ДОКЛАД
Относно предложението за Директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директиви 2006/48/EО и 2006/49/EО по отношение на капиталовите изисквания за търговските портфейли и за пресекюритизация и на надзорния преглед на политиките за възнагражденията
Комисия по икономически и парични въпроси</Commission>
Докладчик: Arlene Mc Carthy (С&Д, Великобритания)
Дебат: вторник, 6 юли (15-19 ч. местно време)
Гласуване: сряда, 7 юли (12 ч. местно време)
Процедура: обикновена законодателна процедура, компромис на първо четене
ЕП ще гласува за ограничаване на бонусите на банковите мениджъри
По време на целия преговорен процес докладчикът на ЕП настояваше за лимит на бонусите, като в крайна сметка компромисният текст предвижда първото по рода си ограничаване на бонусите на банкерите. Проектозаконодателството цели също така да гарантира, че банките имат солидни капиталови резерви, за да се избегнат ситуации като в настоящата банкова криза.
Съгласно договорения текст, бонусите не трябва да бъдат диспропорционални спрямо фиксираната заплата и трябва да отговарят на общи за ЕС насоки. Кешовите бонуси ще бъдат ограничени до 30% от целия размер на бонуса и до 20% за особено големи бонуси. Плащането на основната част от бонусите трябва да бъде отложено за поне 3 години, като същевременно се предвижда възможност за тяхното връщане, ако инвестициите са неуспешни.
Освен това, поне 50% от бонусите ще се изплащат в ценни книжа на банката, които ще са свързани с нейното представяне и могат да бъдат изискани в случай на затруднения на банката. По този начин ще се избегне ситуация, при която данъкоплатците са първите засегнати, когато е необходимо спасяването на дадена банка.
Предложеното законодателство въвежда също така строги мерки относно банки в затруднение, като например банкерите на такива институции няма да получават бонуси, освен ако това не е оправдано. Според предложените правила, изплащането на средствата данъкоплатците трябва да бъде приоритетно.
Новите правила за капиталовите резерви ще гарантират, че банките достатъчно покриват рисковете, които поемат, като например инвестиции в секюритизирани ипотеки, които бяха в центъра на кризата.
По-подробно
Политиките за възнаграждение в банковия сектор и по-специално прекалено големите бонуси, стимулираха преследването на краткосрочни печалби за сметка на дългосрочната стабилност. В резултат на финансовата криза Комисията разгледа подробно променливото възнаграждение. В доклада De Larosière бяха направени препоръки, съгласно които бонусите трябва да бъдат обвързани с резултатите, не трябва да бъдат гарантирани и трябва да са свързани с дейност, обхващаща няколко години. Тези принципи бяха възприети от препоръката на Комисията от 30 април 2009 г. относно политиките на възнаграждения в сектора на финансовите услуги, която е основа за текста относно възнагражденията в настоящото предложение. Предложението предвижда наказания във вид на финансови и нефинансови мерки и увеличаване размера на глобите, приложими по отношение на капиталовите изисквания. Текстът на комисията предвижда също и изисквания за повишена прозрачност и оповестяване на информация.
През м. септември 2009 г. Съветът за финансова стабилност (СФС) публикува своите Принципи за разумни компенсационни практики, приет от лидерите на Г20 в Питсбърг. Принципите са разработени с цел да се сложи край на структурите за възнаграждения, насърчаващи поемането на прекалено големи рискове или отслабващи финансовите институции. Принципите определят елементите на разумните практики на възнаграждение в пет области:
o управление
o компенсации и капитал
o структура на заплатите и изравнение на риска
o оповестяване на информация
o надзор
Нови принципи за разумни политики за възнаграждения
Измененията, изброени от докладчика, целят инкорпориране и укрепване на принципите на СФС в това предложение с цел създаване на устойчива и справедлива система на възнаграждения. Държавите-членки могат да прилагат допълнителни мерки извън изискванията в настоящото предложение, но е важно чрез определянето на здрави минимални стандарти да бъде избегнат рискът от арбитраж. В тази връзка докладчикът предлага следните изисквания:
· Бонусите трябва да бъдат раздавани въз основа на дългосрочни резултати, вместо да бъдат гарантирани, като не бива да бъдат прилагани мерки, които възнаграждават неуспеха.
· Приоритет на дружествата трябва да бъде запазването на тяхната стабилност, ето защо изплащанията на бонуси не трябва да ограничава способността на дружествата да укрепват своята капиталова основа.
· Принципите на СФС прилагат специални мерки по отношение на банките, получаващи изключително държавно подпомагане. С цел предотвратяване на морални рискове, дружествата трябва да бъдат задължени да се издължат на данъкоплатците, да укрепят капиталовата си основа и едва тогава да изплащат бонуси на своите директори.
· Необходим е подходящ баланс между бонусите и заплатата; по-специално, бонусът за дадено лице не бива да представлява повече от 50% от общия размер на годишното му възнаграждение.
· Минимум 50% от бонуса трябва да бъде изплащан под формата на акции. Съгласно Препоръка (2009)3177 на Комисията, акциите трябва да бъдат задържани за период от поне три години.
· Значителна част от всеки бонус трябва да бъде отложена за период, съизмерим с бизнес цикъла на търгуваните продукти, като отложената част трябва да премине във форма на дължими възстановявания в случаите, в които резултатите са под очакваните.
· При всички случаи поне 40% от размера на бонуса (60% за особено големите бонуси) трябва да бъдат отложени. Периода на отлагане не бива да е по-малък от три години.
Мерки за подобряване на корпоративното управление, прозрачността и оповестяването на информация
Регулаторните мерки и надзорът не заменят ефективното корпоративно управление и прозрачността. Ясно е, че преди кризата акционерите не са упражнявали ефективен надзор над политиките за възнаграждение на банките. Докладчикът предлага следното:
· Дружествата трябва да създадат комисия по възнагражденията, която да упражнява надзор над техните политики.
· Председателят на комисията и мнозинството от членовете й трябва да бъдат директори без изпълнителни функции.
· Членовете трябва да имат за задача защитата на дългосрочните интереси на акционерите на дружеството, инвеститорите и другите заинтересовани страни.
· Дружествата трябва да оповестяват публично информация относно своите политики на възнагражденията и плащанията, в това число плащанията за бизнес отделите и отделните директори.
ЕП ИЗБОРИ 2009
