ВЪПРОС С ИСКАНЕ ЗА ПИСМЕН ОТГОВОР зададен от Rumiana Jeleva (PPE-DE) , Vladimir Urutchev (PPE-DE) , Nickolay Mladenov (PPE-DE) , Dushana Zdravkova (PPE-DE) , Petya Stavreva (PPE-DE) , Dimitar Stoyanov (NI) , Slavi Binev (NI) и Desislav Chukolov (NI) на Комисията

Правосъдие, свобода и сигурност
В свое изказване пред българските медии г-н Friso Roscam Abbing, говорител на европейския комисар по правосъдие, свобода и сигурност, заяви, че Европейската комисия е загрижена във връзка с развитието на поредния скандал в българското Министерство на вътрешните работи, известен като случая „Куйович“.

1. С каква информация разполага Европейската комисия относно случая „Куйович“ и по какъв начин той се отразява на сътрудничеството в ЕС в областта на правосъдието и вътрешните работи?

2. Ще бъдат ли предприети конкретни мерки и действия от Европейската комисия, за да се ускорят реформите в българската полиция и съдебна система, тъй като повтарящите се критики в тази област не доведоха до очакваните резултати?

3. Имайки предвид, че българското Народно събрание планира да създаде специална анкетна комисия за разследване на случая „Куйович“, ще вземе ли ЕК предвид резултатите от нейната дейност в процеса на редовния мониторинг на България в областта на правосъдието, вътрешния ред и сигурността?

25 март 2008 г.
Отговор, даден от г-н Баро от името на Комисията
Комисията внимателно следи съдебната реформа, борбата с корупцията и организираната престъпност в България в рамките на механизма за сътрудничество и проверка на напредъка за България. Механизмът за сътрудничество и проверка на напредъка е създаден с Решение на Комисията от 13 декември 2006 г. с цел да подпомогне България и редовно да проверява постигнатия напредък по отношение на шест показателя, предвидени в него.

Следователно Комисията анализира цялата необходима информация, предоставяна от българските власти (включително законодателната власт), от Представителството на Комисията в София, от другите държави-членки, от представители на гражданското общество и от пресата. Въпреки това Комисията не е в състояние да коментира отделни случаи, които са от компетентността на националните органи.

Комисията съзнава, че е необходимо процесът на реформи в България да продължи. Наскоро, на 4 февруари 2008 г., Комисията публикува Междинен доклад за напредъка на България, използвайки показателите от механизма за сътрудничество и проверка на напредъка. Този междинен доклад не представлява всеобхватна оценка на напредъка на България по отношение на тези показатели поради това, че шестте месеца от последния „пълен“ доклад (юни 2007 г.) бяха счетени за твърде кратък период, през който България да поправи задоволително констатираните недостатъци. Въпреки това в междинния доклад се посочват също така и някои тревожни въпроси за напредъка, които трябва да бъдат взети под внимание от България, преди Комисията да проведе отново цялостна оценка през юли 2008 г.

Докладът показва, че макар и усилията в областта на правната реформа да продължават успешно, България трябва да се съсредоточи върху борбата срещу корупцията на високо равнище и организираната престъпност, тъй като все още не е постигнала значителни резултати в тези области. Докладът препоръчва България да положи повече усилия най-вече в тези области, за да отбележи напредък преди следващата подробна оценка на Комисията през юли 2008 г.

През юли 2008 г. докладът на Комисията ще оцени дали показателите в тези области са покрити или се налага да бъдат коригирани и може да изиска по-нататъшни доклади за напредъка.

Напишете отговор