В очакване на петролната криза.

За или против развитието на нов пазар за производство на биогориво.
Анализ на ситуацията и бъдещи насоки.

І. Нови хоризонти за алтернативна енергия:
В някои тропически субтропически страни има отлични предпоставки за отглеждането на култури за производството на биогорива, което би било възможност за развиващите се страни да посрещнат вътрешните си нужди, а също така и да развият експорт на енергийни ресурси.
В този аспект първо трябва да се вземат под внимание следните моменти:
- Какво е необходимо от законова гледна точка, за да се дадат правилните насоки за постоянното производство на биогорива?
- Какви са критериите за установяване на продължително производство на биогорива?
- Какви са възможностите за изпълнение и приложение на тези критерии, какви са гаранциите и последствията на практика?

Разработването на критерии за постоянно производство на агрогорива е доста голямо предизвикателство дори и без да се взема предвид, че те предлагат някакво решение на енергийните проблеми. Мерките трябва да бъдат такива, че да са достатъчно адекватни на спорните въпроси, но не прекалено сложни, че да не могат да бъдат спазвани. Тъй като все още не знаем каква реакция ще предизвика производството в перспектива, не ни достига бенчмаркинг. Агрогоривата потенциално могат да променят радикално използването на земните площи с безпрецедентно кратък период. И в действителност този процес вече е започнал. Ние нямаме предишен опит в областта, на който бихме могли да се опрем в нашите действия. Въпросът за участието на местните жители в процеса е много комплициран и може и да срещне сериозна съпротива от страна на правителствата или да бъде принизен от търговски интереси. Освен това, в момента когато се повдигат сериозни въпроси относно въздействието на индустриалните култури (напр. IAASTD report) е жизнено важно да се избегнат всички рискове, които сертификацията носи – т.е. тя може по някакъв начин да предизвика масивна експанзия на монокултурите, обосновавайки се с климатичните промени, но под икономическия натиск за запазване на ниските цени. Подобен развой на събитията би бил за сметка на селските общности, дребните фермери и местните производители от ХВП, без да имат нещо общо с биоразнообразието и климата. Производството на агрогорива изисква професионална работа за създаване на един нов пазар със съдействието на Правителствените инициативи, цели и субсидии. Това е нужно поради неконкурентоспособността на агрогоривата, необходима е помощта на Правителствата, за да се развие сектора..

ІІ. Влияние на пазарите върху климатичните изменения:

Сред геолозите съществуват различни оценки за това колко петрол остава под земята и колко бързо ще се изчерпи. Но всички са съгласни, че това вече е проблем не само на бъдещите поколения, но и на нашето собствено. Експертите наричат връхната точка на добива на различни видове изкопаеми горива “Пик Хъберт”. За петрола той се очаква в рамките на следващите 20 години. В момента, в който нарастващото му търсене се изравни с падащото предлагане, недостигът вече ще е неизбежен.

Търсенето на петрол, обаче, продължава да расте и няма изгледи да намалее. Обществото и промишлеността консумират черното злато така разточително, сякаш то няма никога да свърши. Функционирането на всички инфраструктури за поддържане на съвременния живот все повече зависи от доставката на нарастващи количества петрол.
Безброй са възможностите за по-рационално потребление на енергия, без да бъдем ощетени и без да седим на тъмно и студено. Спестяването на енергия изисква много по-малко инвестиции и текущи разходи, отколкото генерирането на същото количество, което впоследствие да се разхищава. Този факт би трябвало да ни покаже сериозната икономическа изгода от енергийната ефективност.
Изобилието от доказателства за климатичните изменения и за изчерпването на изкопаемите горива, в съчетание с процесите и механизмите, насърчени от Протокола от Киото, стимулират нарастващ брой предприятия да се насочват към енергийна ефективност. Но тези фирми са затруднени от ниските или липсващи стандарти за осигуряването й, както и за ограничаването на екологичните и социалните щети от икономическата дейност. Управляващите отказват да подобряват тези стандарти под идеологизирания претекст, че това означава “неоправдана намеса в пазарите”.
От това печелят само петролните и ядрените лобита.

Действията на ЕС в борба с климатичните изменения

За постигане на целите по намаляването на емисиите съгласно Протокола от Киото, през м. март 2000 г. Европейската комисия стартира Европейската програма по изменение на климата (ЕПИК). В рамките на програмата Комисията си сътрудничи със сектора на промишлеността, екологичните организации и другите заинтересовани лица за идентифициране на разходо-ефективни мерки за намаляване на емисиите. Реализирани са над 30 мерки. Като главен източник на научна информация ЕС използва Европейска Агенция по Околната Среда, създадена през 1994г. Генерална дирекция (ГД) „Околна среда“ е основният партньор на ЕАОС в Европейската комисия и предоставя начална информация при разработването годишния план за управление на ЕАОС. ЕАОС си сътрудничи и с други генерални дирекции на Европейската комисия, например „Енергетика и транспорт“, „Изследвания“, „Селско стопанство“ и „Регионална политика“.
Европейският Съюз създаде схемата за търговия с емисии на ЕС (ЕС СТЕ), която започна своята работа на 1 януари 2005 г. Правителствата на страните от ЕС определиха лимити за количеството CO2, което се позволява да бъде отделено всяка година от близо 10 500 електроцентрали и енергоемки предприятия. Тези централи и предприятия отделят близо половината от емисиите на CO2 на Европейския съюз. Предприятия, които отделят по-малко от позволеното им количество CO2, могат да продадат неизползваните квоти за емисии на други предприятия, които не се справят така добре. По такъв начин се осигурява финансов стимул за намаляване на емисиите. (Системата също така гарантира, че купувачите на квоти за емисии – компании, които надвишават лимитите за емисии и не ги покриват със закупени от други компании емисионни права, заплащат тежки санкции.)
70% от консумираната от домакинствата в ЕС енергия се изразходва за отопление, а други 14% - за затоплянето на вода.
Други мерки по ЕПИК включват оптимизирането на разхода на гориво на автомобилите и енергийната ефективност на сградите (по-добрата топлоизолация може да намали разходите за отопление с 90%); засиленото използване на възобновяеми енергийни източници като вятър, слънце, енергия от приливните течения, биомаса (органични материали като дървесина, целулоза, растения или животински тор) и геотермална енергия (топлината от горещи извори или вулкани); и намаляването на емисиите на метан от депата за съхранение на отпадъци.
През м. октомври 2005 г. е стартирал вторият етап на програмата с цел разработването на разходоефективни мерки за намаляването на емисиите. Той набляга върху разработването на предложения за укрепване на схемата за търговия с емисии на ЕС (ЕС СТЕ), като се включат и емисиите от въздушния и пътническия сухопътен транспорт, разработването на технологии за улавяне и съхранение на въглерод и набелязване на мерки за адаптиране към неизбежните последствия от изменението на климата. Въз основа на тази работа Комисията неотдавна предложи законодателни мерки за включването на авиокомпаниите в схемата за търговия с емисии и за намаляването на емисиите на парникови газове от горивата за пътния транспорт. Тя също така заяви, че ще предложи законодателни мерки за намаляване на емисиите на CO2 от новите автомобили.
След изтичане на валидността на целите на Протокола от Киото през 2012 г. Европейският съюз настоява за ново международно споразумение с цел да се гарантира спирането на глобалното затопляне, преди то да надвиши температурата от епохата преди индустриализацията с повече от 2°C. Учените разглеждат повишаването на температурата с 2°C като нивото, отвъд което изменението на климата може да доведе до необратими и възможно катастрофални промени на планетата.
Поради този лимит през м. януари 2007 г. Европейската комисия предложи стратегия за климата и енергетиката, обединяваща амбициозни цели и мерки, които бяха утвърдени от лидерите на ЕС два месеца по-късно.
Европейският Съюз вече е поел ангажимента да намали емисиите си на парникови газове с поне 20% под нивата от 1990 г. до края на 2020 г. или с 30%, ако и другите индустриализирани държави се съгласят да сторят същото, а развиващите се държави предприемат действия. За да се постигне това намаление с най-малко 20%, съществуващите мерки - като схемата за търговия с емисии - ще бъдат допълнени с нови мерки, които имат за цел повишаване на енергийната ефективност с 20% до 2020 г., увеличаване на дела на възобновяемите енергийни източници до 20% до 2020 г. и оборудване на новите електроцентрали с технологии за улавяне и съхранение на въглерод.
Кампания за борба с изменението на климата
Европейската Комисия е убедена, че за успешната борба с изменението на климата са необходими усилията на всички сектори на обществото и всеки един човек. С кампанията “Ти контролираш изменението на климата”. Комисията се опитва да повиши информираността относно изменението на климата, което е една от най-големите заплахи за околната среда на нашето съвремие, и да подпомогне заинтересованите лица да съдействат за ограничаването му. Кампанията стартира през лятото на 2006 г. В различни градове на Европейския съюз върху обществените сгради бяха поставени огромни транспаранти, статуи бяха обличани с тениски с логото на кампанията, множество други събития бяха проведени за ознаменуване на старта на кампанията .
ЕС стартира и безплатна компютърна игра за околната среда в превод на 26 езика. “Honoloko” е проектирана като борд игра. Докато се движи из един остров, играчът непрекъснато трябва да отговаря на въпроси, свързани с поведението му спрямо околната среда. Според избраните от него отговори той получава определен брой точки. Играта е предназначена за възрастовата група от 8 до 12 години. Целта е да се повиши информираността на децата и да се насърчи промяната в поведението им.
За привличане на общественото внимание кампанията си служи със средствата на телевизионната, печатната, външната реклама, както и с инструменти на интернет рекламата, като банери и електронна поща. Съществува и ученическо пособие – Дневникът “Европа” за 2007-2008 г. – от което на територията на Европа са разпространени повече от 2,3 милиона копия през тази учебна година и което включва раздел за изменението на климата и насърчава учениците да намалят емисиите си на парникови газове, като направят някои малки промени в ежедневието си.
ЕС създаде и Временна Комисия по Изменение на Климата на 27 април, 2007:
Функциите са : съгласуване на позицията на ЕП относно международните преговори за политиката в областта на климата след 2012 г.; изучаване на правните, икономически, социални, геополитически и регионални последици и последиците по отношение на околната среда и общественото здраве вследствие на скорошните постижения и перспективите; анализ и оценка на досегашното прилагане на съответните актове на общностното законодателство;

Борба с климатините условия на регионално ниво

В научните среди проблемът с околната среда е добре осъзнат. В кръговете на властта активно се обсъждат предприемането на бързи и сериозни мерки за борба срещу климатичните изменения. В следствие на това, информация относно проблема и заплахите от него е широко разпространена и достъпна до по-голямата част от Европейските граждани.

В медийното пространство често се споменава за отговорността на ЕС при изпълнение на задълженията си съгласно постановленията в Протокола от Киото от Рамковата Конвенция на ОН. Сериозно са очакванията и на Европейките граждани към регулативната сила на ЕС. Общото разпознаване на проблема и създаването на всеобщо приета регулация, е обаче, само първата стъпка от борбата срещу климатичните изменения.

Много са инициативите предприети от ЕП и Комисията за информиране на гражданите от опасностите и за предотвратяване на опасностите. Както е известно обаче, различните страни членки разполагат с различни условия за развитие и стандарт на живот. Поради тази причина една обща Европейска регулация би имала различни ефекти в различните региони. Именно заради това са необходими незабавни действия от страна на всяка страна членка, в това число разбира се и на България.

За по- ефективна регулация на проблема на национално ниво са необходими конкретни закони, които да регулират консумацията на природните ресурси. Подобно законодателство е редно да засяга както потребителите, така и производителите.

Известно е, че голяма част от потребителите, не осъзнават мащаба на проблемите от безотговорното използване на енергия и природни ресурси. Добре известно е на много граждани , че самоконтрола при ежедневната консумация на енергия би допринесло не само на по-добър ефект върху околната среда но и на по-ниски разходи. Тази информация, обаче, следва да бъде добре разпространена не само като статистика, но да бъде и предложена с лист от съвети за по-ефективна и природо-съобразна консумация; напр:

- използването на традиционен механичен будилник, вместо електронен;
- замяната на 6- ватови електрически крушки с екологични ниско изразходващи и др.

Дори и при добра воля на голяма част от потребителите е необходима регулация от страна на правителството. Необходим е по-строг контрол в селското стопанство. През изминалите две години за отбелязани много нарушения в този сектор, като например горенето на стърнища, отсичането на гори, не регулираният улов и др. Необходимо е незабавно да бъдат предприети санкции.

Друг регионален проблем е безотговорното изхвърляне на отпадъци в не предназначените за това места, както от граждани, така и от цели предприятия. Също така липсва практика за ефективно рециклиране. Това може да се промени , чрез създаването на условия за рециклиране и налагането на санкции за неспазване на забраните.

Необходима е и по-ефикасна регулация в сферата на сектора на туризма. За постройката на почивни бази и за туристически дейности безразборно се замърсяват и унищожават огромни природни площи.

В много Европейски държави, се разработват програми за стимулацията замяната на ежедневното използване на леки автомобили с градски транспорт и велосипеди. В това отношение в България, все още е необходимо да се осигурят по-добри условия за стимулиране на населението да предпочита друг вид транспорт пред личните автомобили.

Редно е успоредно с прилагането на гореспоменатите мерки, да се стартира мащабна медийна кампания, с цел информирането на гражданите за реалните опасности от безотговорното отношение към околната среда. необходимо е и да се предлага информация в основните училища.

Една строга регулация за опазването на околната среда не е просто друга причина за налагане на санкции от стана на държавата, а има ясната цел да стимулира отговорността на жителите на България към осигуряване на един безопасен начин на живот на своето поколение.

Напишете отговор