на енергийните доставки. Досегашното финансиране е: 340 млн евро за 2006г., 250 млн. за 2007/08г. – 250 млн., 9,80 млн. за 2009г.
  • Позиция на Зелените в ЕП. Единствено зелените гласуват против доклада. Те желаят част от 120 млн. евро да бъдат насочени към „намиране на сигурно хранилище за радиоактивните отпадъци”. Също така искат да бъде вписано в резолюцията, че тези средства няма да се използват за инвестиции в ТЕЦ-ове. По този начин те искат да отнемат пари от България, за да прикрият собствената си вина. Защото те не могат да обяснят на своите избиратели, защо те трябва да плащат, за да има в Съюза повече емисии на въглероден диоксид. Получава се пълно противоречие с политиката на Зелените. Опитът на България и на Словакия и Литва до момента показва, че средствата се използват целенасочено и няма злоупотреби с тях.Относно геоложкото погребване на радиоактивните отпадъци ЕК смята обаче, че има потенциал за търсене на такова решение, но това не бива да бъде включвано в същия бюджетен ред, защото това ще изкрива конкуренцията. Нужна е кохерентност на европейската политика. България не трябва да бъде третирана по зле от други държави, чиито реактори бяха затворени.
  • Според докладчика Ребека Хармс, Международната атомна агенция счита реакторите в Словакия, Литва и България, които са по модела на чернобилския реактор за неотговарящи на стандартите на ЕС дори и те да бъдат преоборудвани.
  • Пак според нея по въпроса за съхранението на радиоактивните отпадъци нито една в света не е намерила отговорно рещение. Този проблем сам по себе си говори против продължаване на използването на атомна енергия.

• Извеждането от експлоатация на четирите реактора доведе до сериозна загуба на енергийна мощност в България. Това се отрази на сигурността на доставките в региона. Нужно е преструктуриране на целия български енергиен сектор. До 2013 има финансови задели по този въпрос. Трябва да се създадат допълнителни електрически капацитети, тъй като ТЕЦ-овете ще излязат от употреба. Прецеденти има вече в Литва и Словакия. Цялата енергийна карта на България ще се преобрази със затварянето на АЕЦ. За това са нужни инвестиции в нови гаранции, които да покрият енергийното потребление. За това ЕК трябва да продължи да финансира тези мерки . мерки свързани със самата електропреносителна мрежа. Финансовото подпомагане да геоложкото съхранение на отпадъците не трябва да излиза от енергийната бюджетна линия. Постоянното съхраняване на отработеното гориво трябва де е обект на ново проучване, като един от вариянтите би могъл да бъде „геоложкото погребване”. ЕК готви специална директива относно крайното съхранение на радиоактивните отпадъци. Тя ще бъде обсъждана през есента в ЕП.
• Щетите от извеждането на блокове 1-4 на АЕЦ са икономически (намаляване на износа на ел. eнергия от България) и екологични (повишаване на емисиите на СО2 от ТЕЦ-овете), но ЕС трябва да плаща за грешните си решения.

· Използването на ВЕИ намалява зависимостта от внос, подобрява сигурността на енергоснабдяването, осигурява изпълнение на задълженията по опазване на околната среда и намаляване на емисиите на СО2, облекчава търговския баланс и подпомага трудовата заетост. По тази причина, увеличаването на дела на ВЕИ до 20% в крайното енергийно потребление до 2020г. е втората ключова цел на ЕС.

· Ако ще се увеличава използването на възобновяемите източници, има много опции, например вятър, биомаса, геотермална енергия, вече бяха споменати тези опции. Всички тези усилия са насочени към подсилване на вътрешнодържавния аспект на производството на енергия, което е част от енергийната сигурност.

· Необходимите мерки и инвестициите, които се правят за разрешаване на проблема с климатичните промени ще създаде нови работни места, ще предизвика повече нововъведения, което пък, от своя страна, ще осигури във времето напред конкурентоспособност на Европейски съюз.

· Инвестиции в по-малки проекти. Стартирани са и три успешни кредитни линии. Първо тази за енергийна ефективност и ВЕИ-та, за малки проекти с ползватели частни дружества, създадена през 2004 г. Кредитен ресурс от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) се предоставя на кредитоискателите, представители на частния сектор, чрез седем български банки. Втората кредитна линия е за проекти за енергийна ефективност в жилищни сгради, създадена през 2007 г. за енергоефективни мерки в жилищни сгради с бенефициенти физически лица и домакинства. Кредитният ресурс от ЕБВР се предоставя на заемополучателите чрез шест български банки. И третата кредитна линия – на Европейската инвестиционна банка за енергийна ефективност в България, създадена в края на 2006 г. за финансиране на проекти за енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници с ползватели общини и други ползватели в обществения или частния сектор. Администрира се от ЕИБ, като финансирането се осигурява чрез безвъзмездни средства от МФК и кредитен ресурс от Европейската инвестиционна банка. Кредитният ресурс от банката се предоставя на заемополучателите чрез четири български банки. Ефектът от изпълнението на тези проекти е - спестяват се 1 млн. и 100 хил. тона въглероден диокис годишно с общ ефект, който се равнява на новопростроена 455-мегаватова генерираща мощност.

6. Енергийна политика - Либерализация и отваряне на енергийния и газовия пазар

• Най-спешното нещо за България е да имаме национална стратегия, понеже днешните решения ще имат дългосрочни последици. Част от енергийните проекти трябва да станат приоритетни като се стигне до национален консенсус по този въпрос, за да има приемственост с енергийната политика на следващото правителство, за да вървим напред, а не всеки да започва от началото. Проблемът е, че предишното и по-предишното правителство не си е изпълнило ангажимента в тази посока.

· Когато става въпрос за държава и за енергийна политика на държавата, наистина е важно да има гъвкавост и да има подсигуряване. Не е нормално държавата да поема риск, така както го поема частния биснес.

· Време е да престане кръстосаното субсидиране между енергийните компании и в лицензиите на газоразпределителните дружества трябва да залегнат изисквания за развитие на газоразпределителната мрежа.

· По отношение на газовия пазар, освен спецификата, свързана със зависимостта от един доставчик – от Русия през Украйна, и наличие само на едно хранилище с относително малък капацитет (това в Чирен), основно предизвикателство е развитието на по-широка по мащаб мрежа за разпределение на природен газ на територията на страната.

· Сигурните, надеждни и икономически рентабилни енергийни източници трябва да бъдат публични. Ако не са публични и прозрачни, те не могат да бъдат устойчиви.

· В една демократична страна е много важно политиката да се формира по един публичен и прозрачен начин. В края на краищата сигурните, надеждни и икономически рентабилни енергийни източници трябва да бъдат публични. Ако не са публични и прозрачни, те не могат да бъдат устойчиви.

· Зависимостта от вноса не е извинение за недостатъците в енергийната политика. Много енергийно зависими държави са намерили правилната комбинация от множество малкомащабни решения, като например диверсифициране на енергийните доставчици и използването на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), като по този начин са намалили икономическия риск и зависимостта си от монополи.

· Към края на 2007 г. е постигната юридическа либерализация на електроенергийния и газов пазар в България. Фактическата либерализация обаче е ниска и липсва реална конкуренция на вътрешния пазар. Ето защо е необходимо да доразвием съществуващия пазарен модел, да прилагаме прозрачни и пазарни правила за ценообразуване, да създадем ясни правила за управление на енергийните дружества. И не на последно място – в ускорени срокове да приключим работата по избора на модел за създаване на електроенергийна борса, която да действа в сътрудничество със съществуващите борси в Югоизточна Европа и ЕС.

· Като член на ЕС, България прие и трябва да приложи в националното си законодателство мерките от така наречения трети либерализационен пакет, което означава осигуряване на независимост на системните оператори. България, наред с други страни-членки, избра подхода на така наречения трети независим оператор, който няма да налага отделяне по собственост.

· В областта на регулирането е необходимо да се засили независимостта на националния регулатор, неговите правомощия и задължения, както и да се осигури партнирането в рамките на бъдещата Агенция за сътрудничество междуенергийните регулатори МАСЕР.

· Следва да се въведат ефективни правила за информираност и защита интересите на потребителите, включително прозрачни правила за търговия.

· Трябва да има прозрачност и равни правила за всички на пазара.

7. Подобряване на енергийната ефективност

Това са основно проектите в неядрения прозорец. В резултат на подписаните споразумения и меморандуми за безвъзмездна помощ, са изпълнени или са в процес на изпълнение проекти на обща стойност над 200 млн. евро, като в това число влизат проекти за енергийна ефективност, за обществени сгради и улично осветление, за рехабилитация на топлопреносните системи на София и Перник, за екологични и рехабилитационни мерки в ТЕЦ „Марица изток 2”, за рехабилитация и разширение на националната електроразпределителна мрежа. Към това спадат и проекти за рехабилитация на мрежи за електроразпределение и топлоснабдяване, за газоснабдяване и пренос на газ, за мерки, свързани с изпълнение на екологични изисквания, за оползотворяване на възобновяеми енергийни източници и други.

• Налице е ниска ефикасност на енергийния сектор и широко използване на електроенергия за отопление. От друга страна, относително ниските цени на електроенергията не насърчават енергоспестяването, а старите технологии водят до големи енергийни загуби. Ето защо основните предизвикателства днес са свързани с ефективни мерки от страна на правителството, и много важно – осигуряване на значими финансови инструменти за насърчаване на енергоспестяващи производства и технологии, както и към създаването на прозрачни и ясни принципи за интегрирането на енергията от възобновяеми източници в електроенергийната система на страната и премахване на административните бариери.

• Енергийната ефективност и придобиването на нови енергийни източници е пряко свързано с енергийната сигурност и ще допринесе за нейното повишаване.
• Отвореността на пазарите и на достъпа до инвестиции и инфраструктура в областта на енергетиката е основният фактор за дългосрочна устойчивост в този бранш.
• Има огромен потенциал за лесна печалба, лесни ползи в сферата на повишаване на енергийната ефективност, което също ще повиши енергийната сигурност просто като се намали търсенето на енергия. Най-крайният пример, който се цитира в момента в дебата в ЕС, е примерът с Украйна, където на глава от населението ползването на енергия е три пъти по-голямо от средното потребление в ЕС. Ако те просто успеят да се подобрят, за да стигнат нивото на Чехия или Словения, ще постигнат спестяване на енергия, което е равно на целия им внос на енергия от Русия. От този род неща се говори като мащаби, като потенциал. И в България има голям потенциал за спестяване от енергийна ефективност.

Напишете отговор

Име (задължително)

e-mail (няма да бъде показван публично) (задължително)