Във вторник ще се обсъжда надзора над финансовите институции на европейско ниво, както и въпроса какви точно правомощия трябва да имат надзорните органи на ЕС. Гласуването на позицията на първо четене на Парламента относно законодателството в тази област ще бъде в сряда.
През февруари 2009 г. председателстваната от г-н Дьо Ларозиер група представи своя доклад и на 23 септември 2009 г. Комисията представи конкретни законодателни предложения с цел преодоляване на недостатъците в европейския финансов надзор, които се проявиха при неотдавнашната финансова криза, Комисията представи пакет от предложения с оглед установяване на по-ефикасна, по-цялостна и устойчива система на финансов надзор в ЕС. Той ще се основава на Европейска система за финансов надзор (ЕСФН), която се състои от мрежа от национални органи за финансов надзор, работещи съвместно с новите Европейски надзорни органи (ЕНО), създадени чрез преобразуването на съществуващите Европейски комитети на надзорните органи(1) в действителни Европейски надзорни органи (ЕНО). За тази цел Комисията предложи учредяването на три нови децентрализирани европейски агенции:
· Европейски банков орган (ЕБО);
· Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕОЗППО);
· Европейски орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП).
– Създаване на Европейски съвет за системен риск (ЕССР), който да следи и да оценява потенциални заплахи за финансовата стабилност, породени от макроикономическата конюнктура и от промените във финансовата система като цяло. За тази цел ЕССР осигурява ранно предупреждение за евентуални системни рискове и, когато е необходимо, издава препоръки за предприемане на действия по отношение на тези рискове.
Цели
Създаване на ефективна система за надзор, без това да представлява пречка за финансирането на икономиката
Първата цел на това законодателство е създаването на условия, даващи възможност за стабилно финансиране на икономиката и гарантиращи устойчиво развитие и работни места. През следващите години пренасочването на нашите икономики към растеж, зачитащ в по-голяма степен ангажиментите, произтичащи от изменението на климата, ще налага все повече и повече усилия в посока иновации и, за тази цел, мобилизирането на значително предлагане на капитали. Финансовият сектор благоприятства създаването на благосъстояние чрез финансиране на реалната икономика. Дейността на този сектор трябва да бъде обект на надзор, а не да се възпрепятства.
Защита на единния пазар
Втората цел е опазването на целостта на единния европейски пазар. Или от този момент нататък на ЕС ще се предоставят средства за гарантиране, на европейско равнище, на качествен финансов надзор, или единният пазар ще се разпокъса Това би унищожило резултатите от продължила десетилетия наред работа за премахване на границите и пречките пред търговията, както и факта, че европейската икономическа интеграция допринася също така в голяма степен за създаването на работни места и поддържане на растежа.
Даване на възможност на ЕС да запази статуса си
ЕС трябва изцяло да поеме своите отговорности в световен план. Г20, МВФ, Съветът за финансова стабилност подчертаха необходимостта от борба срещу системните рискове и от подобряване на надзора върху институциите, чиито презгранични дейности отчасти се изплъзват от контрола на националните надзорни органи. Ако не искаме да понесем последствията от решения, взети от трети страни, ако искаме да защитим еврото и другите европейски валути, ЕС трябва да запази своето положение там, където се взимат решенията,като потвърди ангажимента си за многостранни действия. Благодарение на създаването на ЕССР и трите органа, разполагащи с обвързващи правомощия, ЕС ще може по-добре да поддържа своите ценности и защитава своите интереси. Това е стратегическо предизвикателство.
Гарантиране на последователност на решенията
Създаването на ЕССР е значително нововъведение; до настоящия момент не е предприеман макроикономически анализ на европейско равнище, чиято първа цел да бъде оценка на системните рискове. Тясното сътрудничество между ЕССР и тези, които притежават необходимата информация (националните надзорни органи и европейските органи, отговарящи за всеки сектор) е приоритет с цел създаване на последователен надзор на „макро-микро” равнище, а също така на равнище отделните сектори.
Големите политически групи в ЕП отдавна настояват, че новата система за финансов надзор трябва да бъде засилена на общоевропейско ниво, като контролните органи на ЕС трябва да имат достатъчно големи правомощия, за да може да се избегне фрагментирания и национално обоснован подход, на който бяхме свидетели при последната банкова криза. По време на течащите и в момента преговори със Съвета депутатите предупредиха, че правителствата на страните от ЕС трябва да покажат повече амбиция за постигането на тази цел, както и да поемат ангажимент за постигане на компромис по законодателния пакет възможно най-скоро.
Парламентът ще гласува своята позиция на първо четене в Страсбург, като в нея се очаква да присъстват изменения, по които вече е постигнат компромис със Съвета, както и такива, по които все още има различия между позициите на двете институции. Докладчиците на ЕП смятат, че е време Парламентът да покаже, че твърдо подкрепя силен и ефективен надзор на европейско ниво.
Дебат: вторник, 6 юли (15-19 ч. местно време)
Гласуване: сряда, 7 юли (12 ч. местно време)
Процедура: обикновена законодателна процедура, първо четене
Докладчици: Ramon Tremosa i Balcells (AЛДE, Испания), Sven Giegold (Зелени/ЕСА, Германия), Sylvie Goulard (AЛДE, Франция), Sanchez Presedo (С&Д, Испания), Antolín Garcia Margallo Y Marfil (EНП, Испания), Peter Skinner (С&Д, Великобритания)
ПРОЕКТОДОКЛАД
относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейски банков орган
Комисия по икономически и парични въпроси
Докладчик: José Manuel García-Margallo y Marfil, (EНП, Испания),
За да се запълнят нормативните пропуски и да се коригират слабостите в системите за надзор, Комисията възложи на експертна група, председателствана от Жак дьо Ларозиер, да състави доклад, който се опира на извлечените поуки от кризата и отправя необходимите препоръки в опит да се избегне възникването на друга подобна криза. В предложението на Комисията се препоръчва, на първо място, създаването на мрежа от национални надзорни органи, която ще работи съвместно с новия Европейски надзорен орган (ЕНО), съставен от три стълба: един стълб за банките (ЕБО), един стълб за застраховането и професионалното пенсионно осигуряване (ЕОЗППО) и един стълб за ценните книжа и пазари (ЕОЦКП). Предлага се създаването на „Съвместен комитет на европейските надзорни органи”, който трябва да осигури правилното консолидиране на правилата и надзора на европейските финансови пазари. На второ място, предложението на Комисията препоръчва създаването на Европейски съвет за системен риск (ЕССР), който ще оценява и ще следи за потенциални заплахи за финансовата стабилност, породени от макроикономическата конюнктура. Парламентът е съгласен с този подход, като добавя две важни точки: интеграцията на ЕССР в Европейските надзорни органи (ЕНО) и възлагането на повече правомощия на новите органи, с цел да им се придаде истинско европейско измерение.
На трето място, Комисията подчертава необходимостта от въвеждането на ефективен инструмент за утвърждаването на хармонизирани технически стандарти в областта на финансовите услуги, както и единен европейски правилник, за да се подсигури равнопоставено отношение и подходяща защита на вложителите, инвеститорите и потребителите в Европейския съюз. Техническите стандарти са мощно средство за постигането на тази хармонизация и затова Комисията ги третира с особено внимание. Парламент е съгласен с този подход, но отправя две важни искания: Парламентът трябва да играе полагащата му се роля (член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз) при изготвянето на тези технически стандарти, а водещата роля на Европейския банков орган в изготвянето на тези стандарти трябва да се подчертае. По този начин, когато Комисията не одобри напълно или частично предложенията на Органа, председателят на Комисията и компетентният член на Комисията ще бъдат призовани да обяснят причините за това пред Парламента и Съвета.
Действителната цел на този доклад е да се проучи възможността за създаване на истински европейски орган с ясни правомощия и същевременно да се създаде механизъм за преодоляване на бъдещи кризи, което ще намали вероятността европейските данъкоплатци да се налага да се справят с последиците от срив във финансовата система. В областите, които не са обхванати от техническите стандарти, Органът може да издава указания и препоръки за прилагането на законодателството на ЕС. Парламентът би желал одобрените от Органа указания и препоръки да бъдат обвързващи във възможно най-голяма степен за националните надзорни органи. Ето защо Парламентът настоява председателят на Органа да може да „докладва” за националните надзорни органи, които не спазват тези указания и препоръки, и да посочва мерките, които Органът възнамерява да приеме, за да направи спазването задължително. Оповестяването на случаите на неспазване от страна на националните органите е мощен стимул за тях да се съобразят с препоръките и указанията на Органа.
Отношенията между Комисията и частните институции са особено деликатен въпрос. Предложението на Комисията дава възможност на Органа да изисква от националните надзорни органи да спазват законодателството на ЕС и същевременно му позволява да издава официално предупреждение, че националните надзорни органи трябва да приемат необходимите мерки в извънредни ситуации. Когато националният надзорен орган не се съобразя с тези решения, националният орган ще има възможността да се насочи към финансовите институции в области, в които правото на ЕС е пряко приложимо, за да възстанови доверието в пазара. Според докладчика правото да се насочва към частни финансови институции е единственият възможен инструмент, за да се гарантира ефективното спазване на взетите от Органа решения.
Основните нови моменти в този доклад се отнасят до надзора на финансовите институции и в частност тези с трансграничен характер. Специално внимание трябва да се обърне на големите финансови образувания, чиято несъстоятелност може да предизвика срив на цялата финансова система – т. нар. образувания, които са „твърде големи, за да фалират“. По този въпрос има само две възможности: увеличаване на правомощията на националните надзорни органи или „повече Европа”. Повече протекционизъм или повече вътрешен пазар. Изборът на „националния” вариант би означавал, че трябва да се даде възможност на надзорните органи в приемащите държави да задължават чуждестранните банки да упражняват дейност чрез дъщерни дружества, а не чрез клонове, както и възможност да извършват по-пряк контрол върху капитала и ликвидността на чуждестранните банки. „Европейското” решение би означавало да се даде на колегиумите на надзорните органи правото да диктуват правилата, чието спазване ще бъде задължително, когато националните надзорни органи не могат да постигнат споразумение. „Европейският” вариант би означавал също Органът да отговаря за надзора на финансовите образувания, чиято несъстоятелност може да застраши стабилността на системата. Органът ще действа винаги чрез националните органи, които в този случай ще действат в качеството на упълномощени органи и ще следват инструкциите на Органа. Националните стандарти (FSA, МВФ, BIS) ще бъдат взети под внимание при определянето на институциите с европейско измерение. Преминаването от един модел към друг би могло да стане постепенно, като се започне с образуванията, където има най-голям риск, и се премине към останалите в рамките на разумен период от време. Докладчикът предпочете да се възползва от възможността, за да се подпомогне напредъкът на европейския интеграционен процес. Беше избрана втората стратегия и поради тази причина докладът подкрепя създаването на истински европейски орган.
Докладът на Парламента предлага също така създаването на Европейски фонд, финансиран чрез вноски от финансовите институции, с цел защита на вложителите и спасяване на институциите в затруднение, когато тяхната несъстоятелност би могла да разруши цялата система. В случай че средствата на фонда се окажат недостатъчни, фондът ще може да емитира публичен дълг. Ако дори и това не е достатъчно и използването на публични средства се счита за абсолютно необходимо за предотвратяването на срива на системата, държавите-членки ще трябва да се намесят. Тежестта на тази държавна намеса ще бъде поделена между засегнатите държави-членки в съответствие с предварително договорен меморандум за разбирателство.
Предложението на Комисията е изготвено почти изключително от гледна точка на банковото дело, като забравя гледната точка на получателите на кредити. Поради тази причина се предлага възлагането на специална роля на малките и средните предприятия, тъй като те зависят в много по-голяма степен от банковото финансиране отколкото големите дружества, които са свикнали да покриват нуждите си обикновено като се насочат към пазарите. Представители на организациите на МСП следва да бъдат включени в Групата на участниците и да изберат двама от членовете на Съвета на надзорните органи.
Докладът на Парламента цели да надхвърли обхвата на предложението на Комисията и да възстанови предложенията, които бяха направени в Парламента преди много години. Докладът на Ларозиер беше добре структуриран, но не стигна толкова далеч, колкото желаеха авторите му. Предложението на Комисията е по-слабо, вероятно за да се улесни постигането на споразумение със Съвета. Постигнатото в Съвета съгласие през декември 2009 г. отслаби в още по-голяма степен и без това слабото предложение на Комисията. Ето защо, четири от групите в Парламента (PPE, PSE, ALDE и Verts/ALE) оповестиха чрез публично съобщение желанието си да отидат по-далеч от другите две институции.
ПРОЕКТОДОКЛАД
относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейски орган за ценни книжа и пазари
Комисия по икономически и парични въпроси
Докладчик: Sven Giegold, (Зелени/ЕСА, Германия)
Според докладчикът нито едно правомощие за вземане на решения на Органа не трябва да действа по начин, който би могъл да наруши способността на националните надзорни органи да изпълнят своите регулаторни задължения или който би могъл да доведе до регулаторна несигурност за отделните предприятия, подлежащи на надзор на местно равнище. Поради тази причина възможността Органът да приема отделни решения, свързани с участници на финансовите пазари, следва да се запази за извънредни ситуации. Обвързващи правила следва да се изготвят изключително на равнище ЕС, или от институциите на ЕС, или от ЕНО под надзора на тези институции, като по този начин се спазва принципа на субсидиарност. Въпреки това, докладчикът счита за изключително важно да се избягват тълкувания, които не са пропорционални на целта, които са прекомерно подробни или, понякога, неуместни, тъй като са били изготвени по спешност и без същински диалог. Поради тази причина докладчикът подкрепя силно включването на участниците на пазара в процеса на вземане на решения. Сътрудничеството и споделянето на информация между микро- и макроравнищата е от изключителна важност. Все пак е от значение всички правомощия на Органа в тази област да съответстват на задълженията за служебна тайна, както са определени в правото на ЕС, така че поверителната информация да не бъде на разположение на органи и организации, които нямат право на достъп до нея. Много важно е също така да се вземе предвид фактът, че в някои случаи ще бъде трудно да се направят анонимни обобщени данни, които трябва да се разпространят извън пределите на компетентните органи. Докладчикът счита съответно, че поверителните данни трябва да бъдат защитени по последователен начин в съответствие с правото на ЕС. Освен тези важни въпроси докладчикът е убеден, че посредническата роля на Органа следва да бъде по-добре определена и подобрена.
ПРОЕКТОДОКЛАД
относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване.
Комисия по икономически и парични въпроси
Докладчик: Peter Skinner, (С&Д, Великобритания)
В контекста на законодателния пакет за засилване на финансовия надзор на европейско ниво се предлага регламент за създаване на Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване - стълб за застраховането и професионалното пенсионно осигуряване (ЕОЗППО).
ПРОЕКТОДОКЛАД
относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно пруденциалния надзор на макроравнище върху финансовата система от страна на Общността и за създаване на Европейски съвет за системен риск
Комисия по икономически и парични въпроси
Докладчик: Sylvie Goulard, (AЛДE, Франция)
ЕССР зависи от Европейската централна банка; централните банки в целия ЕС са призовани да играят важна роля, тъй като са кредитори от последна инстанция. ЕССР няма обвързващи правомощия. На този етап неговият председател трябва най-малкото да бъде добре известен и уважаван. Ето защо се предлага председателството на ЕССР да се повери ex officio на председателя на ЕЦБ, в съответствие с доклада „дьо Ларозиер”. Изглежда трудно да се поеме рискът избраният председател на ЕССР да бъде управител на национална централна банка, както предлага Европейската комисия. Общият европейски интерес налага председателят на ЕССР трябва да бъде напълно независим. ЕССР ще разполага с Консултативен научен комитет, който се състои от лица с висока репутация, определени въз основа на изключителния им експертен опит.
Необходимо е:
1) да се увеличи отчетността на ЕССР пред Парламента (изпращане на предупреждения и препоръки на Съвета и Парламента, с гаранции за поверителност; възможност за Парламента да изслушва орган, отказващ да сътрудничи въпреки изискване от страна на ЕССР, на което е дадена публичност; по-голяма честота на изслушванията и докладите).
2) да се отвори съставът на някои органи. Анализ, основаващ се на по-голямо многообразие на гледните точки, ще даде по-добра възможност за предотвратяване на риска. Ето защо докладчикът предлага сред членовете на Генералния съвет и Управителния комитет на ЕССР да се добавят и определен брой лица с право на глас, които отговарят на всички гаранции за независимост и притежават различен опит или в частния сектор (по-специално МСП, доставчици или потребители на финансови услуги, професионални съюзи), или в академичните среди. Създава се също така постът втори заместник-председател на ЕССР, поверяван на председателя на един от трите органа на ротационен принцип.
Дискусии между централните банки и надзорните органи и „реалната икономика” ще засилят легитимността на ЕССР. Кризата породи голяма подозрителност сред общественото мнение по отношение на надзорните органи и централните банки. Едно от предизвикателствата на започната работа е възстановяването на доверието. Това не е лесна задача.
ПРОЕКТОДОКЛАД
относно предложението за регламент на Съвета за възлагане на специфични задачи на Европейската централна банка във връзка с функционирането на Европейския съвет за системен риск.
Комисия по икономически и парични въпроси
Докладчик: Ramon Tremosa i Balcells, (AЛДE, Испания)
Лихвеният процент беше ефективен за контролиране на инфлацията, но не помогна да се избегне разрастването на кредитирането и балонът на недвижимите имоти в определени държави. Нужен е нов инструмент и през последните две години се достигна до широк консенсус, че този инструмент следва да бъде регламентиране и надзор на банковите и финансовите системи на равнище ЕС. Интегриран финансов пазар на равнище ЕС, доминиран от голем паневропейски групи в повечето от държавите-членки, не може да функционира правилно, ако надзорът остава раздробен на национално равнище. ЕС се нуждае от нова финансова структура с интегриран микропруденциален надзор, включително прехвърляне на компетентност на ЕС. Ще бъдат създадени нов орган за макропруденциален надзор - Европейският съвет за системен риск (ЕССР) и нов орган за микропруденциален надзор - Европейската система за финансов надзор (ЕСФН). Тяхната ефективност ще бъде резултат от престижа на ЕЦБ, тъй като новият ЕССР няма да може да налага мерки или санкции на държавите-членки или финансовите институции, а отправяните от него предупреждения няма да са обвързващи. Тяхната ефективност зависи от високата репутация на Европейската централна банка (ЕЦБ) и признатия експертен опит на нейния персонал. Ролята на ЕЦБ ще бъде от основно значение за макронадзора на европейско равнище.
ПРОЕКТОДОКЛАД
относно предложението за директива на Европейския парламент и на
Съвета за изменение на Директиви 1998/26/ЕО, 2002/87/ЕО, 2003/6/ЕО,
2003/41/ЕО, 2003/71/ЕО, 2004/39/ЕО, 2004/109/ЕО, 2005/60/ЕО,
2006/48/ЕО, 2006/49/ЕО и 2009/65/ЕО във връзка с правомощията на
Европейския банков орган, Европейския орган за застраховане и
професионално пенсионно осигуряване и Европейския орган за ценни
книжа и пазари
Комисия по икономически и парични въпроси
Докладчик: Antolín Sánchez Presedo
Успоредно с предложенията за създаване на интегрирано равнище на надзор, както на микроравнище чрез европейските надзорни органи, така и на макроравнище чрез участието на централните банки в ЕССР, Европейската комисия предложи един първи пакет за преразглеждане на секторни директиви, главно в областта на банковото дело и ценните книжа, с оглед тяхното адаптиране спрямо новата структура на финансов надзор. Единайсетте секторни директиви, изменени чрез т. нар. „Омнибус“ I , са следните:
1998/26/EО: Директива относно окончателност на сетълмента
2002/87/EО: Директива за финансовите конгломерати
2003/6/EО: Директива относно пазарната злоупотреба
2003/41/EО: Директива относно институциите за професионално пенсионно
осигуряване
2003/71/EО: Директива за проспектите
2004/39/ЕО: Директива относно пазарите на финансови инструменти
2004/109/ЕО: Директива за прозрачността
2005/60/ЕО: Директива срещу изпирането на пари
2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО: Директива за капиталовите изисквания
2009/65/ЕО: Предприятия за колективно инвестиране в прехвърлими ценни
книжа (ПКИПЦК)
В допълнение, предмет на „Омнибус“ II ще бъде най-вече проектът
„Платежоспособност II.“
Докладчикът предлага изменения към единайсетте горепосочени директиви с оглед тяхното привеждане в съответствие с наскоро влезлия в сила Договор от Лисабон.