
Loading ...
България има хилядолетна история, в която Българската Православна Църква /БПЦ/ заема изконно и значимо място. БПЦ е устояла на външен натиск, преминала е през много духовни битки в защита на българщината и българския дух. Днес Тя е

подложена на поредното изпитание - юридическия натиск на решението на Съда по правата на човека в Страсбург.
На 22 януари 2009 г. Съдът по правата на човека в Страсбург се произнесе с Решение по две жалби /№ 412 от 2003г. и № 35 677 от 2004г./ в полза на лица, отделили се от единството на БПЦ - т.нар. Алтернативен синод. С това решение се оспорва правото на Светата Православна Църква да взема собствени решения за делата си, тъй като Тя отдавна е разрешила този свой спор по каноничен път /както й е присъщо от хилядолетия/. Още през 1998 г. на Всеправославен Събор, свикан от Вселенската Патриаршия, официално се възстановяват духовните санове на алтернативната група. Част от членовете на тази група, обаче не пожелават да се върнат в каноничната Църква и завеждат дело в Страсбург. Според настоящото решение на Съда в Страсбург, държавата се е намесила непропорционално, като със закон е определила Патриарх Максим за ръководител на БПЦ и със сила е извела от храмовете свещениците, числящи се към Алтернативния синод начело с Инокентий. Решението дава тримесечен срок, който изтича на 22 април, в който Св.Синод, държавата и отцепниците трябва да се споразумеят относно заявени претенции на стойност над 700 милиона евро.
Неоспорими Факти:
Българската Патриаршия /Българската Православна Църква/ е възстановена и призната със Султанския Ферман от 1870 г, преди признаване и възстановяване на Българската държава. Тя съществува от няколко хилядолетия и в исторически, религиозен и юридически смисъл не възниква нито през 1949г, с приемане на отменения Закон за изповеданията, нито през 2002г с приемането на действащия и оспорен от Европейския съд Закон за вероизповеданията. В България църквата, по конституция, е отделена от държавата. Никой държавен орган или институция не може да се намесва в църковните дела. Законът за вероизповеданията, приет през 2002 г. от Народното събрание на Република България, ясно регламентира статута на БПЦ и Светия синод, като независими институции, отделени от държавата..
Призоваваме всички българи да изразят позицията си по въпроса - Има ли право Българската Православна Църква на независимост, или всяка светска институция в света може да взема решения от Нейно име?
Един отговор на статията “ЗА или ПРОТИВ намесата на светски институции в каноничните въпроси на Българската Църквата?”
vizte gi po zial den kak xodiat piani,zaliani,a ve4erno vreme ne se znae maze li vlizat tam ili momi4enza.i vaob6te 6to za zarkva e tazi pianska sbir6tina.pone da biaxa pro4eli 10 bozi zapovedi.te sami 6te se izbiat za parite,kamen barakov prisastva i v taka nare4enite knigi za mytrite.
Коментарът е добавен в събота 7 ноември 2009