Акцентите в него срещу решението на съда в Страсбург са следните:
І. Допуснати процесуални нарушения - свързани със самото окомплектоване на жалбата, на доказателствата и на исканията.
ІІ. Липса на активна процесуална легитимация
Кой е „Митрополит Инокентий” и как той се легитимира като представител на „Алтернативния Синод”? На шега се изтъква, че по сходен начин тази група жалбоподателите в утрешния ден могат да пуснат жалба като „Алтернативен Съд за защита правата на човека” и да искат сградите и активите на сегашния съд в Страсбург.
Жалбоподателите нямат нито канонично, нито юридическо потвърждение за своето лидерство в БПЦ, както и за претендираните права за собственост върху църковни имоти.
Жалбоподателтие следваше да бъдат признати като недобросъвестни, тъй като завеждат в заблуждение съда.
Позоваването на решението на ВАС на РБ, че фактически съществували два синода е неправилно. По стария Закон за Изповеданията от 1949г. и по новия от 2002г. „Алтернативен синод” , юридически никога не е регламентиран законово, съответно не е регистриран като втори синод на БПЦ ,същото се отнася и до духовния сан на Инокентий и неговото представителство – съдът не е изследвал въпроса кой, кога и как го е избрал и дали изборът е юридически оформен.
В съдебното решение, жалбоподателят е назован „Алтернативен синод”, но не само юридически липсва такъв субект, но и по каноничното право, Уставът на БПЦ не е предвидено второ ръководство на Църкавата, а е признат единствено „Светия Синод”.
Съдът в Страсбург не се позовава на конкретен юридически факт, за да аргументира предполагаемата легитимация на жалбоподателя. За това жалбата следваше да се остави без разглеждане..
Вместо това съдът в своето решение за пръв път дава юридическа легитимация на Инокентий като някакъв
ІІІ. По същество за нарушенията по чл.9 от ЕКПЧ.
Претенциите на жалбоподателя е за лидерство, ръководство на БПЦ, а не за свобода на вероизповеданието и свързаната с него възможност за регистрация на сдружението. Самият Съд признава, че:
- Законът за Вероизповеданията от 2002г., не лишава жалбоподателя от право да регистрира сдружение, но с друго наименование, несъвпадащо с БПЦ
- Жалбоподателят е имал значително по –малко влияние сред вярващите и значително по-малко църкви, в които е упражнявал власт.
- Тези църкви са завзети от жалбоподателя със сила, Параграф 129 от Решението.
ІV. Нарушения на състезателното начало в процеса
Съдът се доверява на изложените аргументи на разколниците, като ги определя като сериозни и обосновани, а отхвърля аргументите на БПЦ, без никакви обосновки.
Съдът изброява редица факти, без да преви съответните правни изводи, съобразно с тях. Например:
- отбелязва се събора на 04.07.1996 , с наколко стотин клирици и вярващи, на който е избран Пимен за глава на БПЦ. Но съдът не изследва въпросите, относно редовността на това свикване, делегатството и представителството, съгласно Устава на БПЦ и др.правни въпроси.
- отбелязва се събирането на 09–10.11.1998 на наколки лица, които са решили да направят”църковно-народен събор”, на който да отсранят Максим, като Патриархи да приемат нов Устав на БПЦ . Отново без юридически коментар от съда.
- отбелязване на твърдяно «назначение» през април 1999 г на «митрополит Иннокентий председателстващ Св. Синоде» - без надлежна оценка на съда.
V. Недопустимо вмешателство на съда по канонични въпроси.
Приемат се за даденост не съществуващи обстоятелства – че в България от десетилетия Православната църква има две ръководства и при този спор между тях, Държавата е взела страната на едно от тях.
Вземайки обаче, противната страна – на разколниците Съдът сам нарушава чл.9 от ЕКЗПЧ.
Не се отчитат фактите, че Църквата не е акционерно дружество и на събранието на акционерите, мнозинството да определя политиката.
Напротив, отчита се че разколниците имат по-малко съмишленици, но въпреки това, както бе отбелязано вече, техния „църковно-народен събор” се кредитира със същата тежест като Вселенския православен събор, който подкрепя Св.Синод и каноничния български Патриарх Максим.
Съдът правилно приема, че по въпросите на ръководството на БПЦ не може да се произнася, а само религиозната общност в България по каноничните правила може да го направи. Не може да се меси и Държавата. Но вземайки страната на разколниците, Съдът задължава РБългария да се намеси по тези въпроси – да отмени признаването по закон на БПЦ и Св.Синод, с неговия Патриарх, да завземе имоти от Църквата и да ги предаде на разколниците и др. Противоконституционни и неканонични действия
VІ . Явно използване от Съда в Страсбург на двойни стандарти и нарушаване на оснивни принципи на Конвенцията, като състезателност, справедливост и безпристрастност
1.Игнориране от Съда на предишната ме практика по религиозни въпроси, когато признава правото на даржавата да регулира в определена степен тези отношения, с оглед обезпечаване на религиозния мир в региона и като предупреждение за непосегателство срещу свободата на вероизповеданията./ цитира се практика на Съда/
2. Необоснователен отказ да се признае наличие на «неотложна общественна необходимост» («необходимост в демократическо общество», «ограничения в името на обществения интерес ») при които условия българските власти са преустановили незаконните действия на разколниците срещу каноничната Църква и нейните имоти. По други дела Съдът и признал такава необходимост и е оправдал действията, извършени при сходни условия.
3. Игнориране на предходна практика на Съда, при която е прогласен баланс на интересите на малцинството и мнозинството.
При защита интересите на малцинството обаче справедливостта изисква това да не е за сметка прекомерното засягане на интересите на мнозинството. Но в случая, Съдът точно в обратна насока се произнася – защитавайки предполагаемите интереси на малцинството/ на разколниците/, съдът накърнява интересите на мнозинството / на религиозната общност, подкрепяща БПЦ/
4. В противоречие с предходни свои решения, в които ясно е отбелязано, че Съдът в Страсбург не може да отменя /да протестира национални закони, в настоящия случай точно това е направено по отношение на Закона за вероизповеданията от 2002г

Напишете отговор