Гост на заседанието бе Г-жа Elena Salgado, председател на Съвета (Икономически и финансови въпроси). Тя размени мнения с депутати по въпроси свързани с член 121, параграф 5 и член 122, параграф 2 oт Договора за функционирането на ЕС. Още на 30.11.2009 Съветът е предупредил Гърция да приеме мерки за свиване на своя дефицит. От този момент нататък гръцките публични финанси са обект на наблюдение. Независимо от това обаче финансовите пазари започнаха да наказват Гърция. През февруари 2010 правителствените ръководители на държавите-членки на еврозоната обявиха, че страните им ще трябва да приемат допълнителни мерки за стабилизиране на еврото. На 10 май Съвета препоръча отново на Гърция да овладее дефицита си до 2014. Но тъй като еврозоната вече беше под риск, бе постигнато съгласие да бъде разработен механизъм в подкрепа на Гърция. Държавите-членки на еврозоната се споразумяха да отпуснат двустранни заеми на Гърция, контролирани от ЕК. Общият размер на кредита е 110 милиарда евро до 2012г, 30 милиарда предоставени от МВФ и 80 милиарда от страните от еврозоната. На 11.05 Гърция официално поиска помощ. През първата година ще й бъдат отпуснати 30 милиарда евро. Цената на помощта е изчислена на базата на формула взаимствана от МВФ. Приносът на всяка държава-членка е на базата на участието й във МВФ. Еврозоната и МВФ решиха първият транш от помощта за Гърция да е се извърши преди 19.05.2010, тъй като на тази дата е падежът на голям гръцки дълг. Вчера Гърция е получила 14,5 милиарда евро от държавите-членки на еврозоната + няколко стотин милиона от МВФ. ЕК ще действа от името на 15-те държави-членки, заемодатели на Гърция. Фискалните мерки в Гърция за свиване на дефиците, изисквани от заемодателите са сурови. Те са основни за спечелване доверието на пазара. Тези мерки включват покачване на акциза, на ДДС, както и въвеждане на ДДС за някои стоки и услуги. През 2010 се очаква спад на гръцкия БВП с 4%. Структурните реформи ще намалят дела на публичния сектор в икономиката. До 2013 разходите на гръцката държава трябва да се свият с 4% от БВП, а приходите да се покачат с 4%. Предвиждат се и намаляване на пенсиите с 10% и ограничение за преждевременно пенсиониране.

Мерки в подкрепа на гръцкия финансов сектор

Всички банки спазват капитоловите изисквания. 8 % са неизпълненията на паричните задължения. През 2007 те са били 7,7%. Банките ще бъдат преструктуриране ако не могатда върнат заемите, отпуснати от ЦБ на Гърция.

На 7.05.2010 се е провела среща на върха на държаните ръководители на държавите-членки на еврозоната. В рамките на 48 часови дискусии е бил приет механизма за отпускане на помощ на Гърция. На 9.05. Съвета е одобрил всички мерки за защита на еврото. Пакетът е на стойност 750 милиарда евро. 500 милиарда от ЕЦБ и 250 милиарда от МВФ. Държавите-членки се споразумяха за създаването на така наречен „механизъм за подкрепа” в размер на 440 милиарда евро. Той представлява емитиране на облигации от всяка отделна държава-членка на еврозоната, което ще се извършва по формулата за отпускане на помощи за Гърция. ЕК реши в рамките на член 122 от ДФЕС да се създаде фонд от 60 милиарда евро от бюджета на ЕС в подкрепа на държавите-членки извън еврозоната.

Въпроси на депутатите.

„Това решение не се отнася до системните рискове. ЕП иска да се създадат нови инструменти, които да бъдат задействани при заплаха за системата. Засегнатият сектор трябва да заплаща разликите, а не данъкоплатците. Банковият сектор трябва да се включи в мерките. Main street не трябва да плаща за грешките на Wall street. Искаме повече контрол върху финансовата система.”

Икономистите предричат рецесия в еврозоната. Тогава икономически и политически ще бъде трудно да се наложат мерки за намаляване на публичния дълг.

Има и други държави застрашени от банкрут? Какво е отношението Ви към тези анализи?

Член 122 предвижда помощи за държави нечленки на еврозоната. Бюджетът на този фонд възлиза на 60 милиарда евро, но средства от него вече са били предоставени на Унгария, Румъния и Литва. Съществува ли още тази сума и предвижда ли се увеличаването й?

Става дума за проблеми не само в Гърция, а в целия ЕС. И държавите са източник на системен риск, не само банките. Нужен е пакет от мерки за една по-добра координация.

Salgado:

В пакета за мерки от 09.05 има пасаж за регулиране на финансовата система. Скоро ще бъдат създадени органи за надзор, а хедж фондовете и агенциите за кредитен рейтинг ще бъдат подложени под контрол и това е добре. Съвета ще се срещне с докладчиците по Пакета за надзорни органи, за да може до 01.01.2010 тези органи да започнат работа.

Ясно е че, мерките за затягане на коланите ще се отразят на еврозоната. Сега стимулите против кризата постенно спират и същевременно започват да се приемат мерки за консолидиране на бюджета. Наблюдава се спад на дефицита в много страни. В краткосрочен план ще има и спад на переспективите за разтеж. Ако частната задлъжнялост е голяма, държавите ще се опитат да се прехвърлят на финансовите пазари, за да могат дружествата да получат пари от пазара. Намаляването на дефиците става приоритет. Също така в някои страни все още има възможност за фискално маневриране. За да се постигне по добра координация в ЕС в тези страни трябва има стимули за повишаване на икономическата активност.

Също така е нужно световно регулиране на финансовия сектор. Той трябва да поеме най-голямата част от сметката. Относно член 122. Той се прилага само при извънредни обстоятелства, които държавата не може да контролира.

Напишете отговор