Когато икономическата криза се разпростря от финансовите пазари към реалните икономики в страните по света, правителствата по обясними причини се фокусираха върху краткосрочните мерки за ограничаване на вредите. Изработването на стимулни пакети и финансови спасителните мерки за преодоляване на непосредствените проблеми са приоритет за политиците по много причини. Но те трябва да надхвърлят тези усилия и да започнат да се борят с една от основните причини за кризата днес: дисбалансите между спестяванията и инвестициите в по-големите страни. Някои експерти определят три характерни черти на международната финансова система, които позволиха на дисбалансите да продължат да съществуват, характерни черти, които включват плаващи и управлявани валутните курсове, както и емитирането на резервни активи. По-специално, статута на Съединените щати като емитент на тези активи, им позволили да финансират дефицит по текущата сметка. Ако Г-20 желае да предотврати подобни кризи в бъдеще, то тя ще трябва да се справи с глобалните дисбаланси и функциите в международната финансова система, които улеснява развитието им. Ако нищо не бъде направено, дисбалансите, чисто и просто ще възникнат отново с възстановяването на световната икономика и след време ще се превърнат в основния фактор, допринасящ за следващата световна криза. Дипломация чрез процеса на Г-20 е важна възможност да направи световната икономика по-добра.

Съществуват различни мерки, за да се преодолеят глобалните дисбаланси. Освен стимулните пакети по света, са необходими мерки за повишаване на спестяванията (главно спестяванията на правителствата) в Съединените щати, за реформа на пазарите за работна ръка и продукти в Европа и Япония, за усилване на конкуренцията и гъвкавостта и да се стимулира вътрешното потребление в Китай.

Колкото и значителни да са ролите на институциите като Г-20 и МВФ в крайна сметка трябва да се признае, че решенията не се коренят в някоя международна среща, а в националните правителствата. Международната система позволи на правителствата да натрупат големи платежни дисбаланси; тя ще продължи да им позволява да го правят. Но изминалата година и половина на криза показва разликата между това, което може да бъде политически целесъобразно и това, което е добро за икономическа политика. Ако държавните власти не научат уроците си от сегашната икономическа и финансова криза, то те ще се занимават с нея отново.

Напишете отговор