/ понеделник 14 септември 2009

Европейските институции възприемат позитивна нагласа към хората с увреждания и се ангажират да гарантират, че всички квалифицирани европейските граждани трябва да имат равни възможности за заетост на базата само на техните способности и годността за работа. Европейските институции имат политика на равни възможности и подбор по заслуги чрез справедливи и открити конкурси. За хората с увреждания, се предприемат мерки, за да се гарантира, че те са в състояние да участват в състезанията на равни начала с другите кандидати.
Конкретните действия по отношение на социалната политика и рехабилитация на хората с увреждания се различават между отделните страни-членки, докато на ниво ЕС се работи за уеднаквяване на стандартите и премахване на различията в тези области, между отделните страни. Социалната политика на ЕС е насочена към изравняване на условията и активното свързване на различните сфери на социалната и стопанската Основните направления на сегашната политика на ЕС се отнасят за наемане на хора с увреждания, изравняване възможностите им в обществото, премахване на пречките, пълноценното участие на хората с увреждания в социалния живот, единна и координирана политика към професионална и социална рехабилитация.
Европейският парламент, съвместно с други институции на ЕС, работи за разработване на единно право по отношение на хората с увреждания за всички страни членки. Основният акцент е върху следните тематични групи: премахване на различията в терминологията на “увреждане”; създаване на трайна интеграция; изграждането на общественото съзнание за важността проблема за хората с увреждания; актуализиране на законодателството и новите правни решения по отношение на хората с увреждания, които отчитат текущите социални промени в отделните страни; създаването на последователна социална политика, включваща всички концепции на хората с увреждания.
ЕС, в желанието си за преодоляване на разликите в политиките към хората с увреждания между отделните страни, реализира програми, насочени към подпомагане на интеграцията на хората с увреждания, сътрудничество и партньорство между различните инициативи в областта на професионалната и социална рехабилитация, увеличаване на взаимните контакти и информиране на общественото мнение за проблемите на хората с увреждания.
Сред програмите на Общността, две инициативи, заслужават специално внимание: Хелиос изпълнен през 1988 1992 и нейния наследник Helios II (1993 1996). Тяхната цел беше да насърчи икономическата и социална интеграция, както и независим начин на живот за хората с увреждания. Тези програми дадоха възможност за много субекти на местно, национално и на общностно ниво да споделят своя опит и се присъединят към дискусията за увреждания в Европа. Също така са важна за хора с увреждания е системата Handynet - компютърна база данни, достъпна в единадесет официални езика на Европейския съюз.
Хората с увреждания биха могли дейно да се включат в изграждането на насоките на развитие на политиката в помощ на хората с увреждания, и чрез участието в международни конференции, които определят насоките за промени в дългосрочната политика за постигане на независимост от страна на хората с увреждания.
Също така би било много полезно като практика да се развие изработването на проекти по Оперативните програми /например: ОП Административен капацитет, ос ІІ, чиято цел е повишаване на капацитета на структурите на гражданското общество за разработване и прилагане на ефективни местни политики, насочени към хората с увреждания, както и подобряване управлението на човешките ресурси./ Това би довело да развитието на нови умения за водене на диалог с местната власт, активно участие при вземането на решения и засилване ролята на Обществените съвети за социално включване като механизъм за гражданско участие при формирането на местни политики. А също така би довело и до изработване на модел за успешни партньорства в тази сфера.
Европейската комисия, подкрепяна от Европейския парламент, активно работи с неправителствени организации по проблемите на хората с увреждания по линия на три Програми за действие, последната от които е HELIOS II (1996–1999). В момента специално звено за интеграция на хората с увреждания към Генерална дирекция „Заетост“ (DG EMPL) е отговорно за координацията на проблемите, свързани с уврежданията, а Европейският парламент разполагаше през изминалия мандат с активна Интергрупа за уврежданията.

Проблемите на хората с увреждания са преодолени чрез неправителствените организации. Един от основните инструменти на социалната политика на ЕС е Европейския социален Фонд. Основните задачи по отношение на хората с увреждания, които се финансират или субсидиран от Фонда, са както следва: действия, насочени към намаляване на безработицата сред хората с увреждания (например, създаване на подходящи условия за постъпване на работа, особено за младите хора с увреждания); професионално обучение (например, по отношение на степента на най-съвременни информационни и телекомуникационни технологии за хората с увреждания); организиране на международни образователни центрове с телеконферентна връзка съоръжения.

Из Програмата на Барозо за бъдещата политика на ЕС от тази седмица. Тя потвърждава желанието на ЕС да се върви в посока на недискриминация:

„Основанията за съществуването на Европа са овластяването на хората, защитата на техните права и насърчаването на социалния напредък. В епохата на глобализация тези цели вече не могат да бъдат реализирани само от националните правителства. ЕС представлява истинско предимство за
европейските граждани в стремежа им към по-добро бъдеще, защото благодарение на него те могат уверено да моделират света, в който живеем.

Европейски политики за приобщаване на хората с увреждания

Процесът свързан с налагането на правата на хората с увреждания тепърва набира сила при това в много различни посоки:
1. Основен двигател на промяната в ЕС е Европейският форум по уврежданията – европейска платформа на хората с увреждания, която осъществява връзката с институциите на ЕС. Именно по настояване на тази организация ЕС създава специални политически структури – междупартийна група по уврежданията към Европейския парламент, група по въпросите на уврежданията, включваща представители на високо равнище на страните-членки, специализирано звено в Европейската комисия, чиято администрация съдейства на всички дирекции за „осигуряване на равнопоставеност на хората с увреждания в техните програми”.
2. Европейските институции в момента приемат исторически документи, които променят политики, въвличат хората с увреждания и техните организации в правенето им, прехвърлят контрола върху заинтересованите страни.
3. От своя страна Европейският социален фонд гарантира, че ресурсите от него се разходват в „условията на равнопоставеност на всички граждани, в това число и на хората с увреждания”.

4. ЕК предприема петгодишна кампания в рамките на ЕС “Подкрепа за различията – срещу дискриминацията”. Ключова цел на кампанията е да се постигне промяна на обществените нагласи, да се повиши чувствителността на гражданите към маргинализираните групи и да се подчертаят техните права и задължения съгласно новите изисквания на ЕС.
5. Сега, когато се осъществяват обществени договори за продукти или услуги, обществените власти трябва да имат предвид изискванията за достъпност за хора с увреждания;
6. 35 % от финансирането на ЕС за региони и общини трябва да отчита принципа за недискриминация

ЕВРОПЕЙСКА РАМКА – история

Лицата с увреждания са приблизително 10% от населението на Европейския съюз, като по-голямата част от тях са възрастни хора.
Подписаният през 1997г. в Амстердам, Договор за създаването на Европейските общности (ДЕО) въвежда специални изисквания на ниво ЕС относно недопускането на дискриминация и осигуряването на равни възможности и борба със социалната изолация на хората с увреждания. Съгласно Декларация 22 от Заключителния акт на Амстердамския договор европейските институции са задължени да отчитат нуждите на хората с увреждания, когато приемат мерки за синхронизиране на законодателството на държавите-членки съгласно изискванията на Общия пазар.
През 1998 г. Европейската комисия приема Кодекс на добрите практики за заетост на хората с увреждания, а през май 1999 г. социалните партньори формално приемат Съвместна декларация относно заетостта на хората с увреждания. В Европейската стратегия за заетост и насоките към нея официално се признават и формулират проблеми, с които се сблъскват хората с увреждания при намирането и задържането на работа. В Насока 7 „Борба срещу дискриминацията и насърчаване на социалното включване посредством достъп до работа“ държавите-членки постигат съгласие да „въведат подходящи мерки, за да посрещнат нуждите на лицата с увреждания, етническите малцинства и работниците имигранти, свързани с тяхната интеграция към трудовия пазар, и да определят национални цели за постигането на тези мерки“.
По време на Европейския съвет от Лисабон през 2000 г. Европейският съюз си поставя амбициозната цел да стане “най-конкурентноспособната и динамична, основана на знанието икономика в света, способна да има стабилно икономическо развитие с повече и по-добри работни места и по-голяма социална кохезия”. Приет е “Откритият метод на координация за социална защита и социално включване”, една от най-важните части, в който съставлява грижата за хората със специфични потребности. Уврежданията са сред индикаторите за измерване на напредъка по националните планове за действие към Стратегиите по социалното включване
На 27 ноември 2000 г. Европейският съвет приема Директива 2000/78/ЕО, с която се въвежда обща рамка за недопускане на дискриминация по признак раса, етнически произход, вяра, религия, пол, увреждане и сексуална ориентация, както и равно третиране при наемане на работа и упражняване правото на труд. Това е първата законодателна мярка на Общностно ниво, която предоставя защита срещу дискриминация на хората с увреждания в работна среда.
През 2002 година, с директива за достъпен транспорт, се дадоха специални технически предписания за транспортните средства , въведе се изискване за рампа с повдигащ механизъм за улесняване достъпа на хора с увреждания до транспортното средство.
Следват директиви относно придвижването на хора с увреждания по вода и по въздух, които въведоха изисквания към превозвачите да осигурят условия за безопасното им ползване и от хора с увреждания, без това да нарушава техните бизнес-интереси.
През 2004 година излиза Зелена книга за постигнатия през последните пет години напредък в борбата срещу дискриминирането по признак пол, раса или етнически произход, религия, възраст, увреждане или сексуална ориентация. Тя се основава на чл. 13 от Договора за Европейската общност, който забранява дискриминация по изброените признаци.

На 13 декември 2006 г на общото събрание на ООН бе приета Конвенцията на Организацията на обединените нации (ООН) за правата на хората с увреждания. Комисията подписа Конвенцията от името на Европейската общност на 30 март 2007 г. На 3 май 2008 г. Конвенцията влезе в сила. Целта й е да насърчава, защитава и гарантира пълноценното и равноправно упражняване на всички права на човека и основни свободи от страна на хората с увреждания, както и да способства за зачитането на човешкото им достойнство. Това е първият правен, задължителен международен инструмент, приложим за Европейския съюз и неговите страни членки.
На 24 април 2009 Европейският парламент прие докладите на ЕНП-ЕД относно присъединяването на ЕС към Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и факултативния протокол, отнасящ се към нея. Това е първата конвенция на ООН в областта на правата на човека, представена на европейските институции за процедура на присъединяване или официално утвърждаване.

ОРГАНИЗАЦИИ:

- През 1997 г. европейски и национални организации на хора с увреждания и на родители на инвалиди, които не могат да се представляват сами, се обединиха за да основат Европейския форум на хората с увреждания (ЕФХУ).
ЕФХУ е независима и уникална за Европа платформа, с много активна роля по отношение на европейските институции и законотворците, която се стреми да предпазва и защитава правата на хората с увреждания. Нейната амбиция и всекидневна дейност е да оказва влияние върху законодателството на Европейския съюз, тъй като всяко решение и инициатива на ЕС имат пряко въздействие върху живота на европейските граждани с увреждания на всички нива.

Първото постижение на Европейския форум на хората с увреждания през1997 г., което откри нова ера за хората с увреждания в Европа, е приемането на анти-дискриминационния Член 13 от Амстердамския договор - най-първото и уникално отнасяне към инвалидността в Договор на ЕС.
Огромен успех, който постави законовите основи за защита на хората с увреждания от дискриминация и създаде отговорност на Европейския съюз да работи в тази насока. Такова постижение никога не би било възможно без масовата мобилизация на хората с увреждания в Европа и на техните представителни организации.

- ELSA е международна, междукултурна организация, която разширява мрежата от информация по проблема. Тя може да представлява и лобира на различни равнища от името на хора, които заекват. Нейните основни роли са:

- да свързва и да поощрява сътрудничеството между националните организации в Европа;

- да осигурява форум за обмен на идеи и практики в областта на говорни терапии и самопомощ;

- да спомага за представляването и да лобира за интересите на хората, които заекват пред европейски и международни организации;

- да поставя заекването в европейския дневен ред и да осигури, че нуждите и предизвикателствата ред хората, които заекват са отчетени в европейски контекст;

- да подпомага личностното развитие на хората, които заекват.

ELSA е сред основателите на Европейския форум на хората с увреждания и участва в програми за хора, които заекват заедно с Европейската комисия и Съвета на Европа. ELSA си сътрудничи с Международната асоциация по плавно говорене, Международната асоциация на хората, които заекват и има контакти с много други международни неправителствени организации. ELSA е участник в международния ден за разбиране на проблема заекване, 22 октомври.

Как хората с увреждания могат да повлияят върху развитието на политиката на ниво ЕС?

За последните 10-15 години хората с увреждания, постигнаха значителен напредък към промяна на мисленето към равноправно третиране и приобщаване към обществото. Като резултат политиката по отношение на тези категории хора в Европа промени посоката си.

Голяма промяна в посока на доближаване, както се вижда и от все по-нарастващ брой декларации, към едно антидискриминационно законодателство. Някои от тези инструменти вече са възприети навсякъде по света, други – на европейско и национално равнище. Едни от тях са политически ангажименти, други – правни задължения. Това, което имат в наличност е акцентът към едно общество, където хората ще се радват на едно равноправнопоставено положение и няма да разчитат на снизходителността на другите.

Политиката по отношение на хората с увреждания има много лица. В допълнение към местните служби, пряко подчинени на местните власти или организациите на хората с увреждания:

- Национално законодателство, което обхваща привилегиите, предвидени в законите за хората с увреждания като обширни права, насочени срещу дискриминацията.

- Европейско законодателство, свързано с дискриминацията при наемане на работа; независими декларации политически обвързани с европейските институции.

- Значително количество независими международни конвенции и декларации в тази насока.

Тези политически инструменти взаимно си оказват влияние. Националните законодателства с антидискриминационна насоченост в САЩ, Австралия, Великобритания са “копия” на законодателните разпоредби на европейско равнище. Европейските програми, насочени към хората с увреждания, подпомагат обмена на информация, свързана с положението им различните страни. Това води до развитието на най-добрите практически принципи повишено осъзнаване на политиката, свързана с уврежданията като цяло.

Един от най-важните инструменти е приемането на Специалната директива за хората с увреждания.

Приемането на Специална директива за хората с увреждания е инструментът, който ще въведе недискриминационното законодателство на територията на Европейския Съюз. Тя би била продължение на Директивата за трудовите взаимоотношения, както и на практиките в Съединените щати, Австралия, Великобритания и други страни. Цялостното недискриминационно законодателство би покрило голям брой теми, започвайки от осигуряването на стоки и услуги до образование и дейности през свободното време. Тя няма да бъде ограничена единствено до хората с увреждания на работното място, а ще позволи на всички хора с увреждания да предприемат съдебни действия, когато се сблъскат с дискриминация. Това е една амбициозна задача, която може да изисква приемането на закони както на равнище Европейски съюз, така и на национално равнище. Ето защо, нейната реализация може да отнеме дълго време и ще изисква съвместните усилия на организациите на хората с увреждания от страните-членки.

Веднъж прието, Европейското законодателство трябва да бъде приложено на национално равнище. Но все още съществува боязливото, предпазливо въвеждане на задължителни правила в социалната сфера . Процесът на прилагане позволява на правителствата да настройват законите съобразно националните изисквания на страните. Това е вашата възможност да направите така, че европейското законодателство да не е просто копирано в правилниците, но че също така взема предвид конкретната ситуация на хората с увреждания и на хората, които заекват във вашата страна. Най-ефикасния начин да се въздейства на правителството на този етап е да се присъедините към коалиции и да си сътрудничите с други организации на хора с увреждания, които работят по проблемите на ЕС;

Друг един ефикасен начин да се повлияе на законодателството на ЕС се крие в периода на подготвяне на текстовете. Вашата организация може да разполага с много ограничени ресурси за оправдаването на намеса на този етап. Разполагайки с информация за вземането на решения на всички равнища означава, че вие можете да информирате политиците относно специфичните нужди на хората с увреждания. Тук, участието в обединения на организации на хора с увреждания ще ви помогне да преодолеете определен проблем свързан с ресурсно обезпечение. От друга страна, поддържайте връзка с Европейския форум на хората с увреждания, който винаги разполага с последната информация за политиките, които се провеждат във връзка с темата.

И в заключение е важно да се спомене, че политиката за приобщаване на хората с увреждания е политика на развитие и икономически растеж. В условията на занемарена градска среда и необходимост от сериозни ремонти, включването на елементи за достъпност не оскъпява инвестицията, а я прави използваема от повече хора – далеч не само хора с увреждания. Разширяването на спектъра от социални услуги е разкриване на нови работни места и то в „светлата” част на икономиката, което означава приходи в общинската хазна от икономическа активност, а след финансовата децентрализация на общините, и от подоходни данъци. Тук не трябва да се забравя и потенциала за икономическо активизиране на самите хора с увреждания.

Кои са главните политически инструменти до момента?

Универсалната декларация за човешките права

“Чл. Първи. Всички човешки същества са родени свободни и равни по достойнство и права. Те притежават разум и съвест, за да се отнасят един към друг в дух на братство.”

Тази декларация е приета през 1948 г. в отговор на жестокостите през Втората Световна война. Тя изрично споменава уврежданията в контекста на социалната сигурност. Все-пак, по-важното е, че хората с увреждания са включени в Декларацията, просто защото те са човешки същества и имат правото на равни права.

Всеобщи постановления на ООН относно изравняването на възможностите на хора с увреждания - “Хората с увреждания, като граждани на техните общества, трябва да имат същите права и задължения, както и всички останали граждани”

Всеобщи постановления на ООН

Генералната асамблея на ООН одобри Всеобщите постановления през 1993. Въпреки че нямат законодателно обвързване, те отправят към правителствата силен нравствен и политически апел за създаване на толерантно общество, където хората с увреждания да бъдат третирани наравно с другите и всякакви бариери за тяхното участие в обществото да бъдат премахнати. 22-те постановления обхващат всички сфери на живота, от образованието и работата, до семейния живот, законодателната и икономическата политика. Те разкриват съществената роля на организациите, свързани с уврежданията, в планирането, осъществяването и оценяването на мерките, свързани с увредените лица. Осъществяването на тези правила е една от целите на Европейския форум на хората с увреждания Те са полезни, аргументирани инструменти, които хората с увреждания използуват в дискусиите, свързани с политиката по уврежданията на отговорните власти.

Чл. 13 на Амстердамския Договор

“Без да противоречи на други постановления от този договор и в рамките на пълномощията, предоставени от Съвета, както и без противоречия с предложенията на Комисията, след консултации с европейския парламент могат да се предприемат подходящи действия за борба срещу дискриминацията на базата на пол, раса, етнически произход, религия и вероизповедание, увреждания, възраст или сексуална ориентация.”

Амстердамският Договор, приет през 1997 г., въвежда идея за още по-тесен съюз между страните-членки на ЕС и договорите, които управляват европейските общества. Една от неговите цели е да установи система, способна да взема решения, които да предоставят на ЕС да се справи с предстоящото връщане на 10 (а може би и повече) нови членки. Този договор, както и неговите предшественици, е междуправителствен документ, който обединява суверенитета на страните-членки в сферите, в които общата дейност се явява по-ефективна, в сравнение със самостоятелната само в рамките на отделна страна-член (напр. търговия, политиката, свързана с околната среда и др.) С времето, все нови сфери се прибавят към компетенциите на ЕС в сферата на човешките права.
В този смисъл Амстердамският Договор е от особена важност за хората с увреждания. Това е забележително постижение, израз на капацитетите на организациите по уврежданията в техните кампании едновременно на национално и европейско равнище. От приемането на тази клауза се изисква безусловна подкрепа от всички страни-членки, във всяка от която организациите по уврежданията трябваше да предизвикат своя собствена кампания с цел да убедят собствените си правителства. Европейският форум по уврежданията беше инструмент за координиране на тези кампании и обезпечаване на националните организации с аргументи в съзвучие с антидискриминационната клауза. Този успех илюстрира ползата от съвместната дейност при изграждането на политиката по уврежданията на всички равнища.

Харта на общите права на ЕС

Хартата е приета от Европейския парламент, Съвета на министрите и Европейската комисия на срещата на върха в Ница на 07.12.2000 г. Тя не е юридически документ с обвързващ характер, а официална прокламация с особена морална и политическа тежест. Състои се от 6 глави, обхващащи “достойнство”, “свободи”, “равноправие”, “солидарност”, “граждански права” и “справедливост”. Чл. 22 изрично забранява дискриминацията на каквато и да е основа, включително и на увреждания.

Чл. 26 е свързан с интеграцията на хора с увреждания, основана на правото им да се ползуват от мерките, предвидени да осигурят тяхната независимост, социална и трудова равнопоставеност, тяхната интеграция в обществения живот.

Разпоредбите на Хартата са свързани единствено с европейското законодателство. Въпреки това, откакто европейското законодателство се прилага и на национално равнище, те имат пряко влияние върху хората с увреждания от всяка отделна страна-членка.

Европейска директива постановяваща обща рамка за равно третиране на работното място

“Когато бъде напълно приложена, Директивата ще действа като мощно средство не само за борбата с дискриминацията, но също така и за да издигне мястото на хората с увреждания в цялостния пазар на труда.”

Европейски форум на хората с увреждания

Член 13 от Амстердамския Договор, регламентиращ липсата на дискриминация, не е приложим пряко, а изисква специални закони. За първи път през 2000 г. член 13 беше използуван като основа за недискриминиращ закон, засягащ хората с увреждания на работното място. Законите включват задължения за работодателите да въведат разумни мерки при практиката на подбор на работна сила, които да вземат предвид хората с увреждания. Директивата осигурява минимално равнище на защита, но изисква от страните, които имат по-високи равнища на защита да не ги снижават.

Мадридска Декларация

“Липса на дискриминация + Положителни действия = Социално приемане”
Мадридска декларация

Мадридската декларация бе приета от Европейския конгрес на хората с увреждания през март 2002 г. Тя създаде рамката за Европейската година на хората с увреждания през 2003 и бе подкрепена от организации на хората с увреждания от 34 страни, Европейския Форум по Уврежданията, Европейската Комисия и Испанското председателство на Европейския съюз. Декларацията дава моментна снимка на настоящия начин на мислене по политиката в тази област и възможностите за в бъдеще. Тя подчертава прехода от снизходителния подход към хората с увреждания към имащия власт подход и равенството. Тя признава необходимостта от повече действия и изисква положителни действия за постигането на общество, отворено към хората с увреждания, в което те да могат да разгърнат своя потенциал. Подобно на правилата на ООН Декларацията не е задължителна, но притежава силно морално послание.
www.madriddeclaration.org

Напишете отговор

Име (задължително)

e-mail (няма да бъде показван публично) (задължително)