Loading ...

Потребителите имат право да знаят какво съдържат техните храни. Ето защо информацията относно състава и хранителната стойност на храни е изключително необходима, тъй като тя позволява на потребителя да направи селективен избор при закупуването на храни. В правото на Общността има редица регламенти и директиви относно съставките и етикетирането на хранителни продукти, но досега не съществува всеобхватно задължително етикетиране. Заедно с факта, че големият брой общи и конкретни общностни правни разпоредби относно информацията за хранителни продукти междувременно е станал необозрим и води по-скоро до правна несигурност, допълнителни разпоредби в отделните държави-членки причиняват изкривявания на конкуренцията и създават търговски пречки във вътрешния пазар на Европейския съюз. Тези неуредици може да бъдат отстранени единствено чрез въвеждане на етикетиране на храни, еднородно за целия ЕС .
Проектът на Комисията предвижда редица нови задължителни данни за етикетирането на храни (член 9). Към тях спадат, наред с другото, прилагане на обозначаването по отношение на алергени и върху неопаковани предварително храни (член 22), както и всеобхватно обявяване на хранителната стойност. По мнение на Комисията всички задължителни данни трябва да бъдат представени с шрифт с минимален размер от 3 mm. Изключения от задължително етикетиране се предвиждат за алкохолни напитки, а именно вино, бира и спиртни напитки. Комисията предлага също така изчерпателно обявяване на хранителната стойност в „главното зрително поле“ на опаковката (членове 29 до 34). Задължителната информация относно енергийното съдържание на хранителния продукт и относно хранителните вещества мазнини, наситени мастни киселини, въглехидрати, захари и сол (член 29, параграф 1) трябва да бъдат изброени в съответния ред върху лицевата страна на опаковката, представени като част на 100 g или 100 ml, или на порция. Предложението на Комисията разрешава на държавите членки освен това да приемат широкоприложими национални правила за етикетиране. Съгласно глави VІ и VІІ държавите-членки следва да могат да приемат правни разпоредби за определени храни в особени случаи и да разработват национални системи за обозначаване в допълнение към задължителната форма на представяне (член 44, параграф 3 и член 34, параграф 5). Според докладчика обаче предвиденото в предложението за регламент единно за ЕС представяне на етикетирането на храни не е подходящо нито за премахване на бюрокрацията и опростяване на законодателството, нито за предоставяне на потребителите по-добра информация относно храните. Ето някои от неговите забележки.

• - Някои специални начини на продажба или доставка на храна, като например директната продажба от производителите, кетъринга, безмитната търговия и продажбата от автомати, просто са забравени. Някои специални продукти, като например продукти за кулинарна украса, оцветяващи и новаторски храни, също са пренебрегнати.

• - Някои от предложените разпоредби са нереални и биха довели до значително повишаване на разходите за производителите и търговците на храни, така че цените на храните биха могли да се увеличат дори само в резултат на новите разпоредби относно етикетирането. Тези недостатъци на предложението на Комисията застрашават развитието на многобройни малки и средни предприятия (МСП) в сектора на хранителните продукти!

• - Що се отнася до потребителите, за тях многобройната информация в различни форми на представяне ще доведе по-скоро до объркване, отколкото до повишаване на информираността. Напълно неразбираемо се оказва освен това намерението да се предоставят на държавите-членки широки възможности за приемане на собствени правила. Това би довело до допълнително разпокъсване на вътрешния пазар в областта на храните и би обезсмислило настоящия проект за регламент.

• - Забележителен и съмнителен е освен това фактът, че Комисията е разработила предложението за регламент, без да се консултира с научни експерти. Не е ясна и причината защо предложението се внася в момент, в който на разположение са само отделни научни изследвания и едва е поставено началото на широко проучване, обхващащо всички държави-членки.

• Правилата за предоставяне на задължителна информация прилича по-скоро на опит за възпитаване на потребителите, а не на предоставяне на информация, предназначена за потребителите. Комисията иска да наложи със закон едно “доброволно” хранене за потребителите.

Напишете отговор