Решението следва последователната практика на Съда до момента по подобни казуси / „Хасан и Чауш срещу България”, „Висшия духовен съвет на мюсюлманските общности срещу България” и др./, на твърдяно нарушение на религиозни права, но без да се отчита безспорната специфика и уникалност на настоящия случай.
Българската патриаршия /Българската Православна Църква/ е възстановена и призната със Султанския Ферман от 1870 г, преди признаване и възстановяване на Българската държава. Тя съществува няколко хилядолетия , в исторически, религиозен и юридически смисъл не възниква нито през 1949г, с приемане на отменения Закон за изповеданията , нито през 2002г с приемане на действащия и оспорен от Европейския съд Закон за вероизповеданията. Патриарх Максим, не е Хасан и Чауш, нито Надим Генджев. Той е начело на БПЦ от 1971 г и е пожизнен Патриарх, определен от канона и от Устава на БПЦ. Последните „източници на правото” са извън юрисдикцията на ЕСъд. Както е посочено, по други жалби пред Конституционния съд, по к.д. №3 от 2003г, оспорване статута на БПЦ и на нейния Патриарх, със съдебно решение би „ било акт по своята културна и историческа значимост за България равен, но с обратен знак, на султанския ферман от 1870 г.” . Европейския съд постановява именно такъв акт срещу религиозната идентичност на България, който може да бъде с опасни последици на само за България, но и за целия източно-православен свят. Налице е например информация, че лицето Христофор Събев /Фори Светулката/ също смята да се позове на това решение и да заведе индивидуална жалба в Страсбург за нарушени права, т.е. лавината от жалби, в случай че решението влезе в сила, е съвсем реална. За съжаление се поставят въпроси и на държавна ниво, за ролята на българския съдия в този процес и дали поне самоотвода не е бил „дипломатичния” изход в персонален аспект.
Поставят се въпроси, след като ЕСъд се произнася по канонични въпроси на БПЦ, Съдът ще изземе ли правомощията и за ръкополагане на свещеници - те до Страсбург ли трябва да ходят.
Ако въпросното решение на ЕСъд влезе в сила , какво ще бъде правното действие на вече постановени съдебните актове по дела в България по имуществени въпроси, с участие на БПЦ или нейни юридически лица, с приложени Закона за вероизповеданията и Устава на БПЦ, / Последен съд.акт в тази насока - ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1574 ОТ 05.02.2009 Г. ПО АДМ. Д. № 930/2009 Г., ІІІ ОТД. НА ВАС/. Изкуственият религиозен конфликт, до който води това решение няма ли да доведе и до вещно-правен, имотен хаос в България с църковните имоти или по други въпроси, по които Църквата е страна. И дали това не е всъщност действителната цел на „пострадалите”.
Католическия свят дали познава подобни съдебни прецеденти и дали например Папата се подкрепя единодушно от всички вярващи.
Може ли светски съд да се произнася по църковни въпроси, проведени събори и резултати от тях. На Всеправославния събор от 1998г са излъчени делегати, проведени са законови и канонични избори, има избрани има и малцинство недоволни, на които не е гласувано достатъчно доверие. Самото участие на разколниците в Събора, сочи че същите приемат Българската Патриаршия, те също са част от нея, но не приемат резултатите от изборите. Не избраните имат право да участват на следващия Събор и ако са по-достойни да бъдат избрани.. Претенцията е за не упражнена „църковна власт”, а не за нарушаване на религиозните им права Тяхното желание е да „дублират” БПЦ и българския Патриарх, като ги заместят, а не да регистрират нова религиозна общност. Нима недоволните страни по дела в Страсбург следва да си конституират друг Съд по правата на човека, няколко пресечки встрани в същия град, като не признаят постановените решения от този съд.
При юридическия анализ на решението следва да се акцентира върху следното:
1. Липса на активна процесуална легитимация за жалбоподател по Жалба № 412/03г – понятието „Алтернативен синод” е плод на площадна риторика от периода на 90 те години на миналия век, то е лишено от юридически смисъл и е канонично абсурдно понятие. Такъв е и субектът „Митрополит Инокентий” – регистрацията на местно подразделение в Софийска митрополия от Кмета на СО през 200..?, без да има регистрация на централно ръководство, което да е избрало и оправомощило този „митрополит” е същия юридически и каноничен абсурд. Жалбоподател с посочени три имена, като физическо лице, по подобие на втората жалба е единствено допустимо предявяване и разглеждане на подобна жалба. Процедирайки в обратна насока, ЕСъд в тази си част е постановил недопустимо решение.
2. Съдът приеме Закона за вероизповеданията за несъответсващ с изискванията за добър закон, т.е. имплицитно се препоръчва неговата промяна или отмяна. С този закон се прилагат разпоредби на Конституцията на РБългария. ЕСъд няма правата да отменя, или да препоръчва отмяна на законови, още по-малко на конституционни текстове. Съдът приема, че:
- Държавата се е намесила в църковните дела с приемане на Закона за вероизповеданията от 2002г, като е определила лидерството в БПЦ, без предварително да има единно решение на религиозната общност по този въпрос. При този неверен извод, Съдът игнорира Решението на Всеправославния събор от 1998г и неподчинението на разколническата група .Напротив, съдът приема, че след като е имало несъгласни с това решение, то религиозната общност не била единна по въпроса с лидерството.Това заключение не е правно аргументирано и житейски обосновано. Достатъчно е да приложим по аналогия, подобна ситуация при политическите избори – нима всички единодушно избират управляващите. И тези които не са гласували за тях нима имат право насила да променят изборния резултат или дори да завземат насила властта. Ако едни лица насила искат да променят държ.устройство, ще бъде съдени най-сурово за опит за държавен преврат и измяна, ако други лица се опитат по същия начин да променят църковното устройство и не успеят, Съдът в Страсбург ще ги признае като пострадали, с нарушени религ.права.
- Плурализмът и демократичността, на които силно акцентира съдът в решението си, сами по себе си изключват пълното единодушие и действие „По команда”. Така и в решението на Всеправославния събор – другомислещите са зачетени, като им е дадена възможност да се върнат в лоното на Църквата. Но те са отхвърлили тази възможност , - Съдът приема, че има нарушение на чл.9 от Конвенцията, във връзка с чл.11 от нея, свързан със свободата на сдружаванията, т.е. Държавата не е осигурила равна възможност на Алернативния синод да се регистрира и да излъчи свой лидер.Това също е погрешно – всеки е свободен да регистрира по свой избор, сдружението си, стига то да не съвпада с вече съществуващо такова. БПЦ не може да се „дублира” и втори каноничен Патриарх не може да има.Съдът правилно посочва ,че „определено не е задача на съда да определя каноничната легитимност на църковните лидери”, но с другите си изводи съдът сам изпада в противоречие.
- Съдът прави заключение, че Закона за вероизповеданията не отговаря на стандартите на Конвенцията за качество на закон. Но тези принципи за ненамеса на Държавата в църковните дела следват от Конституцията – чл.13, ал.2, нещо повече, съгласно чл.37, ал.2 от Конситуцията –свободата на вероизповеданията не може да бъде насочена срещу правата и свободите на други граждани. И тук вече, при нарушение на тази последна разпоредба Държавата има право да се намеси в религиозния живот – когато правата на едни се упражняват в нарушение на правата на други. Така, както е станало и Съдът го приема, че жалбоподателите са стигали до използване на сила и други незаконни действия за да упражнят владение на някои храмове и църковни имоти. Но по този начин, съдът допуска грубо нарушение на постулати още от Римското право – никой не може да черпи права от своето неправомерно поведение. Не може да си насилник и пострадал от едно и също действие.
Втората възможност, когато Държавата може да се намеси в религиозния живот , съгласно чл.13, ал.4 от Конституцията е когато религиозните общности и институции се използват за политически цели. Съдът имплицитно констатира това обстоятелства, като изтъка че жалбоподателите са силно подкрепяни от правителството на СДС, което идва на власт през 1992г и тогава те са завземали със сила сградите /т.102 от решението/. В този смисъл Църквата е отделена от Държавата, но Държавата не иска да се отдели от Цървата и се опитва да я използва за политически и партийни цели.
3.В политически аспект, Съдът цитира Решение по к.д.№ 3 от 2003г, като посочва ,че половината от конституционните съдии са били на мнение за противоконституционост на отделни разпоредби на Закона за вероизповеданията. Но съдът не е взел предвид, че мнозинството от тези съдии са политически избрани лица – Васил Гоцев – бивш министър на Правосъдието в Правителството на СДС, Неделчо Беронов – също партиен избор, по-късно кандидат за Президент отново от СДС и др. Докато другата част от конституционните съдии, отхвърлили искането за отмяна на ЗВ са доказани професионалисти, политически не обременени - Румен Янков – бивш Председател на ВКС, Тодор Тодоров и Лазар Груев , професори в Софийски университет, последния и сегашен председател на ВКС. В този смисъл, Съдът в Страсбург или не трябва да се произнася в политически аспект, или ако това се налага от естеството на самата материя, както е в случая, следва да има предвид и политическата ориентация в КСъд на РБългария. Мотивите на уважаваните конституционни съдии, които отхвърлят жалбите срещу ЗВ, са достатъчно аргументирани и обстойни и заслужават по-детайлно обсъждане от ЕСъд, който макар и да не е обвързан от тях, следва да посочи коя част от тези мотиви приема и коя отхвърля, тъй като те не само че са част от националните способи за защита, но са и акт на най-висшата юрисдикция в Държавата. Следва да се има предвид , че „Алтернативния синод” тогава не е подал жалба пред КС. /отделно прилагам част от това решение в насока на обсъжданото решение/
4. Неправилно Съдът се влияе от предходни свои решения по други случаи с религиозни права в България – делото на Висшия духовен съвет на мюсюлманските общности срещу България през 2004г и присъденото обезщетение от 5 000евро, неимуществени вреди за Надим Генджев-бивш Гл.мюфтия, делото Хасан и Чауш срещу България, от които случай съдът приема априори, че в България религ.права не се зачитат. Относително пасивната позиция на България по тези дела, създава този неблагоприятен имидж на страната ни , от който индиректно се повлиява и това решение.
5. Не са отчетени историческите традиции по въпроса - Църквата в България е единна и неделима общност, за която милее всеки християнин. Не отчитайки, тези безспорни факти към момента, Съдът изследва само отминали периоди преди повече от 15 години и постановява решение към момента да се търси помирение и споразумение на отдавна затихнал и решен, не от Държавата , а от всички вярващи спор. Тепърва възбуждане на такива конфликти от Съда е недопустимо, в България е налице пъстра палитра от вероизповедания и религиозни убеждения, упражнявани досега в толерантен и взаимно зачитащ се дух. Да възпламеняваме угаснали верски огньове на Балканите е опасно начинание, което може да „изгори” и част от европейските ценности за свободни , „алтернативни” религиозни сдружавания и пълно единодушие при избор на духовни водачи.
6. Какво следва от тук нататък. Съдът е дал 3 месечен срок за споразумение. След изтичане на този срок , в зависимост от резултата за помирение и евентуално нови доказателства от жалбоподателите за претърпени вреди съдът ще се произнесе за размера на обезщетението, при липса на споразумение. Това също е неправилно разпореждане – никой от жалбоподателите не е търсил и изчерпал националните способи за защита на нарушени имуществени права за да има право да претендира тези права пред ЕСъд. Съдът в Страсбург не е компетентен да се произнася по искове за собственост и/или владелчески искове, относно 107 църкви и други сгради, за да може правилно и законосъобразно да присъжда обезщетение при нарушаване на тези права.
7. Какво може да очаква Съда в Страсбург от едно евентуално споразумение с Държавата , защото за БПЦ споразумението с разколниците минава само през разкаянието. Може да очаква: - 1.Промени в Закона за вероизповеданията, даващи право и на „Алтернативния синод” да се регистрира, без да се признава БПЦ за юридическо лице по закон. Това е абсурдно и би означавало, Св.Синод и „Алтернативния синод” да се „състезават” до Агенцията за вписвания и който пръв запази името „ Българска православна църква”, той да има право на регистрация. Но БПЦ не е марка лимонада, която може да се запази в Търговския регистър и в Патентното ведомство. Дори при търговските марки, при спор има право преждеползващия марката, дори и не регистрирана . Другия вариант е пълна отмяна на ЗВ, без никаква държавна регулаторна функция, тогава няма да е налице правен субект, който може да се припознае от останалите участници в обществения, политически, икономически и религиозен живот на страната.: – 2.Евентуално поемане ангажимент за насрочване на нов Всеправославен събор , с решения относно ръководството на БПЦ Това Държавата не може да се ангажира да направи, тя не свиква църковни събори, а Св.Синод е предоставил възможността на разколниците да участват в организационния живот на религиозната общност, в т.ч. на следващия редовен Събор да бъдат издигнати техни кандидатури. Но решението на ЕСъд не би могло да предизвика извънреден събор и то Всеправославен / последния е Църковен събор от м.12.2008г с приет нов Устав на БПЦ/

/ адв.Стоичков/

Напишете отговор