/ петък 13 февруари 2009

ПРЕДГОВОР:

На 13 Декември 2007 – се подписва Договорът от Лисабон, който изменя предишните – Договор за ЕС; и Договор за създаване на Европейската Общност. В момента договорът е в процес на ратификация от 27 –те държави –членки. Очаква се да влезе в сила на 01,01,2009, но само ако до тогава процесът на ратификация е завършен. Ако не е, договорът ще влезе в сила в началото на следващия месец от приемането му от последната държава - членка.
Съгласно него общността се наследява и заменя от Съюза, който има юридическа правосубектност. ЕЦБ понастоящем е орган на Общността, а става институция на Съюза. Съгласно договора от Лисабон членовете на УС на ЕЦБ ще се назначават вече от квалифицирано мнозинство от Европейския Съвет, вместо от досега действащото изискване за консенсус между правителствата и държавите –членки. В договорът за първи път се въвежда и терминът – Евросистема. ЕЦБ приветства опростяването на правната и институционална рамка на ЕС. Според ЕЦБ поддържането на ценовата стабилност трябва да продължава да е главната цел на ЕС, а новият договор, освен това, поставя и като нова цел на ЕЦБ изграждането и на икономически и паричен съюз. Също така той признава и Еврогрупата в сферата на стопанското управление, която запазва сегашния си неформален статут. И най накрая новият договор засилва ролята на държавите в Еврозоната, например – макар Съвета на ЕС да решава дали дадена държава е готова да приеме еврото, преди това държавите от Еврозоната ще изготвят препоръка. По сходен начин решенията за несъответствие на държавите-членки от еврозоната с процедурата при прекомерен бюджетен дефицит и с общите насоки на икономическата политика ще се вземат от държавите от еврозоната , с изключение на държавите-членки, за които се отнасят.

ИСТОРИЯ:

1. През 2007 – ХИП - инфлацията в еврозоната е 2,1%р в сравнение с 2,2% през 2006 – следователно може да се приеме, че икономическата среда се характеризира със значителен ценови натиск. Той се дължи главно на скока на цените на суровините, по-конкретно на енергоносителите, особено през четвъртото тримесечие, и на цените на храните, както и на вътрешни фактори, свързани с последиците от повишаването на косвените данъци и недостатъчния капацитет на производствените мощности, както и на затягането на пазара на труда. Очаква се стабилизиране на средно и дългосрочните инфлационни очаквания, което пък от своя страна ще осигури ценова стабилност в средносрочен план.

2. Средносрочните рискове на ценовата стабилност през 2007 са били значителни. Те включват по-нататъшно допълнително повишаване на петрола и на селскостопанските стоки и евентуално непредвидено повишаване на административно определяните цени и косвени данъци. По принцип са съществували значителни рискове от засилване на натиска от страна на предприятията при формирането на заплатите, особено в пазарните сегменти със слаба конкуренция, което е създавало опасност от вторични последици, свързани с временно по-високите темпове на инфлация чрез заплатите и определянето на цените.

3. През 2007 икономическата активност продължава да се ускорява с устойчиви темпове като годишния растеж на БВП е бил- 2,6%, въпреки колебливите цени на енергоносителите. Докато износът на еврозоната е продължил да изпитва благоприятното влияние на високия, но забавящ се световен икономически растеж, вътрешното търсене /в частност инвестициите в дълготрайни активи/ е останало основната движеща сила за увеличаването на икономическата активност.
4. През 2007 високият прираст на инвестициите е бил стимулиран от големите корпоративни печалби и по-нататъшното нарастване на стопанската ефективност.

5. През втората половина на 2007 засилената финансова несигурност частично е влошила и реалната икономика и равновесието на рисковете по отношение на базовия сценарий за растежа в Еврозоната / т.нар. Пакт/ изглежда се е разклатил. Последвала е щателна кръстосана проверка чрез паричен анализ, която излиза със становище за ясно изразен нарастващ риск за ценовата стабилност в средно и дългосрочен план. За овладяване на тези рискове УС на ЕЦБ повишил основите лихвени проценти през март и юни 2007 с по 25 б.т. В резултат на това минималният лихвен процент по заявките при основните операции по рефинансиране на Евросистемата се покачи до 4% през юни, спрямо 3,50% в края на 2006. А през втората половина на годината ЕЦБ решава да запази непроменени основните лихвени проценти.

6. През 2007 е осъществен и допълнителен напредък в областта на фискалната консолидация в съответствие с осъвременените програми за стабилност, като средният коефицент на бюджетния дефицит спадна до 0,8% от БВП , спрямо 1,5% през 2006. Предвижда се обаче ново увеличение на този показател през 2008, тъй като много държави няма да са постигнали стабилни бюджетни позиции. Това означава, че съществува риск някои държави да не спазят предпазните разпоредби на Пакта за растеж . За това от решаващо значение е всички държави да изпълнят своите ангажименти и да се стремят към здрава бюджетна позиция най-късно да 2010г. Дискредиционното разхлабване на бюджетната политика би било абсолютно неподходящо.

7. По отношение на структурните реформи последните постижение в контекста на Лисабонската стратегия са обнадеждаващи. Те както и умереността на заплатите през последните години доведоха до значително увеличение на заетостта в еврозоната от около 15,8 милиона души за деветгодишен период. В този ред на мисли равнището на безработицата в еврозоната продължава да намалява, като от 8,3% през 2006 достига до 7,4% през 2007, което се наблюдава за първи път от 25 години насам.

8. За това продължават и усилията да се поддържа натиск по посока на създаване на работни места и повишаване прираста на производителността. За това особено важно е да се подобри качеството на образованието и да се осигури непрекъснато повишаване на квалификацията, което ще доведе до развитие на човешкия капител и повече иновации. По-конкретно се набляга на развитието на конкуренцията в сферата на услугите и прилагането на подходящи мерки на селскостопанския пазар на ЕС, което пък от своя страна води до повишаване на ценовата стабилност.

9. През 2007г. финансовите пазари бяха изправени пред много големи трудности. Паричните пазари на еврото бяха засегнати от започналата през август съществена реорганизация на пазарите в световен мащаб, свързана със значителни сътресения и висока степен на колебливост. В резултат от изчерпването на ликвидността на паричния пазар на еврото на 9 август ЕЦБ предостави 95 милрд. Евро по основния си лихвен процент от 4%. Също така ЕЦБ предостави и ликвидност в щатски долари. За тази ситуация ЕЦБ е предупреждавала неколкократно, че съществува подценяване на риска, тъй като протичащата сериозна реорганизация на пазара на все още не е приключила.

10. За безпроблемно протичане на реорганизацията на пазара ЕЦБ препоръчва: -
а/ банките да подобрят системите си за управление на риска;
б/ да се разгледат предимствата на и недостатъците на т.нар. модел „създаване и разпространение”;
в/ да се засили прозрачността при всички участници на пазара;
г/ да бъде оценена цялостната роля на агенциите за кредитен рейтинг;
д/ надзорните органи възможно най-бързо и ефективно да приложат новата капиталова рамка в съответствие с Базел ІІ и да обмислят по-засилен надзор по отношение на ликвидния риск.

11. Финансовата система в еврозоната се запази устойчива през 2007г. , но през втората половина капацитетът й беше подложен на големи изпитания. Освен възможните последствия в резултата от сътресението на пазара на кредити, бъдещите рискове за банковата система в еврозоната се свързват главно с възможността за неблагоприятни тенденции в кредитния цикъл и негативни последици върху качеството на банковите активи и разходи за обезценката на кредити. Освен това опасността от хаотично успокояване на световните диспропорции остава в средносрочен план източник на риск за световната финансова стабилност.

12. Човешки ресурси – През 2007г. общият брой на заложените в бюджета щатни работни места беше 1348. През юни 2006г. той беше 1343. След въвеждането на общия принципи за мобилност през 200, които насърчават служителите през всеки 5 години да сменят заеманите от тях позиции, въпрешната мобилност получи значителна подкрепа. Освен че насърчава мобилността стратегията за човешките ресурси продължава посредством семинари и конференции да насърчава развитието на мениджърските умения на служителите.

13. През 2007г. ЕЦБ отчете излишък от 286млн. евро в сравнение с 1379млн. евро през 2006. Както и през предходната година тази сума се заделя за провизии срещу валутен, лихвен и свързан с цената на златото риск, без да остане нетна печалба. Провизиите ще се използват за покриване на загуби, произтичащи от различните видове риск, по-конкретно загуби от преоценка и т.н.

През 2007 ЕЦБ отчете излишък от 286млн. Евро в сравнение с 1379млн. Евро през 2006. Както и през предходната година тази сума се заделя за провизии срещу валутен, лихвен и свързан с цената на златото риск, без да остане нетна печалба. Провизиите ще се използват за покриване на загуби, произтичащи от различните видове риск, по-конкретно загуби от преоценка и т.н.

В първата част на доклада се разглежда фискалната политика на ЕЦБ през 2007 година - промени в основния лихвен процент и промени в инфлацията в еврозоната, причините и основанията за определени действия на ЕЦБ както и най-общите монетарни последствия от тях. Заедно с това се прави анализ на световните икономически тенденции и по конкретно паричния и финансовия сектор - активност на банките, кредитна активност и задлъжнялост, капитални инструменти и преки чуждестранни инвестиции. Особено внимание се отделя на борсовите кризи в САЩ и Китай, както и влиянието им върху европейските фондови и дългови пазари.

Средносрочните рискове за ценовата стабилност през 2007г. остават високи според резултатите от текущите икономически и парични анализи на Управителния съвет. За намаляване на тези рискове Управителният съвет извършва корекции в паричната политика, като през март и юни повиши основните лихвени проценти на ЕЦБ с общо 50 б.т. В резултат на това минималният лихвен процент по заявките при основните операции по рефинансиране на Евросистемата се повишава до 4% през юни 2007 г.
Средногодишната ХИПЦ-инфлация през 2007 г. остава 2.1% спрямо 2.2% през 2006 г. През годината се наблюдават значителни колебания на водещата инфлация, които се дължат предимно на динамиката на цените на енергоносителите. При отбелязан през четвъртото тримесечие на 2006 г. 0.8% прираст на тримесечна база растежът на реалния БВП на еврозоната надхвърля предварителните очаквания. Значителен принос за това имат главно вътрешното търсене и износът, което показва предимно ендогенния характер на икономическата експанзия. Прогнозите за средногодишния растеж на реалния БВП варират между 2.1% и 2.9% за 2007 г. и 1.9% и 2.9% за 2008 г. Средногодишният темп на ХИПЦ- инфлацията се очаква да бъде 1.5–2.1% през 2007 г. и 1.4–2.6% през 2008 г. През призмата на съответстващия на политиката средносрочен хоризонт рисковете за тази перспектива се запазват високи.

През 2007 г. глобалният икономически растеж (извън еврозоната) се забавя след наблюдаваните много благоприятни условия през последните три години. Това се свързва отчасти с проявилото се в средата на 2007 г. напрежение на международните финансови пазари, което се отразява върху глобалното икономическо развитие, и с известен застой на преработващата промишленост в световен мащаб. Макар че по-слабата активност на жилищния пазар в САЩ имаше само ограничен незабавен косвен ефект върху останалите компоненти на вътрешното търсене, което бе по-голямо през второто и третото тримесечие на 2007 г., темпът на икономическия растеж в САЩ през четвъртото тримесечие се забавя чувствително. И все пак последиците за световната икономика в резултат от влошените икономически перспективи за САЩ остават ограничени през 2007 г. В по-големите страни с възникващи пазари кризата предизвика по-силни колебания на финансовите пазари, но потенциалът за абсорбиране на трусове на повечето от тях се оказа по-голям в сравнение с предишни периоди. През годината като цяло икономическата експанзия в страните с възникващи пазари, и особено в азиатските, продължава с бързи темпове. В същото време нараства неопределеността около перспективите за развитие на световната икономика, свързана с мащабна преоценка на риска, затягане на условията за финансиране, поскъпване на суровините и спад на показателите за доверието.

Икономическите тенденции през 2007 г. бяха като цяло благоприятни, макар че темповете на растеж отчетоха известно забавяне. Средно растежът на реалния БВП в еврозоната през 2007 г. бе 2.6%, което е малко под регистрираните за 2006 г. 2.8% и над темповете на растеж, отчетени през предходни години По-бавният растеж на БВП през 2007 г. се дължеше главно на динамиката на частното потребление и на жилищните инвестиции. Приносът на нетния износ за растежа на БВП бе 0.4 пр.п., двойно по-голям от този през 2006 г. Въпреки засилващата се несигурност през втората половина на годината икономиката на еврозоната отбеляза през 2007 г. добри резултати, както може да се види от значителното и устойчиво намаляване на равнището на безработица. За еврозоната през декември то спадна до 7.1%, което е най- ниското наблюдавано равнище за последните 25 години. Прирастът на частното потребление се увеличи с 1.4% през 2007 г., спрямо 1.8% през 2006 г. Прирастът на потреблението през 2007 г. бе силно повлиян от увеличаването през февруари 2007 г. на ДДС в Германия.

През 2007 г. износът на еврозоната се увеличи значително, с 5.9%, в резултат от големия прираст на външното търсене, независимо от бързото поскъпване на еврото през годината и от силната конкуренция от страна на Китай.

Фискалните планове на държавите от еврозоната за 2008 г., включени в осъвременените програми за стабилност от края на 2007 г., сочат, че наблюдаваното от 2004 г. съкращаване на средния бюджетен дефицит в еврозоната ще бъде преустановено и той слабо ще се увеличи до 0.9% от БВП. Държавните приходи и разходи ще се свият приблизително също с толкова (0.25 пр.п. от БВП). При очакван икономически растеж общо около потенциалния относителното стабилизиране на средния бюджетен дефицит в еврозоната отразява забавянето или дори отказа от усилия за консолидация в някои държави и съкращаването на излишъците в други. На този фон през 2008 г. съотношението държавен дълг/БВП средно за еврозоната се очаква да намалее по-бавно, с около 1.5 пр.п., до 65.1% от БВП.

През 2007 г. бе отчетен излишък по текущата сметка на еврозоната от 15.0 млрд. евро (или 0.2% от БВП на еврозоната) в сравнение с дефицит от 13.6 млрд. евро през 2006 г. Промяната до голяма степен е обусловена от увеличения излишък на стоки за 37.3 млрд. евро и в по-малка степен от прираста на излишъка по услугите – 7.2 млрд. евро. Тези излишъци бяха отчасти неутрализирани от отчетения дефицит по сметка Доход и от нарастването на дефицита по текущите трансфери

ТЕНДЕНЦИИ В РАЗВИТИЕТО НА ИКОНОМИКАТА И ПАРИЧНАТА ПОЛИТИКА В ДЪРЖАВИТЕ – ЧЛЕНКИ НА ЕС ИЗВЪН ЕВРОЗОНАТА:

През 2007 г. реалният растеж на БВП в държавите – членки на ЕС извън еврозоната, остава висок въпреки че този процес на засилена икономическа активност се наблюдава в много страни, в годишните им темпове на растеж има съществени разлики. Средногодишният растеж на реалния БВП е най-висок в балтийските страни и Словакия (около 8%). В Полша, Румъния и Чешката република той също отбелязва високи стойности – между 6.0% и 6.5%. Най-нисък растеж на реалния БВП имат Дания и Унгария – съответно 1.8% и 1.3%. В Кипър, Малта, Обединеното кралство и Швеция той остава висок (между 2.8% и 4.4%).

Основен двигател на икономическата активност в повечето държави – членки на ЕС извън еврозоната, е вътрешното търсене. Частното потребление се стимулира от нарастването на реалния разполагаем доход, свързано с постъпателното увеличаване на заплатите и растящата заетост. Растежът на брутното образуване на основен капитал е благоприятстван между другото и от продължителния период на добри условия за финансиране и от по-големите входящи потоци от структурните фондове на ЕС към много от страните. В повечето държави бързото нарастване на кредитите и насочената към стимулиране на растежа бюджетна политика също допринасят за значителното засилване на вътрешното търсене.

През 2007 г. ХИПЦ-инфлацията отбелязва значително нарастване в много държави – членки на ЕС извън еврозоната. Инфлацията остава най- висока в бързо развиващите се балтийски страни, България, Румъния и Унгария (между 4.9% и 10.1%), а в повечето други държави- членки извън еврозоната се запазва на равнище, близко до или малко над средното за еврозоната (между 0.7% и 3.0%).

Като новоприети членове на Еврозоната Малта и Кипър са внимателно наблюдавани от ЕЦБ. В доклада се прави дискриптивен анализ на техните икономики от финансова гледна точка - инфлация, дял на публичните разходи, БВП, безработица. Прави се и правен анализ на двете централни банки на страните и интеграцията им в Еврозоната. Накрая се преразказва процеса за преминаване от местна валута към ползване на евро - отпечатване/изсичане на новата валута, снабдяване на търговците с банкноти и монети, и информационни кампании за новата валута.

- ЕЦБ се контролира от ЕП, чрез Комитета по икономически и парични въпроси

- ЕЦБ отговаря и на писмени въпроси от страна на член на ЕП

- За 2006 и 2007г. в докладите си да ЕП, ЕЦБ акцентира вниманието си върху дейността на хедж-фондовете и агенциите за кредитен рейтинг.

Първите, като фондове за високо рискови инвестиции следва да не акумулират самите те нови финансови рискове на пазара, а за агенциите се поставя въпроса за неясното им финансиране и не обективни понякога оценки, които пречат на самостоятелния анализ между заявения и фактически статус на кредитоспособност (due diligence).

ЕВРОПЕЙСКИ И МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ:
188
През 2007 г. Европейската централна банка продължава да поддържа редовните си контакти с европейските институции и форуми, по-специално с Европейския парламент, Съвета ЕКОФИН, Еврогрупата и Европейската комисия (виж глава 6). Президентът на ЕЦБ участва в заседанията на Съвета ЕКОФИН, когато се обсъждат въпроси, свързани с елите и задачите на ЕСЦБ, както и в заседанията на Еврогрупата. Председателят на Еврогрупата и комисарят по икономическите и паричните въпроси участват в заседанията на Управителния съвет, когато е необходимо.

ДОКЛАДИ ЗА СБЛИЖАВАНЕ:

По искане на Кипър и Малта ЕЦБ и Европейската комисия в съответствие с чл. 122 от Договора изготвиха отделни доклади за сближаване и за напредъка, осъществен от двете държави за покриване
на изискванията за присъединяване към еврозоната. Въз основа на тези доклади за сближаване, публикувани на 16 май 2007 г., и на предложението, направено от Комисията, на 10 юли 2007 г. Съветът ЕКОФИН прие решение, с което дава право на Кипър и Малта да въведат от 1 януари 2008 г. еврото като своя парична единица.

ТЕНДЕНЦИИ В РАЗВИТИЕТО И ОТНОШЕНИЯ С ДЪРЖАВИТЕ – КАНДИДАТКИ ЗА ЧЛЕНСТВО В ЕС:

Европейската централна банка продължава сътрудничеството си с централните банки на страните-кандидатки с цел създаване на условия за гладкото протичане на процеса на парична интеграция в ЕС, при условие че са изпълнени институционалните и икономическите изисквания. Това сътрудничество се развива успоредно с цялостния институционален диалог между ЕС и тези държави. През октомври 2005 г. започнаха преговорите за присъединяването на Хърватия. Преговорите по отделните глави на acquis communautaire започнаха през юни 2006 г. и продължиха гладко през 2007 г., като към края на годината бяха проведени преговори по значителен брой глави (35). ЕЦБ продължи да задълбочава двустранните си отношения с централната банка на Хърватия, като през април 2007 г. изпрати свои представители на работно посещение в Загреб и беше домакин на посещението на нейния управител във Франкфурт през октомври 2007 г. за годишната среща от предприсъединителния диалог на високо равнище. След като през октомври 2005 г. бяха започнати преговори с Турция за присъединяване, през юни 2006 г. Комисията започна и преговори по отделните глави на acquis communautaire. През декември 2006 г. Европейският съвет взе решение да отложи преговорите по осем от тридесет и петте глави поради липсата на напредък в разширяването на митническия съюз с държавите – членки на ЕС. През 2007 г. започнаха преговорите по пет глави – предприятия и промишлена политика, статистика, финансов контрол, транс-европейски мрежи, здравеопазване и защита на потребителите. Институциите на ЕС продължават да наблюдават процеса на постигане на съответствие на турското законодателство с acquis communautaire и се извършва подготовка за възможно започване на преговори по другите глави. На 1 юни 2007 г. с посещение на президента на ЕЦБ в Анкара по случай 75-ата годишнина от създаването на централната банка на Турция ЕЦБ продължи с нея дългогодишния си диалог на високо равнище. В центъра на дискусиите бяха последните тенденции
в макроикономическото и финансовото развитие на Турция, провежданата от централната банка на Турция парична политика, както и икономическата и финансовата ситуация в еврозоната. По
искане на централната банка на Турция през 2007 г. ù беше предоставена техническа помощ в области като вътрешни финанси и платежни системи. През декември 2005 г. Бившата югославска република Македония получи статут на страна кандидатка. Въпреки това Европейският съвет реши да не дава
ход на преговорите, докато не бъдат изпълнени редица условия, включително и ефикасното прилагане на подписаното с ЕС Споразумение за стабилизиране и асоцииране, без да посочи конкретна
дата. Комисията внимателно наблюдава постигнатия напредък и макар да признава, че са предприети мерки в правилна посока, отбелязва няколко области на реформи, в които да се насочат усилията. Зачестиха контактите между служители на ЕЦБ и на централната банка на Македония.

ВЪПРОСИ, СВЪРЗАНИ С ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА ПАКТ ЗА СТАБИЛНОСТ И РАСТЕЖ:

През 2007 г. благоприятните макроикономически условия допринасят за подобряването на бюджетното салдо в повечето държави и следователно за отмяната на процедурите при прекомерен дефицит в редица случаи. Броят на държавите-членки с прекомерен бюджетен дефицит намалява от единадесет в края на 2006 г. на шест към края на 2007 г. През януари 2007 г. Съветът ЕКОФИН прекрати процедурата при прекомерен дефицит за Франция. Същите мерки бяха предприети и по отношение на Германия, Гърция и Малта през юни 2007г. В случая с Малта това доведе до премахването на съществена пречка за приемането на еврото от страна на тази държава през 2008 г. Накрая, през октомври 2007 г. Съветът ЕКОФИН отмени процедурата при прекомерен дефицит и за Обединеното кралство. След коригирането на прекомерния дефицит е важно държавите – членки на ЕС, да продължат да консолидират бюджетите си в структурно отношение в съответствие с разпоредбите на Пакта за стабилност и растеж, за да постигнат своята средносрочна цел. По този начин ще се избегне повторно отклонение от референтната стойност от 3% от БВП на бюджетния дефицит в резултат от нормални колебания на икономическата активност в зависимост от фазата на бизнес цикъла. В края на 2007 г. към две държави от еврозоната (Италия и Португалия) и четири държави-членки извън еврозоната (Полша, Словакия, Унгария и Чешката република) все още се прилага процедура при прекомерен дефицит. Състоянието на публичните финанси в Чехия дава основания за безпокойство. През юли 2007 г. Съветът ЕКОФИН по препоръка на Европейската комисия взе решение, съгласно което предприетите от Чешката република действия не са достатъчни, за да се намали дефицитът под определения праг от 3% до 2008 г. По-конкретно, актуализираната през март програма за сближаване на Чехия сочи, че прагът от 3% от БВП ще бъде надвишен не само през 2008 г., но и през 2009 г. През октомври 2007 г. в съответствие с чл. 104, параграф 7 от Договора за създаване на Европейската общност Съветът отново препоръча на Чешката република да намали дефицита под 3% от БВП до 2008 г., като отбележи подобрение на бюджетното салдо в структурно отношение от поне 0.75% в периода 2007–2008 г. Според Есенните прогнози на Европейската комисия от 2007 г. дефицитът реално ще спадне под 3% от БВП през 2008 г. Не са предприети допълнителни мерки във връзка с процедурите при прекомерен дефицит срещу Италия (която по препоръка на Съвета ЕКОФИН трябваше да коригира прекомерния си бюджетен дефицит до 2007 г.), Полша (2007 г.), Португалия (2008 г.), Словакия (2007 г.) и Унгария (2009 г.), тъй като новите данни и икономическите прогнози отбелязват напредък при коригирането на прекомерния дефицит в съответствие с последните препоръки на Съвета. През октомври 2007 г. Съветът ЕКОФИН обсъди ефективността на превантивната функция на Пакта за стабилност и растеж въз основа на предложенията на Комисията, включени в съобщението към Доклада за публичните финанси в Икономическия и паричен съюз (ИПС) за 2007 г. Министрите излизат със заключение, че всички държави, които още не са постигнали своята средносрочна цел, трябва да ускорят процеса на намаляване на дефицита и дълга и да заделят за тази цел по-голяма част от очакваните приходи. Те също подчертават колко важно е въз основа на националните разпоредби да се изготвят многогодишни бюджетни рамки при включване в този процес и на националните парламенти. Освен това държавите-членки са приканени да посочат в програмите си за стабилност и сближаване как възнамеряват да постигнат средносрочните си цели, включително информация за допълнителни мерки, необходими за постигането им. Отправена е молба към Комисията да продължи работа по измерване на базовите фискални позиции. По отношение на дългосрочната устойчивост на публичните финанси Съветът ЕКОФИН отправи покана към Комисията да представи за разглеждане през 2008 г. предложения по какъв начин да се включи фискалната тежест, свързана със застаряването на населението, при определянето на средносрочните цели.

ЛИСАБОНСКА СТРАТЕГИЯ:

Лисабонската стратегия – широкообхватната програма на ЕС за реформи в областта на икономиката, социалната политика и околната среда – остана в центъра на обсъждането на икономическата политика в ЕС. Съветът на ЕС не е внасял промени в Общите насоки, приети през 2005 г., в продължение на три години, като призовава вниманието да се съсредоточи върху прилагането на стратегията, за да се постигне общата цел за по-висок растеж и повече работни места 1. Същевременно през пролетта на 2007 г. Съветът на ЕС допълни тези насоки с препоръки за всяка от държавите- членки и с единни насоки към държавите-членки от еврозоната. През есента на 2007 г. държавите-членки предадоха вторите си доклади за напредъка по националните програми за реформи за периода 2005–2008 г. Те очертават напредъка, постигнат дотогава от държавите-членки във връзка с изпълнението на стратегиите за провеждане на структурни реформи. Стратегиите включват гарантиране устойчивостта и качеството на публичните финанси, подобряване на нормативната база за извършване на стопанска дейност, инвестиции в научноизследователска дейност и нововъведения, предприемане на мерки за по-активно участие в трудовия процес и засилване гъвкавостта на пазара на труда (виж и глава 1). Докладите за напредъка по националните програми за реформи бяха оценени от Съвета ЕКОФИН, както и от Европейската комисия, която през декември 2007 г. публикува Стратегически u1076 доклад. Тези оценки поставят основите за приемането през 2008 г. на нови общи насоки за следващия тригодишен цикъл на икономическата политика (2008–2010 г.). В същото време Лисабонската програма на Общността, актуализирана в края на 2007 г.,очертава редица основни приоритети в действията на общностно равнище през периода 2008–2010 г. в съответствие с четирите приоритетни области за реформи,формулирани от Европейския съвет през пролетта на 2006 г. (знания и нововъведения; стопански потенциал; пазар на труда и енергетика). ЕЦБ непрекъснато подчертава значението на осъществяването на структурни реформи и приветства решимостта на Европейската комисия и на държавите-членки да прилагат актуализираната Лисабонска стратегия на общностно и на национално равнище. Особено важно е държавите от еврозоната да прилагат мерки за цялостни реформи, тъй като носят споделена отговорност за гарантиране нормалното функциониране на Икономическия и паричен съюз. В съответствие с направения през 2005 г. средносрочен 1преглед на Лисабонската стратегия Общите насоки се определят за период от три години, като се актуализират
ежегодно (виж Годишен доклад на ЕЦБ, 2005 г., с. 140–141).
190
ОСНОВНИ ТЕНДЕНЦИИ В РАЗВИТИЕТО НА МЕЖДУНАРОДНАТА ПАРИЧНА И ФИНАНСОВА СИСТЕМА. НАБЛЮДЕНИЕ ВЪРХУ МАКРОИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА В СВЕТОВНАТА ИКОНОМИКА:

Предвид ускорения процес на икономическа и финансова интеграция u1080 икономическата среда в света има се по-голямо значение за провежданата икономическа политика в еврозоната. Затова Евросистемата непосредствено наблюдава и анализира макроикономическата политика и основните тенденции в държавите извън еврозоната. Тя освен това играе важна роля в процеса на многостранно наблюдение върху макроикономическата политика в международен план, което се осъществява главно на срещите на международни организации като БМР, МВФ и ОИСР, както и на форуми на финансовите министри и управителите на централните банки на страните от Г-7 и Г-20. В съответните институции и форуми на ЕЦБ е предоставен статут на член (например в Г-20) или на наблюдател (например в МВФ). ЕЦБ оценява международните тенденции, за да допринесе за постигането на устойчива макроикономическа среда и стабилна макроикономическа и финансова политика. Международната икономическа среда през 2007 г. продължи да се влияе от значителните глобални дисбаланси по текущата сметка въпреки някои корекции, извършени в САЩ и в страните – износителки на петрол 2. Дефицитът по текущата сметка на САЩ отбеляза лек спад и от 6.2% през 2006 г. достига 5.7% от БВП главно в резултат от по-балансирания характер на прираста на световното търсене и от благоприятните тенденции в динамиката на валутния курс. В същото време корекциите в САЩ не се отразяват пряко върху позициите по текущата сметка на азиатските икономики, които продължават да отчитат значителен излишък, достигащ средно до около 6.1% от
БВП в сравнение с 5.3% през предходната година. По-специално излишъкът по текущата сметка на Китай нарасна до 11.7%, а на Япония достигна 4.5%. Все пак излишъкът по текущата сметка на страните – износителки на петрол, също важен източник на дефицита по текущата сметка на САЩ, намалява до 11.9% от БВП спрямо 16.1% през 2006 г. Някои азиатски икономики и страни – износителки на петрол, продължават да трупат значителни по размер чуждестранни резерви. Натрупването на чуждестранни валутни резерви е особено значително в Китай, където те достигат равнище много над 1 трилион щ.д. Увеличението на валутните резерви в икономиките с излишък допринася за нарастване значението на държавните инвестиционни фондове на световните финансови пазари. Евросистемата продължава по различни поводи да насочва вниманието към рисковете и несигурността, свързани със запазването на такива дисбаланси, и оказва пълната си подкрепа за сътрудничеството в тази област на всички засегнати икономики да провеждат необходимата политика за гарантиране на системното им коригиране. Последователното и системно коригиране на дисбалансите би запазило и заздравило тенденцията към растеж и стабилност в световен мащаб. Международният дневен ред включва икономическа политика, насочена към увеличаване спестяванията на частния и публичния сектор в страните с дефицит по текущата сметка, насърчаване провеждането на по-нататъшни структурни реформи в развитите икономики с относително нисък потенциал за растеж, и подчертава необходимостта от засилване на вътрешното търсене, както и от по-добро разпределяне на капитала в страните с възникващи пазари. Тъй като във валутния курс намират отражение основните икономически показатели, гъвкавостта на валутния курс в големите страни и региони, в които такава липсва, остава приоритет. В Китай, който Оценките за 2007 г. в този раздел се базират на прогнозите, 2 съдържащи се в изданието на МВФ World Economic Outlook от септември 2007 г. се стреми към по-голяма гъвкавост, предвид нарастващия излишък по текущата му сметка и равнището на вътрешната инфлация все още е необходимо създаването на условия за ускорено повишаване на ефективния валутен курс. Като цяло някои от тенденциите и мерките, свързани с икономическата политика, през 2007 г. са правилно насочени, но отново са необходими допълнителни корекции, за да се намалят съществено глобалните диспропорции.
Условията на световния пазар на кредити през втората половина на 2007 г. се влошават, тъй като преоценката на кредитния риск, свързан с напрежението на високорисковия ипотечен u1087 пазар в САЩ, доведе до спад на доходността и влошаване на ликвидността на междубанковите пазарни сегменти. Макар възникващите икономики да са повлияни от тези тенденции, въздействието при тях е далеч по-слабо, отколкото при предишни случаи на глобални финансови трусове. Тази устойчивост отчасти е резултат от подобрената рамка за провеждане на икономическата политика в тези държави, въпреки че е възможно и друго обяснение, според което причините за финансовите сътресения на пазара се коренят в пазарите на нови кредитни инструменти, които не са така широко разпространени във възникващите, както в напредналите икономики с развити финансови системи. В заключение, самата еврозона е обект на международно наблюдение върху икономическата политика. През 2007 г. МВФ и Комитетът на ОИСР за преглед на икономиката и развитието извършиха поотделно редовните си прегледи на паричната, финансовата и икономическата политика на еврозоната като допълнение към прегледите по страни за всяка държава от еврозоната. Консултациите с МВФ по чл. IV и прегледът, направен от Комитета на ОИСР за преглед на икономиката и развитието, дават възможност за ползотворни дискусии между тези международни организации и ЕЦБ, председателството на Еврогрупата и Европейската комисия. След тези дискусии МВФ и ОИСР изготвиха отделни доклади, в които оценяват провежданите в еврозоната видове политика 3. Еврозоната участва и в първата, многостранна учебна консултация, организирана от МФВ, в чийто фокус бяха глобалните диспропорции (за повече информация виж следващия раздел).

МЕЖДУНАРОДНА ФИНАНСОВА АРХИТЕКТУРА:

През 2007 г. в съответствие със средносрочната стратегия на МВФ продължиха усилията за реформи. Работата по отделните инициативи напредва с различна скорост, като най-значимото постижение бе въвеждането на ново решение относно двустранното наблюдение 4. Други важни области на реформи включват управлението на МВФ (квоти и право на глас), рамката на приходите и разходите на МВФ и ролята му за икономиките с възникващи u1087 пазари. Постигане на споразумение по тези въпроси се търси чрез провеждане на дискусии както в МВФ, така и на други форуми, например Г-7 и Г-20, като ролята на ЕСЦБ в този процес е да наблюдава и, когато е необходимо, да участва в тях. Едно от последните постижения на МВФ е напредъкът в сферата на наблюдението. В средата на 2007 г. влезе в сила ново решение относно двустранното наблюдение върху икономическата политика, провеждана от членовете на МВФ, което замени действащото в продължение на 30 години и допринесе за засилване на прозрачността, откритостта, равното третиране и отчетността. Новото решение обръща по-голямо внимание на последиците в отделните държави от използването на международната стабилност като организационен принцип на наблюдението.
194
Международната стабилност се определя чрез съотнасяне към валутния курс, чийто анализ впоследствие се превръща в ключов компонент от процеса на наблюдение. Благодарение на единната валута в еврозоната международната стабилност в нея се оценява за еврозоната като цяло, като този контекст двустранното наблюдение по страни, съсредоточено върху националната политика на отделните държави-членки, също остава важно. Понастоящем се полагат усилия за гарантиране ефикасното прилагане на новото решение, като се имат предвид техническите и концептуалните трудности. Освен това напредна процесът на провеждане на първите многостранни консултации, достигайки фазата на мониторинг. Многостранните консултации са нов начин на наблюдение, който обединява основните участници при провеждането на срещи при закрити врата с цел откровен диалог за определяне на подходящите политически действия за разрешаване на проблеми със системно u1080 или регионално значение. Първите многостранни консултации целяха разрешаването на проблема с глобалните диспропорции с приобщаването на Китай, еврозоната, Япония, Саудитска Арабия и САЩ. Форумът предостави възможност за обмяна на идеи и възгледи относно причините, довели до тези диспропорции, и на решения по този проблем. В момента акцентът се измества от диалог към провеждане на политика, а служителите на МВФ наблюдават постигнатия напредък и обобщават своите заключения в двустранни и многостранни доклади. Напредък е постигнат и в други части на средносрочната стратегия. Що се отнася до реформата във връзка с квотите и правото на глас, дискусиите бяха съсредоточени върху новата формула за изчисляване на кв отите, втория етап от специалното увеличение на квотите за повече държави и разширяването на основното право на глас. Двете главни цели на реформите са постигане на значителен напредък при преразпределяне на квотите съобразно относителното тегло на държавите-членки и тяхната роля в световната икономика и увеличаване броя на гласовете и участието в МВФ на по-бедните страни. На Пролетната среща през 2008 г. се очаква да бъде постигнато споразумение по основните елементи от пакета от мерки. Полагат се и усилия за постигане на по-голяма финансова стабилност на институцията. По отношение на приходите направените в доклада на Комитета на изтъкнатите специалисти (Committee of Eminent Persons – орган, назначен да изследва устойчивото дългосрочно финансиране на МВФ) препоръки дават основания за редица конкретни предложения. Що се отнася до разходите, разглеждането на основните отговорности на МВФ и внимателното определяне на приоритетните области са сред основните предложения за новата рамка на разходите, която предвижда значително съкращаване на бюджета. В заключение, МВФ продължава да е ангажиран със страните с възникващи пазари. Той усъвършенства предоставяната от него помощ при установяването на слабите места и при управлението на дълга и продължава да обмисля възможността за въвеждане на нов ликвиден инструмент като мярка за предотвратяване на кризи. Освен реформите на МВФ в дневния ред на международната финансова общност остава насърчаването на използването на механизми за предотвратяване и навременно разрешаване на кризи. В този смисъл е постигнат напредък при въвеждането на принципите на устойчивите капиталови потоци и на справедливото преструктуриране дълга на страните с възникващи пазари, приети от Г-20 през 2004 г. Целта на тези пазарно ориентирани и доброволно приети принципи е да дадат насоки за реакция на държавите-емитенти и техните частни кредитори във връзка с обмена на информация, диалога и тясното сътрудничество помежду им. Нараства броят на финансовите институции и на държавите- емитенти, гласували в подкрепа на принципи и изразяващи особен интерес към ускореното им прилагане. През 2006 г. беше създадена Група на попечителите, включваща изявени ръководители от сферата на световните финанси, която да ръководи прилагането и доразвиването на тези принципи. На последното ú заседание във Вашингтон, проведено през октомври 2007 г., бе направен преглед на напредъка, постигнат във връзка с прилагането на принципите в рамките на международната финансова архитектура. През 2007 г. са предприети редица инициативи, свързани с финансовите пазари. Заимствайки примера на частния сектор във връзка с прилагането на горепосочените принципи, група водещи хеджингови фондове със седалище в Лондон предложиха кодекс за поведение. Целта на този кодекс, чието приемане е доброволно, е да се постигне по-голяма прозрачност и по-добро управление на риска. Освен това страните от Г-8 постигнаха споразумение по план за действие за развитие на местния облигационен пазар в страните с възникващи пазари и в развиващите се страни. В плана са посочени редица ключови политически въпроси за по-нататъшно задълбочено проучване, включително укрепване на пазарната инфраструктура и политиката за управление на публичния дълг, разширяване и разнообразяване на u1082 кръга от инвеститори, развитие на пазарите на деривати и суапове, подобряване на базите данни и насърчаване на регионалните инициативи. Целта е местните пазари на облигации да се разширяват и да се повишава тяхната ефективност, за да могат да участват пълноценно във финансовото посредничество и за постигане на финансова стабилност и устойчив икономически растеж. В заключение, като подчерта нарастващия интерес към ролята и операциите на държавните инвестиционни фондове, Международният паричен и финансов комитет отправи искане към МВФ да започне диалог с мениджърите на държавните активи и резерви. Първото заседание на кръглата маса беше проведено през ноември 2007 г.

СЪТРУДНИЧЕСТВО С ДЪРЖАВИ ИЗВЪН ЕС:

В рамките на своята международна дейност Евросистемата продължи да развива връзките си с общността от централни банки извън ЕС главно чрез организирането на семинари и работни срещи. Освен това техническото сътрудничество стана важно средство за подпомагане на институционалното изграждане и ускоряване на спазването на европейските и международните стандарти в институциите извън ЕС. Евросистемата проведе четвъртия двустранен семинар на високо равнище с централната банка на Руската федерация през октомври 2007 г. в Москва. Участниците в семинара размениха мнения по днешните предизвикателства пред паричната и валутната политика на Русия, както и по процеса на развитие на финансовите пазари и трансмисионния механизъм на паричната политика както в Русия, така и в други развити страни и в държавите с възникващи пазари. Нещо повече, след направения преглед на предизвикателствата и прогнозите за разширяване на ЕС и еврозоната разговорите се съсредоточиха върху отражението на този процес в Русия. Подобни семинари ще се организират редовно, като следващият ще се проведе през пролетта на 2009 г. във Виена. Като продължение от разговорите на високо равнище между Евросистемата и централната банка на Руската федерация, проведени в Дрезден през октомври 2006 г., централната банка на Русия беше домакин на работна среща на експерти, посветена на перспективите за дългосрочен растеж на руската икономика и проведена на 14 юли 2007 г. в Тула. Служителите на централната банка на Русия и експерти на правителството и финансовата общност в Русия обмениха идеи с икономисти от Евросистемата относно факторите и перспективите за растеж на руската икономика. На работната среща бяха направени презентации, сред които една на тема
Продължава техническото сътрудничество с централната банка на Русия. Например през октомври 2007 г. ЕЦБ беше домакин на две изследователски посещения на високо равнище в областта на пазарните операции и вътрешните финанси. В резултат от проведена в периода 2003–2005 г. мащабна програма за обучение в областта на банковия надзор централната банка на Русия, ЕЦБ и НЦБ от еврозоната установиха и тясно сътрудничество помежду си. Предвижда се на 1 април 2008 г. да започне нова финансирана от Европейската комисия програма за сътрудничество между централните банки, която да приключи през декември 2010 г. Една от целите на програмата е да се подобри капацитетът на централната банка на Русия в областта на вътрешния одит чрез предаване на познания и опит на ЕС в сферата на вътрешния одит, при който се използва рисково базирана методология. Програмата предвижда и постепенно прилагане на принципите на Базел II при осъществяването на банков надзор в Русия чрез провеждане на консултации и обмяна на опит с ЕС във връзка с прилагането на Директивата на ЕС за капиталовите изисквания. Консултации в областта на платежните системи бяха предоставени на Общността на независимите държави на семинар, проведен през септември 2007 г. с домакин централната банка на Казахстан. Четвъртият семинар на Евросистемата на високо равнище с участието на управителите на централните банки на страните – партньори 88 u1085 на ЕС, по Споразумението за европейско и средиземноморско сътрудничество сепроведе във Валенсия на 28 март 2007 г., а петият ще се проведе на 26 ноември 2008 г.в Кайро. Обсъжданията във Валенсия бяха концентрирани върху фискалната политика, провеждана в средиземноморските страни, и търговията между тях и еврозоната. Служители на ЕЦБ направиха няколко посещения в централните банки на страните от Магреб, например в централната банка на Алжир (през февруари 2007 г.), централната банка на Мароко (през ноември 2007 г.) и централната банка на Тунис (през ноември 2007 г.).
ЕЦБ продължава да задълбочава връзките си с централните банки и паричните институции на държавите – членки на Съвета за сътрудничество на държавите от Персийския залив (GCC) 5. ЕЦБ предостави на GCC и консултации в областта на платежните системи и банкнотите. Съвместно с централната банка на Германия (Deutsche Bundesbank) тя ще организира семинар на Евросистемата на високо равнище с централните банки и паричните власти на държавите – членки на Съвета за сътрудничество на държавите от Персийския залив, който ще се проведе на 11 и 12 март 2008 г. в Майнц.
На 25 ноември 2007 г. ЕЦБ съвместно с четири НЦБ от еврозоната – централната банка на Германия (Deutsche Bundesbank), централната банка на Гърция (Bank of Greece), централната банка на Италия (Bancad’Italia) и централната банка на Франция (Banque de France) – приключиха работата си по финансирана от Европейската комисия двегодишна програма за сътрудничество с централната банка на Египет. Програмата беше насочена към осигуряване на подкрепа за централната банка на Египет при реализирането на амбициозна програма за реформа, съсредоточена върху Бахрейн, Кувейт, Оман, Катар, Саудитска Арабия и 5 Обединените арабски емирства.197 въвеждането на рисково базиран подход при осъществяването на банков надзор и подобряването капацитета на надзора. За тази цел бяха разработени шест проекта в области като текущ надзор, проверки и контрол, разумен надзор на макроравнище, правни въпроси и установяване на стандарти, обучение и информационни технологии. Ръководители по проектите са и четирите НЦБ, които работят в тясно сътрудничество с ръководителя от страна на централната банка на Египет. ЕЦБ и някои НЦБ продължават да задълбочават връзките си със страните от Западните Балкани. На 1 и 2 октомври 2007 г. ЕЦБ организира във Франкфурт втора икономическа конференция за региона, като разшири обхвата и включи всички страни от Централна, Източна и Югоизточна Европа. Участие в нея взеха висши представители на централните банки на държавите – членки на ЕС, и страните от Югоизточна Европа, както и на Европейската комисия, международни организации и научните среди, които обсъдиха отделни аспекти и основните трудности за постигането на реално сближаване в региона.
ЕЦБ съвместно с осем национални централни банки – централната банка на Австрия (Oesterreichische Nationalbank), централната банка на Германия Deutsche Bundesbank), централната банка на Гърция (Bank of Greece), централната банка на Естония (Eesti Pank), централната банка на Испания (Banco de
España), централната банка на Италия (Banca d’Italia), централната банка на Словения (Banka Slovenije) и централната банка на Франция (Banque de France) – предоставиха на централната банка на Босна и Херцеговина доклад с анализ на областите на централно банкиране, в които е необходимо да се постигне напредък в процеса на подготовка за присъединяване към ЕС. На 12 септември 2007 г. Евросистемата представи официално доклада, с който приключи започналата на 1 март 2007 г. мисия. В него се съдържат препоръки в области, в които е необходимо централната банка на Босна и Херцеговина да отбележи напредък през следващите години, за да постигне съответствие със стандартите, установени от ЕСЦБ. Тази програма се финансира от Европейската комисия чрез Програма на Общността за предоставяне на помощ за възстановяване, развитие и стабилизация (Community Assistance for Reconstruction, Development and Stabilisation programme, CARDS) и се координира от ЕЦБ.

Пълна версия на Годишния доклад на ЕЦБ за 2007

Напишете отговор

Име (задължително)

e-mail (няма да бъде показван публично) (задължително)