/ сряда 4 февруари 2009

I.Промените в климата - причини и последствия

През последните 30 години учените констатираха промени в климата на Земята, свързани с глобално затопляне. То се отразява негативно върху околната среда. Увеличението на средногодишните температури би се отразило на водните ресурси, на екосистемите и биоразнообразието - както на сушата така и в световния океан. Едно последствие от глобалното затопляне е засилване на топенето на ледниците и “полярните шапки”, което е свързано с процеса на повишаване на морското равнище. В следствие на това зачестяват природните бедствия и катастрофи.

Причините за промените в климата могат да бъдат разделени в две главни групи:
І. Природни процеси
ІІ. Процеси предизвикани от човешката дейност.

Природните фактори се свързват със слънчевата активност, движението на континенталните плочи, орбитални вариации, вулканичната дейност и др.

Свързаните с човешката дейност фактори , са увеличаване на количеството на т.нар. парникови газове (въглероден диоксид, метан, двуазотен оксид, хидрофлуоро карбони, перфлуорокарбони, сулфурхексафлуориди). Особено показателно е ,че увеличаването на количествата на парниковите газове в атмосферата и особено на въглеродния диоксид взаимодейства с увеличението на средната световна температура. Увеличението на количеството на парниковите газове в атмосферата се дължи:
- по отношение на въглеродния двуокис, на използването на все повече изкопаеми горива (газ, петрол, въглища), свързани с рязката индустриализация настъпила в последните 100 години,
- по отношение на метана - на нарастващото количество органични отпадъци: тези торища съдържащи органични отпадъци от животновъдството и тези общински сметища, които нямат инсталации за използване на отделяния при гниенето метан,
- както и отделяния метан при добива на изкопаемите горива.

Втори важен фактор следствие на човешката дейност са т.нар.кафяви облаци.
Тези “кафяви облаци” се образуват при масовото изгаряне на дърва и въглища (без пречиствателни инсталации) от населението в Азия. Тези облаци се състоят от малки частици, образуващи своеобразни аерозолни облаци, съдържащи сажди и други частици. Тези облаци причиняват затопляне на долните слоеве на атмосферата. Комбинацията от тези два фактора на човешката дейност в последните 10 години е довела до нарастване с 0.25 градуса целзий на годишната на средната температура.
Това от своя страна води и до процеса на топене на ледниците в Хималаите и Тибет, които общо са над 46 000000 т.
Ако тази тенденция се запази, в този най-гъсто населен район на планетата, ще настъпи засушаване и като следствие от него ще се породи голяма миграционна динамика със сериозни последици.
Третият важен фактор е обезлесяването, деградацията на почвите, ерозията и опустиняването на големи площи.
Тези процеси влияят на количеството на въглеродния двуокис в атмосферата. Опустиняването на земите води до намаляване на количеството на зелените растения, които поглъщат въглеродния двуокис чрез процеса на фотосинтезата. По този начин по-малко въглероден диоксид се абсорбира и при продължаващото му отделяне количеството му в атмосферата нараства. 24 % от увеличението на този газ в атмосферата се държи на увеличаване на емисиите му от изгаряне на изкопаеми горива, а 18% -на процеса на намаляване на абсорбцията му заради обезлесяване, ерозия, деградация на почвите и опустиняване.

II. Световна прогноза

Увеличаването на средногодишната температура на Земята с 1.4 до 5.8 градуса до 2100г. не означава, че това увеличение ще стане навсякъде пропорционално. В някои райони увеличението ще бъде от 5-6 градуса по Целзий другаде дори до 10-15 градуса. Същевременно използването на изкопаеми горива за покриване на енергийните нужди на човечеството изглежда ще продължи да се увеличава. Това означава даже по-голямо глобално затопляне от прогнозирано от учените.

ЕС поощрява активно разработването на термоядрена технология (на базата на ядрен синтез - първият такъв реактор е изграден във Франция) и нов тип ядрен реактор, чието отработено гориво ще е много по-малко като обем и с несравнимо по-малък период на радиоактивност, които са двата големи проблема при функционирането на настоящите типове ядрени реактори.

Според прогнозите, при сегашното ниво на използване на ядрено гориво, залежите от уран ще се изчерпят в рамките на 45-50 години. Дългосрочните решения за покриване на енергийните нужди и борбата с глобалното затопляне изискват нова визия. Това означава, че е необходимо изработване на нова енергийна стратегия за покриване на енергийните нужди на човечеството и предотвратяване на последиците от глобалното затопляне.

Преждевременното обвързване на страни с изграждане на ядрени реактори от настоящето поколение, изискващо много ресурси, вкл. за ядрени хранилища, ще изправи тези страни пред невъзможност да отделят ресурси за изграждане на нов тип АЕЦ, а освен това ще имат за решаване и проблема с отработеното гориво и радиоактивните отпадъци.

Последици от глобалното затопляне:

Очаква се увеличаване на морското ниво да е с 10 до 90 см. до края на века, поради разтопяване на част от “полярните шапки” и ледниците. Процесът ще е постепенен и ще зависи от ефикасността на мерките, които ще се вземат. Само като факт - ако целият лед на Гренландия се разтопи нивото на морето ще се повиши със 7 метра. Ако се разтопи леда на Антарктида, морското ниво ще се повиши с до 100 м. над сегашното ниво.
Този процес ще доведе до миграционни процеси, сериозни промени на биоразнообразието и екосистемите и ще бъде съпътствано с все повече природни бедствия - суша, бури, поройни дъждове и др.

III. Прогноза за Европа и България

Според доклад на Европейската Комисия от края на 2007г., базиран на неколкогодишни широкомащабни научни изследвания, най-засегната от глобалното затопляне ще бъде Южна и Югоизточна Европа включваща и Черноморския регион. В тази зона попада и България.
Очакваното средногодишно повишаване на температурата в този регион е с 3.4 градуса по Целзий, в Черноморския регион с 4-5 градуса, а в северните райони на Европа съответно с по-малко.
На Иберийския полуостров се очаква намаление с 40% на водните количества от валежите поради затоплянето. Глобалното затопляне ще намали и добивите от селскостопанска продукция в Европа средно с 10-30 %, като България и при двата изследвани сценария ще бъде сред най-засегнатите.
Глобалното затопляне би довело и до сериозно засягане на растителните видове и промяна на екосистемите.
Намаляването на валежите и повишаването на температурите би довело до трайно засушаване, “горещи вълни”, увеличаване на горските пожари, значителни промени в биоразнообразието, деградация на установените екосистеми и на почвата и опустиняване на големи територии. Същевременно природните бедствия като бури и наводнения, освен преки щети, биха довели до увеличаване на ерозията и отмиване на плодородния слой на почвата. Намаляването на водните количества означава и по-малко количество на енергия от ВЕЦ. Но също така значителни количества вода е необходима за работата и охлаждане на ТЕЦ и АЕЦ.

В сравнение с прединдустриалният период, нивото на световния океан ще се повиши с 80 см. до 2100г. За Европа това е сериозен проблем защото около 50% от европейците живеят в 50-километровата зона на крайбрежните райони на морета, океани или в долните течения на реките. Ще бъдат засегнати и планинските райони, където се очаква температурата да нарасне с 2 градуса по Целзий. Според прогнозата до 2050г. около 75% от ледниците в Алпите ще изчезнат. От това ще пострадат редица дейности в планинските райони, в т.ч. ще пострада зимният туризъм и ще намалеят водните количества на реките - особено през лятото.

Тези прогнози предизвикват сериозна загриженост сред европейските институции.

IV. Мерки срещу глобалното затопляне предприети до момента

По време на световната среща по околната среда в Рио де Жанейро през 1992г., където участва и министърът на околната среда В.Василев от кабинета на Филип Димитров, над 160 страни в т.ч. и България подписаха Рамкова Конвенция на ООН за промените в климата. Към тази конвенция има два протокола, по които България е страна. Монреалският протокол за веществата разрушаващи озоновия слой, по който няма сериозни спорове и протоколът от Киото - подписан от България по време на второто правителство на СДС от министър Евдокия Манева. Протоколът от Киото е открит за подписване на 11.12.1997г. и влеза в сила на 16.02.2005г., ратифициран от 169 страни, като този брой се увеличава. Тези 169 страни са отговорни за 61.6% от емисиите в атмосферата на парникови газове. Между тях не е САЩ, които отказват да подпишат и ратифицират протокола. В САЩ също се работи по проблема с климатичните промени и се предприемат мерки на национално ниво.
Съгласно протокола от Киото емисиите на парникови газове трябва да се намалят общо с 5.2 % до 2012г.в сравнение с нивото от 1990г. За ЕС - съответно с 8%, САЩ- 7%, Япония - 6%, Русия-0%,Австралия и Ирландия могат дори да увеличат емисиите си съответно с 8 и 10%.
Общо 37-те най-развити държави трябва да намалят с 5% емисиите си на парникови газове в сравнение с 1990г.
България при договарянето, успя да наложи 1988г. като отправна, вместо 1990г. Изискването за България е за намаляване на емисиите парникови газове спрямо 1988г. с 8%.
Но констатираното намаляване е с 56% (по доклад от 2005г.), което означава , че като цяло имаме голям “резерв”.
Протоколът от Киото създава механизъм насърчаващ инвестиции от богатите държави в държавите от Третия свят, които нямат ресурси да инвестират сами. Трите механизма на протокола са Механизъм за чисто развитие, Механизъм за съвместно изпълнение и Търгуване на емисии.
Освен това чл.3 (3) на протокола, предвижда някои мерки за абсорбиране на въглеродния двуокис чрез залесяване(1 млрд. дръвчета са засети по този механизъм в Етиопия, Мексико и др.), ограничаване на обезлесяването и др.

Други мерки

Освен механизмът от Киото съществуват и други инициативи за борба с промените в климата. Такава например е инициативата, в която влизат САЩ, Австралия и др. основали Лидерски форум за съкращаване на въглеродния диоксид.

V. Втори стълб в борбата с промените в климата - позицията на ПАСЕ

По време на конференцията в Бон на интерпарламентарния екологичен форум GLOBE, 16-17 октомври 1997г. Председателят на Комисията по околната среда и водите Лъчезар Тошев(СДС) разпространява документ – позиция, в който се предлагат допълнителни мерки за борба с промените в климата - абсорбиране на въглеродния диоксид, чрез природните механизми на първо място, т.е фотосинтезата, чрез която зелените растения усвояват въглеродния двуокис.
На 21 януари 1998г. Изпълнителният секретар на Рамковата конвенция на ООН по промените в климата, Г-н Майкъл Цамит Кутайар отговаря на предложението като подчертава, че частично този въпрос е засегнат чл.3 на току що изработения протокол от Киото.
Дискусията продължава и на 25 януари 2005г. Лъчезар Тошев - в качеството си на член на ПАСЕ внася проект (Док.10425-Предложение за препоръка “След Киото: Втори стълб в борбата с промяната на климата - абсорбиране на въглеродния двуокис.”
Бюрото на ПАСЕ дава ход на документа. Проектът е изпратен и на Изпълнителния директор на Програмата на ООН за околна среда Клаус Тьопфер, който двукратно изпраща на Л.Тошев свои коментари по инициативата. На 24 май 2007г.по предложението ПАСЕ приема Резолюция 1552/2007:”Абсорбирането на въглеродния двуокис като средство да борба с промяната на климата.” (докладчик:В.Грачев)

Резолюцията прави впечатление в UNDP, UNEP, Европейския Парламент.
Пак по българска инициатива в препоръките е вмъкнат нов елемент- стимулиране производството на мекотели, които в черупките си включват въглеродния двуокис под форма на калциев карбонат и трайно го извеждат от атмосферата. Проектите в тази област имат предимство спрямо проектите за намаляване на емисиите. Те биха били печеливши за тези, които ги реализират (залесяване, борба с опустиняването, ерозията и деградацията на почвите, отглеждане на морски култури). Разбира се промяната на стила на живот също е необходима за постигането на успех. Във връзка с това се предлагат и допълнителни мерки.
Допълнителните мерки, които се предлагат :
• повишаване на енергийната ефективност
• производство на енергия от възобновяеми източници (слънчева, вятърна)
• ползване на геотермална енергия
• използване на биогорива (т.е. избягване на въвеждане на допълнителни количества въглероден диоксид в атмосферата чрез изгаряне на изкопаеми горива)
• използване на невъглеродни горива (водород напр.) или горива с ниска интензивност на въглерод, когенерация и др.

На този втори подход в борбата с климата е обърнато сериозно внимание и на световната конференция в Бали 3-14 декември 2007г.

VI. Конференцията в Бали 3-15 декември 2007г.

По време на конференцията на Г-8 в Хайлигедам, германското председателство на ЕС обяви, че най-развитите индустриални държави трябва да намалят емисиите си с 25-40% до 2020г.или поне с 20% към 2020г.с отправна година 1990г.
САЩ, които не са страна по протокола от Киото, не споделиха тези цели. Не е ясно и откъде ще бъде осигурено огромното финансиране за постигане на посочената цел.

Същата позиция изрази ЕС по време на световната конференция по климата в Бали, където участваха 10 000 души от 189 страни. Най-важният резултат от срещата в Бали, е че САЩ се присъединиха към консенсуса, за приетата пътна карта, която цели подписване на нов договор за борбата с климатичните промени през 2009г.

Пътната карта е част от един общ План за действие. Прието е и създаването на Фонд за адаптиране, който да помогне на развиващите се страни при финансиране на проекти в областта на борба с промените в климата. По-сериозно внимание е обърнато на абсорбирането на въглеродния двуокис от атмосферата, чрез залесяване и подобряване на горския мениджмънт.

VII. Къде сме ние

След 1988г. България намали своите емисии много повече от изискуемите за нас по протокола от Киото 8% ,( т.е. намалението ни е с общо с 56% към 2005г.вместо 8% ) поради спиране на редица неефективни и замърсяващи производства по време на въвеждането на пазарна икономика в страната. Същевременно, затварянето 4 реактора в АЕЦ-Козлодуй, създава ситуация на увеличаване на дела на енергията получавана от изкопаеми горива.
Първият национален план за действие на България по промените в климата е приет още през 2000г. по време на правителството на СДС.

Вторият национален план е от 2005г. и има недостатъкът, че не е финансово обезпечен.
Като член на ЕС, България попада под мерки на ЕК свързани с Директивата регулираща търговията със “спестени” емисии, които не отчитат степента на индустриализация на страните-членки, на постигнатото от тях в тази област през периода до 2005г. и възможностите за влагане на ресурси в допълнително намаляване на емисиите. Освен това Европейската Комисия прие 2005г. като базова година за отчитане на емисиите в периода 2008-2012 по Схемата за търговия с емисии, което това не е благоприятно за България. Този подход не отчита постигнатото от нашата страна в периода 1988-2005 (56% намаление) и слабите резултати на старите страни -членки на ЕС в периода 1990-2005г. от друга страна. Трябва да се подчертае, че емисиите по тази схема до 2007г. покриваха над 40% от емисиите въглероден диоксид на ЕС (електроцентрали, петролни рафинерии, стоманодобивни заводи, и др.). За периода 2008-2012 се постави за цел допълнително 7% намаление -средно за ЕС на количества по тази схема. Целта е този процент на намаление на “отпуснатите “емисии да бъде намален общо с до 21%средно за ЕС. Извън областта на Схемата за търговия с емисии на ЕС са емисиите от селското стопанство, сградите, сектор транспорт, отпадъци и др.

След влизането на България в ЕС към нас се отправят допълнителни изисквания за ограничаване на емисиите на предприятията в Националния разпределителен план на емисии.

В Националния разпределителен план за квоти на емисии от предприятията, представен с 9 месечно закъснение от нашето правителство, не се предвиждат бъдещи обекти използващи газ от газопровода “Набуко, който е важен за енергийната ни независимост, нито резерв за създаване на нови предприятия. Не е използвана възможността част от “спестените” емисии по протокола от Киото, да се прехвърлят за периода след 2012г. Европейската комисия е поискала намаление на представения разпределителен план за периода 2008-2012г. с 37.4% и не се е съгласила с възраженията на МОСВ. Въпросът вероятно ще бъде отнесен пред Съдът на Европейските общности в Люксембург. Има закъснение и при създаването на българският регистър за търгуване със спестени емисии, който ще обслужва както механизма в протокола от Киото, така и механизма за търгуване на спестени емисии на ЕС.

В тази ситуация, за да се осигури развитие на нови предприятия отделящи емисии в рамките на Националния разпределителен план, трябва да се реализират мерки по спестяване на фиксираните в този план емисии чрез проекти за съвместно изпълнение и чисто развитие, което ако не стане би наложило “закупуване” на спестени емисии от другаде, за да се осигури нормално развитие на българската икономика. При наличието на 56% намаление на емисиите в сравнение с 1988г. това би било парадоксално развитие на нещата.

Стратегически успех би бил обвързването на спестените емисии на национално ниво, по протокола от Киото, с националните планове за разпределение в рамките на ЕС, което означава отчитане на базовата година 1988, съответно 1990г.

Но настоящето правителство не провежда необходимата политика за успешно постигане на тази цел.

23 януари 2008г.

На 23 януари 2008г. Европейската Комисия обяви голям законодателен пакет инициативи в областта на борбата с промяната на климата. В този пакет е включен и проект за Решение на Европейския парламент и на съвета на ЕС относно действията, които трябва да предприемат страните членки за намаляване на своите емисии парникови газове до 2020г. - най-малко с 20% при отправна година 1990г. Ако се постигне и ниво от 20% за използване на възобновяеми източници на енергия -пак до 2020г. Като резултат увеличението на средната температурата може да бъде ограничено до 2 градуса по Целзий. По повод изработването на новия пакт за климата от 2009г., според решението в Бали, Европейската комисия може да предложи и 30% намаление на емисиите при условие, че и другите развити индустриални държави се съгласят на това. Към момента това очакване не изглежда постижимо.

20 %-то намаление изисквано от Комисията отдавна е надхвърлено от България и то значително.
Целите, които Комисията предлага да бъдат правно обвързани, ще позволят България до 2020г. да увеличи емисиите си с 20% в сравнение с 2005г. в секторите, които не се покриват от Схемата за Търговия с емисии на ЕС (селско стопанство, транспорт, сгради, отпадъци и др.)
Сравнението с намаляването с 37.4% на емисиите от Националния разпределителен план би дало точната калкулация на резултата за България.

Комисията е внесла предложение за изменение на Директива 2003/87/ЕС, както и предложение за Решение на Европейския Парламент и Съвета на ЕС. Това са отлични възможности да се постави отново въпроса, който е в интерес за България.
Ако евродепутатите от България от една страна се заемат с въпроса в Европейския Парламент, а от друга страна - Министъра на околната среда и водите да постави въпроса в Съвета, българската позиция може да бъде защитена, но за това ще бъде нужна и подкрепата на партийните групи в Страсбург. По този начин пропуснатите през 2007г. възможности за вземане предвид на позицията на България, биха имали шанса да се реализират с действия през 2008г.

Въпрос: Има ли изработена единна българска позиция по този въпрос?

На дискусия трябва да се подложи идеята за отпадане на националните разпределителни планове след 2012г. Под въпрос е дали предприятията ще имат готовност да администрират индивидуални планове за емисии. От отговора на този въпрос зависи и крайното решение.

В пакета на Европейската Комисия се съдържа и проект за Директива за геологическо складиране на втечнения въглероден диоксид -един много спорен въпрос, който е свързан с огромни разходи и непредвидими нови екологични проблеми. Подходът за технологично “улавяне” на въглеродния диоксид, втечняването му и складирането му в дълбоки земни слоеве или на дъното на океана, е много скъпа и следователно нереалистична мярка.

Тя има своята реална привлекателна алтернатива в Резолюция 1552/2007 на ПАСЕ предлагаща екологични методи за абсорбиране на въглеродния диоксид - чрез фотосинтезата на зелените растения и включването му в черупките на морските организми, чрез мерки за залесяване, борба с ерозията и деградацията на почвите, залесяване, борба с горските пожари, отглеждане на морски култури и пр. Така ще бъде подпомогната самата природа да се справи с възникналия проблем - ако и бъде даден шанс!

VIII. Елементи, които могат да се включат в обща позицията

Подценяването на важността на въпроса би могло да доведе до сериозни проблеми - не само екологични, но и икономически и финансови, което ще засегне интересите на българското общество, както понастоящем, така и в бъдеще. Опитите да се предизвикат дискусия по темата в парламентарната комисия по околната среда и водите с участие на Министерството на околната среда и водите, през 2007г. претърпяха неуспех. Може би защото идваха от страна на опозицията, на чиито инициативи мнозинството гледа ревниво. Подобно отношение по този въпрос не може да продължава. От национален интерес е темата да се департизира и да се проведе открита дискусия с участие на парламентарните групи, представителите на България в институциите на ЕС, неправителствени организации работещи по тази тема експерти, представители на местната власт, медии и пр.

Същевременно в предложение на Европейската Комисия за правно обвързвани цели на страните за намаляване на емисии до 2020г. се предвижда за България възможност за повишаване с 20% на емисиите в секторите които не се покриват от схемите за търговия с емисии на ЕС по Директивата за търговия с емисии. Предвижда се също цел на България до
2020г.да бъде и 16% увеличение на дела на енергия получена от възобновяеми източници.

Напишете отговор

Име (задължително)

e-mail (няма да бъде показван публично) (задължително)